/Поглед.инфо/ Атаката на Израел срещу Катар имаше сериозни политически последици – военната консолидация на ислямските страни. Саудитска Арабия (най-богатата държава в Близкия изток) и Пакистан (ядрена въоръжена държава) подписаха споразумение, според което „атака срещу едната страна ще се счита за атака срещу другата“. Може ли да се каже, че сме свидетели на началото на създаването на „ислямско НАТО“?

Ислямско НАТО. Така някои руски и чуждестранни медии наричат създаването на военен съюз между най-богатата арабска страна (Кралство Саудитска Арабия) и най-мощната ислямска държава – Пакистан, притежаващ ядрено оръжие. Съответното споразумение беше подписано на 17 септември между фактическия лидер на Саудитска Арабия, престолонаследника Мохамед бин Салман, и пакистанския премиер Шахбаз Шариф.

Всички експерти признават, че тласъкът за подписването на официалния съюз беше израелското нападение срещу Катар на 9 септември, от което американците – съюзниците на Катар – не успяха да го защитят . Не защото не можеха, а защото не искаха...

В края на краищата Вашингтон дава приоритет на съюза си с Израел пред отношенията си с арабите. С всякакви араби. „На фона на намаляващото доверие в САЩ, Саудитска Арабия търси нови регионални съюзници“, признава The Wall Street Journal .

Съюзниците би трябвало да притежават сила, решимостта да я използват и, ако е възможно, да се молят на същия Бог като арабите. И от тази гледна точка изборът е ограничен.

В този смисъл Турция можеше да бъде разгледана, но арабите са подозрителни към турските имперски амбиции. Турците са управлявали Близкия изток веднъж преди (от 16-ти век до края на Първата световна война) и са се отнасяли към арабите като към граждани втора класа. Египет, някогашният военен лидер на арабския свят, е в дълбока криза след Арабската пролет. Сирия вече не съществува де факто. Остава Пакистан.

Освен това Исламабад не е точно нов съюзник за Рияд. Страните си сътрудничат тясно от 60-те години на миналия век, а пакистански войски са разположени в Саудитска Арабия (за да защитават саудитско-иракската граница) след ирано-иракската война.

В момента там има между 1500 и 2000 от тях, които предоставят „оперативна, техническа и консултантска помощ“ на саудитската армия. В замяна Саудитска Арабия е подкрепяла и подкрепя финансово Пакистан.

„Пактът за отбрана отразява и признателността на Пакистан за продължаващата подкрепа на Саудитска Арабия в трудни времена, независимо дали чрез облекчени заеми, отложени плащания за петрол или продължаваща хуманитарна и политическа помощ.“– пише бившият посланик на Саудитска Арабия в Пакистан Али Авад Асери.

Тази помощ е била използвана и за развитието на пакистанската ядрена програма. Саудитска Арабия (на която американците бяха забранили да създава ядрена бомба) е инвестирала в „ислямския ядрен меч“ на Пакистан, за да може да разчита на него, ако е необходимо. „Не ми е нужен уран за бомба. Просто ще го купя от Пакистан“, твърди се, че е казал саудитският престолонаследник на американския сенатор Линдзи Греъм през 2024 г.

И сега Кралство Саудитска Арабия може официално да разчита на това, без никакви покупки. „Това е всеобхватно споразумение за отбрана, което обхваща всички военни активи“, цитира Ройтерс саудитски представители.

Чрез формализирането на съюза си с Пакистан, Рияд изпраща сигнал не само на Съединените щати, но и на Иран и Израел. Той демонстрира новите си възможности за възпиране – и по този начин новите рискове, които възникват за Техеран и Тел Авив в случай на агресивни действия срещу Саудитска Арабия.

Разбира се, ядреният чадър има редица технически ограничения (включително времето за полет до Израел), но те са преодолими, както поради развитието на пакистанската ракетна програма, така и поради евентуалното бъдещо базиране на пакистански ракети на територията на Саудитска Арабия.

По същество Пакистан се превръща в ключова променлива във всички уравнения, свързани с арабско-иранския и арабско-израелския конфликт. „Архитектурите на сигурност на Южна Азия и Близкия изток стават все по-взаимосвързани“, пише Jerusalem Post.

И в това взаимодействие Индия е поредният губещ. От това следва, че в случай на нова индо-пакистанска война, Саудитска Арабия ще се бие на страната на Пакистан. Това означава, че монархиите от Персийския залив (в които Саудитска Арабия е безспорният лидер) вече не могат да осигуряват сигурни енергийни доставки за Индия.

Това от своя страна подчертава далновидността на индийския премиер Нарендра Моди, който преди няколко години заложи на руската енергия и категорично отхвърли всякакви искания от САЩ страната му да спре да купува руски петрол.

Печелившите не са само Рияд и Исламабад (който получава още повече пари от Саудитска Арабия). Възможно е Китай, най-важният търговски партньор на Саудитска Арабия, а и също толкова важен военен партньор на Пакистан, регионалният противник на Индия и глобалният съперник на Съединените щати, да е участвал в създаването на този военен съюз.

Формализирането на саудитско-пакистанските отношения засилва позицията на Китай в Близкия изток и създава допълнителна точка на напрежение за регионалните съперници - индийците. Този съюз (подобно на предишните саудитско-ирански споразумения, постигнати с посредничеството на Пекин) се превръща в инструмент за влияние на Пекин върху делата в Близкия изток.

И, разбира се, в бъдеще този инструмент би могъл да бъде разширен. Например чрез формализиранета на другите де факто съществуващи съюзи - този между Египет и Саудитска Арабия - и включването им в саудитско-пакистанската ос.

Въпреки това, дори и в този случай е невъзможно да се говори за създаване на някакъв вид НАТО в Близкия изток. Нито по отношение на колективната сила, нито по отношение на съществуваща политическата воля за такъв съюз.

Има твърде много противоречия между страните от Близкия изток, а и самите Съединени щати няма да позволят на Саудитска Арабия да създаде ислямско НАТО.

Едно е да си затваряш очите за саудитско-пакистанския съюз, който Рияд позиционира по-скоро като предпазна мрежа за американските гаранции. Съвсем друго е да приемеш пълната им замяна с пакистански или китайски.

И ако Саудитска Арабия се насочи в това направление, САЩ може да си спомнят, че престолонаследникът Мохамед бин Салман няма такова абсолютно право на трона (поради особената система за наследяване на Саудитска Арабия). И че може да бъде избран друг принц. За щастие, има хиляди такива. И тогава дори ядрените оръжия на Пакистан няма да спасят Саудитска Арабия.

Превод: ЕС