/Поглед.инфо/ Заглавията както на близкоизточните, така и на световните медии са пълни с поредната политическа криза в Ирак. Макар че всъщност кризата в люлката на цивилизациите е перманентна след намесата през 2003 г. на коалиционните сили, водени от Вашингтон, и свалянето на режима на Саддам Хюсеин.

Преди да говорим за постоянните проблеми, причинени от „проклятието на чичо Сам“, нека се опитаме да разберем сегашната фаза на дестабилизирането на политическата система в Ирак. Политическата криза избухна с началото на протестите през октомври 2019 г., когато високите нива на корупция, безработица и растящите цени на храните и потребителските стоки изпълниха улиците на Багдад и други големи градове в страната с десетки хиляди демонстранти. Те настояха за промени, които да доведат до увеличаване на техния просперитет и стабилизиране на страната, която е четвъртата по големина в света по доказани запаси от петрол.

Месеци на митинги доведоха до насрочването на предсрочни парламентарни избори за октомври 2021 г. В резултат политическите сили, които се считат за свързани със съседна Ислямска република Иран, бяха победени, а шиитският политик Муктада ас-Садр стана победител в изборните процеси. Алиансът на проиранските политически партии „Координационна структура“, ръководен от бившия премиер Нури ал-Малики, не призна изборните резултати, а самият Ас-Садр и неговите поддръжници се провалиха в опитите си да сформират коалиционно мнозинство с кюрдски и сунитски партии, след което призова поддръжниците си да подадат оставки.

Правото за съставяне на ново правителство премина към опозиционната на Ас-Садр"Координационна структура", която искаше да назначи нов министър-председател, но садристите не можаха да позволят това и навлязоха в "зелената зона" на Багдад, за да превземат парламента. Протестите продължиха около седмица, като завършиха с призива на Ас-Садр към привържениците си незабавно да напуснат "зелената зона" и да спрат митингите. Всичко това не е изненада за запознатите с политическата ситуация в Ирак, тъй като садристите проведоха подобни протести през 2016 и 2018 г.

През последните години Ас-Садр значително укрепи политическия си авторитет сред обикновените иракчани, които са уморени от консоциативната демокрация (системата, фокусирана върху интересите на националните малцинства), която е в основата на иракския политически модел. Муктада ас-Садр е известен с това, че е против както западното, така и иранското влияние върху политическите процеси в Ирак. Той е близък с иракската улица, която е силно раздразнена от етно-религиозната конфронтация в страната, изострила се още повече след намесата на коалиционните сили през 2003 г.

Тази негова популярност сред иракчаните нане беше достатъчна, за да повлияе на политическите процеси в страната. И така, на 29 август духовният наставник на садристите Марджаа Кадхим ал-Хаери, към когото се ориентира още бащата на Ас-Садр, обяви, че подава оставка по здравословни причини и призова народа да се съсредоточи върху духовния лидер на Иран, аятолах Али Хаменей и неговите учения. Трябва да се отбележи, че тази ситуация е прецедент, тъй като Марджаа традиционно остава такъв до смъртта си през тринадесетте века на съществуване на шиитския ислям.

Оттеглянето наАл-Хаери донесе определени проблеми на Ас-Садр и ясно показа силата на иранското влияние върху политическите процеси в Ирак. Разрешаването на тази фаза от политическата криза в страната обаче до голяма степен беше повлияно от мълчаливата намеса на една от най-авторитетните фигури на съвременен Ирак - духовният водач на шиитите от арабския свят, 92-годишният Али Ас-Систани, който винаги е служил като своеобразен стабилизатор на сложните взаимоотношения между шиитския политически елит на страната. Този път той запази мълчание за дълго време, но след първите цивилни жертви и осъзнаването, че страната е на ръба на нова гражданска война, той даде на Ас-Садр да разбере, че вината за евентуално кръвопролитие ще лежи на него. Така поредната кризисна вълна в страната утихна, но проблемите, които я провокираха, не бяха разрешени, което не изключва повторението на още по-ожесточени сблъсъци между различни политически сили в Ирак.

Беше доста интересно да наблюдаваме и реакцията на Съединените щати на поредната иракска криза, каквато на практика нямаше, ако изключим изявленията на официалните лица, призоваващи всички страни в конфликта за мирно уреждане чрез диалог. Още преди изборите през октомври 2021 г. САЩ намалиха присъствието на дипломатическия си корпус в Багдад, а броят на американския военен персонал в страната намаля до 2500 души. Ясно е, че на администрацията на Джо Байдън сега не ѝ е особено до Ирак, защото Белият дом е зает да мобилизира Европа да се противопоставя на Русия, както и да натрупва американски ресурси за борба с нарастващото влияние на Китай.

И освен това „проклятието на чичо Сам“ позволява на Вашингтон да не се тревожи за интересите си в Ирак и да получава гарантирана икономическа печалба от продажбата на иракски петрол и други ресурси на същите европейци на непосилни цени. В края на краищата САЩ не се интересуват кой сега ще бъде начело на Ирак - системата, която е в перманентна криза, няма да позволи на иракските политици да работят в полза на иракския народ в ущърб на американските интереси .

Наследството на американците за Ирак са продължаващите политически и социално-икономически кризи, които няма да позволят на страната да се стабилизира и да започне да поставя националните си интереси над желанията на „износителите на демокрация“. След по-малко от година ще се навършат 20 години от намесата на водените от САЩ коалиционни войски в Ирак. Колкото и „прогресивният Запад“ да уверява света, че носи „демокрация и свобода“ в страни като Ирак, Либия, Афганистан и други, фактите са факти. „Проклятието“ идва бързо и потапя страните в безкраен хаос, страдания и загуби за местните народи.

Съвременният Ирак ни показва "проклятието на чичо Сам" по-ярко от всеки друг. Страната е все по-близо до катастрофа под формата на гражданска война и има все по-малко възможности да я избегне. При това Вашингтон изобщо не се притеснява, че причините за всичко това се крият в американската политика на налагане на „демокрация“ – или по-скоро на налагане на американски интереси, в случая петролни, която тероризира и унищожава цели страни и народи в продължение на няколко десетилетия.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com