Истината за "Войната срещу тероризма" и връзката Обама - ИДИЛ

/Поглед.инфо/ "Ако трябва да нарушиш закона, направи го за да вземеш властта, във всички други случаи, спазвай го!"
Гай Юлий Цезар

Незаконната инвазия в Либия, при която Великобритания беше съучастничка, а доклад на Външнополитическата комисия на британската Камара на общините потвърди това като незаконен акт, санкциониран от правителството на Обединеното кралство, заради което пък, премиерът Дейвид Камерът се оттегли от поста си (седмици преди пускането на доклада на британския парламент). Това се е случило от март до октомври 2011 година.

Муамар Кадафи беше убит на 20 октомври, 2011 година.

На 11-12 септември, 2012 година, американският посланик в Либия, Кристофър Стивънс, офицерът за информационен мениджмънт на американската външнополитическа служба и контракторите на ЦРУ Тайрън Уудс и Глен Дохърти са убити в две американски правителствени сгради в Бенгази.

Към днешна дата на официално ниво все още се отрича, че Ал Кайда или друга международна терористична организация, е участвала в атаката в Бенгази.

Също така, официално се отрича, че нападението е преднамерено и обмислено.

На шестата година от нападението в Бенгази, Барак Обама заяви по време на партийна реч на 10 септември, 2018 година, която изнесе в Илинойския университет, че гневът за детайлите по атаката е резултат от "диви конспиративни теории".

Според него, тези теории на коспирацията се разпространявали от консерватори и републикански членове на Конгреса.

Въпреки това, според доклад на Разузнавателно-отбранителната комисия от август, 2012 година (пуснат за обществото едва през май, 2015 година), случаят не е такъв.

Докладът е ключов за политиките на тогавашния президент Обама като директен подпалвач на надигането на Ислямска държава и създаването на "халифат" от базираните в Сирия радикални ислямисти и, разбира се, Ал Кайда.

Докладът също така идентифицира оръжейните доставки в Либия, които са отишли към радикални ислямистки "съюзници" на Съединените щати и НАТО.

Това се е случило за да бъде свален полковник Муамар Кадафи от власт. Тези оръжейни доставки са били изпращани и в Сирия, превръщайки се в арсенала, който позволява на ИДИЛ и други радикали да се засилят.

Ето какво се казва в класифицирания доклад на Разузнавателно-отбранителната комисия:

"Ал Кайда в Ирак поддържа сирийската опозиция от самото начало, както идеологически, така и чрез медии.....

Западните страни, държавите от Персийския залив и Турция подкрепят тези усилия....

Западът, страните от Залива и Турция подкрепят сирийската опозиция....

Има я и възможността за установяване на обявено или необявено салафитско княжество в източна Сирия (Хасака и Дейр ез-Зор), а това е точно, което се цели от силите, подкрепящи опозицията, с цел да се изолира сирийският режим."

Друг доклад на Разузнавателно-отбранителната комисия от октомври, 2012 година (също направен обществен едва през май, 2015 година) казва, че огромният арсенал на Муамар Кадафи е прехвърлен от Бенгази към две сирийски пристанища, които са под контрола на сирийските бунтовнически групи.

Фактически, документите на Разузнавателно-отбранителната комисия ни казват, че администрацията на Барак Обама е подкрепяла ислямисткия екстремизъм, включително и Мюсюлманското братство.

Когато наблюдателната група "Правосъдно наблюдение" получава серия от доклади на Разузнавателно-отбранителната комисия чрез съдебни дела по Закона за свобода на информацията през май, 2015 година, Държавният департамент, администрацията на Обама и различни медийни издания, ги отхвърлят като незначителни и ненадеждни източници на информация.

Но има един проблем. Генерал-лейтенант Майк Флин подкрепя надежността на пуснатите от Разузнавателно-отбранителната агенция документи.

Генерал-лейтенант Флин е директор на Разузнавателно-отбранителната агенция от юли 2012 година до август 2014 година.

Той е отговорен за придобиването на надеждни разузнавателни данни за ИДИЛ и други екстремистки операции в Близкия изток. Освен това, генерал Флин няма властта да формира американската военна политика в отговор на данните, които агенцията му предоставя.

През юли, 2015 година, в интервю за Ал Джазира, генерал Флин стига дотам, че да заяви, че надигането на Ислямска държава е резултат от "целенасочено решение", а не грешка на разузнаването, от страна на администрацията на Обама.

В интервюто с Ал Джазира, генерал Флин казва следното:

Водещ: "Вие всъщност казвате, че дори и в правителството по това време, Вие сте знаели, че тези групи съществуват. Видял сте това в анализите и сте се аргументирал срещу него, но кой не Ви е слушал тогава?

Флин: "Смятам, че администрацията".

В.: "Значи администрацията си е затворила очите за Вашите анализи?"

Флин: "Не знам дали са си затворили очите. Мисля, че беше решение. Смятам, че беше съзнателно решение".

В.: "Съзнателно решение да се подкрепи бунтът на салафистите, Ал Кайда и Мюсюлманското братство?"

Флин: "Беше съзнателно решение да направят това, което направиха".

Генерал Флин фактически казва на 47-ата минута от интервюто, че Съединените щати са били напълно наясно, че оръжията прекарани от Бенгази са отишли при сирийските бунтовници.

Всъщност, тайният поток на оръжия от Либия за сирийската опозиция чрез Турция е спонсориран от ЦРУ и вече е на ход малко след смъртта на Кадафи през октомври 2011 година.

Операцията в по-голямата си част се провежда от тайна локация на ЦРУ в Бенгази, като Държавният департамент на Съединените щати дава съгласието си.

Информацията е особено притеснителна в светлината на факта, че политиката на администрацията на Обама, от средата на 2011 нататък, е да се свали правителството на Асад.

Въпросът "кой ще замени Асад", така и не е отговорен напълно.

Може би най-притеснителният за американците факт е, че сред пуснатите от комисията в Конгреса документи на Разузнавателно-отбранителната агенция, е и доклад от 16 септември, 2012 година, който предоставя детайлно описание на планираната и обмислена природа на атаката от 11.09.2012 година в Бенгази.

Там се казва, че атаката е била планирана десет дена предварително. Освен това в детайл се описват и замесените групи.

Докладът разкрива, че всъщност става въпрос за терористична група, която е свързана с Ал Кайда, и която е свързана с нападението в Бенгази.

Фактът, че въпреки тази информация, администрацията на Обама е продължила да разрешава трафик на оръжия до свързани с Ал Кайда сирийски бунтовници дори и след нападението в Бенгази, е притеснителен.

През август, 2015 година, тогавашният президент Обама заповядва на американските сили да нападнат Сирийската арабска армия на Асад, ако тя се изправи срещу "въоръжени, тренирани и подкрепяни" от Съединените щати групи.

Одобрените от Съединените щати сирийски бунтовници от 30-а дивизия почти веднага "преминават" на вражеската страна, с американски оръжия в ръце.

Те се съюзяват с групировката Ал Нусра, която преди това е близка на Ал Кайда в Сирия.

Семантичната война на Обама: Всеки ваш приятел е и мой приятел

"Флин си навлече гнева на Белия дом на Обама, настоявайки да се каже истината за Сирия".

"Той си мислеше, че това е най-доброто нещо, което трябва да се направи, и именно това доведе до прогонването му."

- Патрик Ланг (пенсиониран полковник, който е служил почти десетилетие като главен офицер за близкоизточното цивилно разузнаване на Разузнавателната-отбранителна агенция).

Преди да бъде посочен като директор на Разузнавателно-отбранителната агенция, Флин служи като директор на Разузнаването към Съвместния щаб, както и директор на Разузнаването за Американското централно командване, а също така и директор на разузнаването за Съвместното специално оперативно командване на САЩ.

Критиките на Флин и опозицията му към политиките на администрацията на Обама в интервюто му с Ал Джазира през 2015 година, не са нещо ново.

През август, 2013 година, Флин като директор на Разузнавателно-отбранителната агенция, подкрепя намесата на генерал Демпси като председател Съвместните началници на щаба, с която се принуждава президентът Обама да прекрати заповедите си за масирана бомбардировъчна кампания срещу сирийското правителство и Сирийската арабска армия.

Генералите Флин и Демпси се аргументират, че свалянето на правителството на Башар Асад, ще доведе до превръщането на Сирия в радикална ислямистка база.

Много подобно на това, което се случва и в Либия.

Тази версия на събитията се потвърждава и от материала на Сеймур Херш, озаглавен "Армия до армия", публикуван през януари, 2016 година, в който се казва:

"Генерал-лейтенант Майкъл Флин, директор на Разузнавателно-отбранителната агенция между 2012 и 2014 година, потвърди, че неговата агенция е изпращала непрекъснат поток от предупреждения към цивилното ръководство за тежките последствия, които ще произтекат от свалянето на Асад."

"Джихадистите, заяви той, контролират опозицията. Турция не се справяше достатъчно добре с това да спре контрабандата на оръжия и прекарването на войници през границата", разказват в статията, позовавайки се на ген. Флин.

"Ако американското общество можеше да види разузнавателните данни, които произвеждахме ежедневно, на най-чувствителното ниво, то щеше да полудее", каза ми Флин."

"Разбирахме, че дългосрочната стратегия на Ислямска държава и плановете й за кампания, и също така дискутирахме факта, че Турция си затваря очите, когато става въпрос за растежа и засилването на ИДИЛ в Сирия", е казал още генералът.

"Разузнавателно-отбранителната агенция и докладите й, каза Флин, "получиха невероятно отхвърляне" от администрацията на Обама:

"Почувствах, че те не искат да чуят истината."

"Според Съвместното командване: ..... Да се каже, че Башар Асад трябва да си ходи е добре, но ако следвате тази логика, то излиза, че всеки друг е по-добър. Именно този "всеки друг е по-добре" подход е бил проблемът, който от Съвместното командване имат с политиката на Барак Обама."

"Съвместните началници почувстваха, че директно предизвикателство към политиката на президента Обама ще има "нулеви шансове за успех". И така, през есента на 2013 година те решават да предприемат стъпки срещу екстремистите, без да минават през политическите канали".

"Това се случва като се предоставя американско разузнаване на армиите на други нации, на базата на разбирането, че то ще бъде предадено на Сирийската армия и ще се използва срещу общите врагове, а именно Джабхат ал Нусра и ИДИЛ."

Според източниците на Херш, именно чрез армиите на Германия, Израел и Русия, които са в контакт със Сирийската арабска армия, американското разузнаване споделя къде се намират различни терористични клетки.

От това и произтича наименованието на статията "Армия до армия". Няма директна връзка между американската и сирийската въоръжени сили.

Херш казва в материала си:

"Двете страни - Съединените щати и Сирия си сътрудничиха срещу Ал Кайда, техният общ враг. Дългогодишен консултант на Съвместното специално оперативно командване заяви, че след 11.09, "Башар Асад беше в продължение на години, много полезен за нас, докато по мое мнение, ние бяхме свидливи от своя страна, както и непохватни със златото, което той ни даваше."

"Тихото сътрудничество продължи сред някои елементи, дори и след решението на администрацията на буш да го демонизира", обяснява този източник от командването."

"През 2002 година Башар Асад оторизира сирийското разузнаване да предава стотици вътрешни документи за дейността на Мюсюлманското братство в Сирия и Германия. По-късно тази година, сирийското разузнаване осуетява нападение на Ал Кайда по щаба на американския Пети флот в Бахрейн. Асад се съгласява да предостави на ЦРУ името на ключовия си информатор от Ал Кайда", се казва в материала на Херш.

"В нарушение на споразумението, ЦРУ се свързват с информатора директно. Той отхвърля техния подход и прекратява отношенията си със сирийските си връзки в резултат на това", добавя той.

".... Именно тази история на сътрудничеството даваше да изглежда възможно, че през 2013 година Дамаск ще се съгласи на ново недиректно споразумение за обмен на разузнавателни данни със Съединените щати", се продължава в материала.

Въпреки това, докато Сирийската арабска армия набира сила с подкрепата на водения от генерал Демпси Съвместен щаб на началниците, Саудитска Арабия, Катар и Турция ескалират финансирането и въоръжаването на Ал Нусра и Ислямска държава в Ирак и Сирия.

Всъщност, именно "последните" откриват, че правителството на турския президент Ердоган подкрепя Ал Нусра и ИДИЛ от много години.

В допълнение към това, след революцията от 30 юни, 2013 година в Египет, Турция се превръща в регионален хъб за Международната организация на Мюсюлманското братство.

През септември, 2015 година, Русия се намесва и прави директна военна интервенция, по молбата на сирийското правителство, като фактически унищожава базите на ИДИЛ в Сирия.

В отговор на това, Турция сваля руски самолет Сухой Су-24 на 24 ноември, 2015 година, уж защото навлязъл в турското въздушно пространство за 17 секунди.

Дни след свалянето на руския изтребител, Барак Обама изрази подкрепата си за президента Ердоган и заяви на пресконференция от 1 декември, 2015 година, че неговата администрация ще остане "много ангажирана със сигурността и суверенитета на Турция".

Освен това, президентът Обама заяви, че докато Русия остава съюзник на Башар Асад, "много от руските ресурси ще продължат да отиват за таргетирането на опозиционни групи".

"...тази подкрепа... Аз не мисля, че трябва да си правим някакви илюзии, че по някакъв начин Русия ще започне да удря само по мишени на Ислямска държава", заяви Обама.

"Това не се случва сега. Никога не се е случвало. Няма да се случи и през следващите няколко седмици", каза той.

Днес, нито една от тези "опозиционни групи" не се е показала като анти-екстремистка. Нито Съвместните началници, нито Разузнавателно-отбранителната агенция са вярвали някога, че има такова нещо като "умерени бунтовници".

Вместо това, както съветникът от Съвместното началство казва на Херш, "Турция е проблемът".

"Уйгурският проблем" на Китай

Имад Мостафа, който е сирийският посланик в Съединените щати от 2004 до декември, 2011 година, е бил и посланик на Сирия в Китай през последните осем години.

В интервю за Сеймър Херш, Мостафа казва:

"Китай разглежда сирийската криза от три перспективи", казва той - тази на международното право и легитимността; глобалното стратегическо позициониране; действията на джихадистките уйгури от западната китайска провинция Синдзян. Синдзян граничи с осем нации - Монголия, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Афганистан, Пакистан и Индия."

"От гледна точка на Китай, Синдзян служи като канал за тероризъм по света и вътре в самия Китай. Много уйгурски бойци сега са в Сирия и е известно, че са членове на Източно Тюркестанското ислямистко движение - насилствена сепаратистка организация, която иска да установи ислямистка уйгурска държава в Синдзян".

"Фактът, че те получават помощ от турското разузнаване за да се прехвърлят от Китай в Сирия през Турция, предизвика значително напрежение между китайското и турското разузнавания", казва Мостафа.

"Китай е притеснен, че турската роля в подкрепата за уйгурските бойци в Сирия, може да се удължи в бъдеще и до подкрепа за турските политически цели в Синдзян", обяснява сирийският дипломат.

"Вече предоставяме на китайското разузнаване информация относно тези терористи, както и пътищата, по които са минали за да стигнат до Сирия", казва той.

Този възглед се споделя и от външнополитическите анализатори във Вашингтон, чиито възгледи често се търсят от високопоставени държавни представители. Те са информирали Херш, че:

"Ердоган вкарва уйгури в Сирия чрез специални транспорти, докато правителството му агитира в подкрепа на тяхната борба в Китай. Уйгурските и бирманските мюсюлмански терористи, които избягаха в Тайланд, някак си получават турски паспорти, а после ги прекарват в Турция, а от нея в Сирия."

Китай разбира, че най-добрият начин да се бори срещу набирането на терористи, което става в тези региони, е да предостави помощ за реконструкцията и проекти за икономическо развитие.

До 2016-та година, се смята, че Китай е дал повече от 30 милиарда долара за следвоенната реконструкция на Сирия.

Дългогодишният консултант на Съвместното специално оперативно командване на Съединените щати не е успял да скрие презрението си, според Херш, когато е попитан за възгледите му за политиката на Америка в Сирия.

"Решението в Сирия е точно под носа ни", казва той.

"Нашата основна заплаха е ИДИЛ и всички ние - Съединените щати, Русия и Китай, трябва да работим заедно", заявява консултантът.

Индиректната връзка на американските военни с Башар Асад изчезва с пенсионирането на генерал Демпси на 25 септември, 2015 година.

Той е заменен като председател на Съвместните началници от генерал Джоузеф Дънфорд, който свидителства пред Комисията за въоръжените сили на Сената през юли, 2015 година, два месеца преди да поеме офиса:

"Ако искате да говорим за нация, която представлява екзистенциална заплаха за Съединените щати, бих посочил Русия."

Призивът на Флин за развитие в Близкия изток за да се контрира тероризмът

Не само, че генерал Флин е критичен към подхода на администрацията на Обама за справяне с тероризма в Близкия изток, но и предложението му всъщност е да се намали акцента върху военните контра-операции в страната.

Вместо това, Майкъл Флин се фокусира на икономическото развитие вътре в тези региони като най-ефективното и стабилно условие за препречване на растежа на екстремизма.

Флин заявява през юли, 2015 година, в интервю с Ал Джазира:

"Честно казано, изцяло нова икономика е това, от което регионът се нуждае."

"Те трябва да вземат тези 15-годишни до 25-30 годишни в Саудитска Арабия, най-големият сегмент от населението им; в Египет най-големият сегмент от населенитео, 15 до 30 годишните, предимно млади мъже. Трябва да им дадеш нещо друго да правят. Ако не го направиш, те ще се обърнат срещу правителствата си и ние можем да решим проблема", обяснява генералът.

"Това е разговорът, който трябва да имаме с тях, и трябва да им помогнем с тези неща. А междувременно, това което имаме е продължаването на инвестирането в конфликта", казва Флин.

"Колкото повече оръжия даваме, повече бомби пускаме, толкова повече разпалваме конфликта. Част от това трябва да се направи, но аз търся и други решения. Търся другата страна на този аргумент, а я нямаме. Нямаме я като Съединените щати", категоричен е той.

Генерал Флин също така казва в интервюто, че Съединените щати не могат, и не трябва, да сдържат развитието на ядрената енергия в Близкия изток:

"Това се равнява на някакво ядрено развитие от някакъв вид в Близкия изток. А това, което ние искаме.... това, което се надявам е, че ще имаме развитие на ядрената енергетика, защото това помага за проекти като обезсоляването, получаването на вода.... ядрената енергия е много чиста и всъщност е най-евтината, много по-евтина за правене на вода, отколкото обезсоляването", казва генералът.

Майкъл Флин призоваваше за новата си стратегическа визия за Близкия изток, давайки да се разбере, че политиките на "само конфликт", единствено ще добавят гориво в огъня.

Според него, само сътрудническите икономически политики са истинското решение за постигането на мир в Близкия изток. Ключово за тези неща е развитието на ядрената енергетика, като в същото време се гарантира неразпространението на ядрените оръжия.

Според Флин, това трябва да се "направи в един много международен и контролируем начин".

Когато се чуди, обвини руснаците

Как отговори администрацията на Барак Обама на възгледите на генерал Флин?

Той беше уволнен, тоест принуден да подаде оставка от позицията си като директор на Разузнавателно-отбранителната агенция на 30 април, 2014 година.

Министърът на отбраната Чък Хегъл, който получи информация от Флин за разузнавателните доклади и също беше критичен към стратегията на американската администрация в Близкия изток, също беше принуден да подаде оставка през февруари, 2015 година.

С избирането на Доналд Тръмп за президент на 8 ноември, 2016 година, генерал-лейтенант Майкъл Флин бързо беше обявен за избора на новия държавен глава за съветник по националната сигурност.

Това се случи на 18 ноември, 2016 година.

Само седмици по-късно, Флин беше нападнат от ФБР и имаше медийна сензация около подозрението, че той е "руски агент".

Майкъл Флин беше отведен преди дори да има шанса да стъпи в позицията си, възпирайки го да направи този вид промяна в разузнавателните бюра и Съвместното началство на щаба, който със сигурност се очакваше да стане.

Вместо това, Майкъл Флин беше принуден да подаде оставка на 17 февруари, 2017 година, след непрекъснатите медийни атаки, които подкопаха цялата администрация на Тръмп.

Медиите обвиняваха администрацията, че работи за руснаците срещу благосъстоянието на американския народ.

Въпреки продължаващото разследване за обвиненията срещу генерал Флин, няма никакво доказателство към днешна дата, че тези нападки са били оправдани.

Всъщност, томовете от доказателства, които бяха представени се оказаха оневиняващи генерал Флин от всякакви обвинения, включително и лъжесвидетелство.

Към този момент, разследването на Майкъл Флин се постави под въпрос като целенасочено неискрено. То беше задържано от федералния съдия от май, 2020 година.

Съдията отказа да пусне Флин, въпреки, че администрацията на президента Тръмп все още управлява.

Въпросът си седи - в чий интереси е да няма мир, който да се случи в Близкия изток? Защо американско-руските отношения си остават забранена зона? Както и дали такива интереси са приятелски или вражески на американците?

Превод: СМ