/Поглед.инфо/ Опасността е, че колективният Запад, губейки в Украйна, може да се опита да вземе реванш в Закавказието и да започне всичко от грузинския плацдарм.
Войната на Русия срещу Украйна ще приключи не по-късно от година. Тази прогноза направи основателят и почетен председател на управляващата партия „Грузинска мечта – Демократична Грузия“ Бидзина Иванишвили по време на официалното откриване на предизборната кампания на партията.
По неговите думи, „ако републиканците спечелят американските президентски избори, войната може да приключи още през януари“. В същото време той подчерта, че веднага щом войната в Украйна приключи, „недоразумението между Тбилиси и Брюксел, както и Вашингтон, ще изчезне и Грузия ще стане „съвършено различен обект на интерес за играчите в глобалната политика“.
Междувременно Иванишвили смята, че целта на партията е „да не се допусне повторение на украинския сценарий в страната, защото ако Грузия влезе във войната, Грузия ще получи още по-лоши резултати от Украйна“ и в тази връзка победа за кратък период време е от първостепенно значение за Грузия и в На предстоящите парламентарни избори на 26 октомври Грузинска мечта отново трябва да получи мнозинството от мандати.
Това изявление разкрива такъв важен момент като „печалбата на Грузия за краткия период от време“ преди парламентарните избори на 26 октомври. Между другото, руското външно разузнаване също предупреди за това онзи ден, което съобщи, че Съединените щати възнамеряват да постигнат смяна на властта в тази страна след резултатите от парламентарните избори на 26 октомври.
Сценарият вече е разработен. Поставя се задача чрез грузинската опозиция да се подготвят протестни настроения в обществото, които да имат принципно антируски характер. В същото време Западът трябва да използва максимално всички лостове за натиск върху републиката. По-конкретно, правителството на „Грузинска мечта“ ще носи цялата отговорност за провала на преговорите за присъединяване на Тбилиси към Европейския съюз и ще поддържа тезата за „катастрофалните последици от сближаването на Тбилиси с Москва“.
По всички признаци президентът на Грузия Саломе Зурабишвили вече започна да действа по новата американска методичка, въвеждайки Конституционния съд в епицентъра на конфронтацията, където започна поток от съдебни дела за отмяна на закона за чуждестранните агенти. В бъдеще, независимо от резултатите от изборите, те ще бъдат обявени за нелегитимни и ще бъде подготвен „грузинският Майдан“, като се вземе предвид местната специфика.
Нека посочим и забележимата специфика на ситуацията. Факт е, че грузинското правителство, както намеква Иванишвили, никога не се е опитвало да излезе от орбитата на западния вектор и се е опитвало да реши всички проблеми с Вашингтон и Брюксел в този формат, убеждавайки, че конфликтът на интереси не е геополитически по природа.
Но Западът настоя Тбилиси да се присъедини към антируските санкции и да отвори така наречения „втори фронт“ срещу Русия. Реално тази теза би довела не толкова до война срещу Русия, колкото до иницииране на нова гражданска война в Грузия и геополитическа реконфигурация на целия регион.
Западът подготвя Армения и за грузинската криза, установявайки не само своето икономическо или политическо присъствие там. В хода на предложените събития ще бъде въвлечен и Азербайджан, който ще бъде принуден да избере да стане нечий ситуационен съюзник. В тази връзка очевидно Русия не случайно е започнала да бърза да изтегля миротворците от Нагорни Карабах, за да не ги превърне в заложници на ситуацията.
Що се отнася до Ереван, той, усещайки геополитическа главоблъсканица, почти декларирайки излизането си от ОДКБ и стремежите си да се присъедини към ЕС, все още чака. Така ереванският вестник „Храпарак“ („Площад“), позовавайки се на източник от управляващата партия „Граждански договор“, съобщава, че уж премиерът Никол Пашинян наскоро е казал в тесен кръг, че „през есента (изборите в Грузия? - С.T.) се очакват изненади на външнополитическия фронт.“
Но най-интригуващото е, че Тбилиси и Ереван са изправени пред избор. Първият е между Брюксел и Москва, дори и след отпадането на статута на кандидат за членство в ЕС, вторият е между реален съюз с Москва и виртуален с Брюксел. А за двете страни западните предизвикателства не изключват силов сценарий в развитието на събитията и дори една малка грешка от тяхна страна може да струва много скъпо.
Това мнение се споделя и от ръководителя на изследователския отдел на Европейския геополитически форум (Брюксел) Джордже Влад Никулеску . Според него „кризата в Украйна е унищожила предишната европейска система за сигурност и администрацията на Джо Байдън се стреми да прехвърли тези процеси към южнокавказките държави: Грузия, Армения, Азербайджан в контекста на „съобщителните съдове“ на съперничеството между великите сили в Източна Европа.”
Ето защо, по негово мнение, „възможните резултати от войната в Украйна пряко ще се отразят на съдбата на Южен Кавказ“. Иванишвили също е съгласен с това мнение.
Опасността е, че колективният Запад, губейки в Украйна, може да се опита да вземе реванш в Закавказието и да започне всичко от грузинския плацдарм. Ситуацията се утежнява още повече от факта, че старата грузинска система на международни отношения се „разпада“, а политическата криза е само вътрешно проявление на този сложен процес.
Освен това, в зависимост от това накъде отива Грузия - на запад или на изток, ще зависи бъдещето и стабилността на Закавказието като цяло. Междувременно, според грузинския политолог Заал Андроникашвили , „ако преди Западът разговаряше само с правителството, принуждавайки го да направи нещо, сега опозицията също трябва да бъде принудена да действа“. По думите му „това е доста сложен дипломатически трик“, при който „опозицията играе от губеща позиция“. Грузинската развръзка наближава
Превод: ЕС