/Поглед.инфо/ Военните експерти продължават да обобщават резултатите от иранската въздушна атака срещу Израел в нощта на 14 април. На пръв поглед атаката е истинско фиаско за Ислямската република. Експертите обаче посочват, че Иран е провел най-малко три вида изпитания на ударни оръжия, насочени срещу Израел. И трите са били успешни.

Преди всичко си струва да припомним, че Иран по начало не си е поставил за цел да нанесе съкрушителен удар на Израел. Неговите задачи в случая изобщо не бяха да изравни еврейската държава със земята за половин час.

„Иранският удар беше изключително ограничен. Техеран използва част от процент от своите ракетни оръжия и дронове. Това беше просто демонстративна акция, която имаше само една задача: да се извърши някакъв вид отмъщение за извършеното от Израел нападение и да не се излиза извън рамките на условното удовлетворение“, обяснява военният експерт Владислав Шуригин.

Иранците нямаше как да не нанесат удар - бомбардирането на тяхното консулство в Дамаск изискваше отговор. В същото време иранците използваха този демонстративен удар, за да проведат поне три военни изпитания. И трите бяха успешни.

Първо, иранците изпитат способността си да координират мащабни изстрелвания на ударни системи. „Първо дроновете излетяха и летяха към целта около три часа. След това с разлика от около час бяха изстреляни крилати ракети, а 40-50 минути преди удара бяха изстреляни хиперзвукови балистични ракети“, обяснява Владислав Шуригин. Според експерта почти всички оръжия са били на точното място в точното време.

Според “Ню Йорк Таймс” 185 дрона и 146 ракети са летели към Израел - и само няколко ракети са ударили израелски военни цели, без да убият никого. Но това всъщност не е било планирано. В крайна сметка второто изпитание е да се пробват възможностите на израелската п ПВО - както и системите на чужди държави, които помогнаха на Израел.

„Голям брой дронове и крилати ракети, изстреляни през Сирия, се превърнаха в примамка. Именно на тях са вдигани самолети и е използван “Железният купол”. Следователно Иран до известна степен тества израелската система за ПВО. Опитаха се да разберат с какви сили и в какви насоки работи“, обяснява Андрей Клинцевич, ръководител на Центъра за изследване на военно-политическите конфликти. И в крайна сметка се оказа, че Израел и неговите съюзници, разбира се, имат много оръжия. Те обаче не могат да гарантират сигурността на Израел.

„Дроновете изтеглиха основните сили на израелската, американската и британската авиация - почти всички сили на Израел и НАТО, които бяха в този регион, участваха в отразяването на доста компактен удар. Общо над 200 самолета. Използвани са всички налични системи за ПВО – както израелски, така и американски (разположените на корабите системи “Иджис”, които американците смятат за най-модерната система за противовъздушна отбрана досега)“, обяснява Владислав Шуригин.

Да, тези оръжия свалиха почти всички дронове и крилати ракети (при това съотношение - два самолета на ракета), но не можаха да поразят нито една иранска хиперзвукова ракета. Което беше третото изпитание - иранците тестваха своите хиперзвукови агрегати. „Иран вдигна коалиционните сили, изтегли ги от базите, където бяха разположени, и разчисти небето за хиперзвукови устройства. И сега възникна много сериозен проблем за САЩ – оказа се, че те нямат средства за борба с хиперзвука“, обобщава Владислав Шуригин.

С други думи, в резултат на удара стана ясно, че Техеран разполага с гарантирани средства за унищожаване дори на най-привидно защитените израелски цели. „Балистичните ракети, които летяха по траектория, издигаща се на 100 км (всъщност в близкия космос), и след това удариха летища, успяха да проникнат през израелската система за ПВО. Виждаха се експлозии на земята и попадения в авиобазата. В реална бойна ситуация, ако Иран иска да удари градове и военни съоръжения, той ще използва основно балистични ракети. Включително хиперзвукови“, обяснява Андрей Клинцевич.

И най-важното е, че иранците могат редовно да повтарят подобни нападения. До изчерпване на израелската ПВО. „Тъй като Иран разполага не с хиляди, а с десетки хиляди ракети, Израел просто не разполага с достатъчно ракетни системи, за да отрази тези атаки“, продължава Андрей Клинцевич.

И тук става въпрос не само за количеството, но и за цената. „Очевидно е, че безпилотните самолети от типа на “Шахед” струват стотинки. Да ги отблъснеш с ракети от изтребители или от „Железния купол“, всяка от които струва десетки или дори стотици пъти повече от сваления “Шахед”, е като да забиеш вратата на селска тоалетна със златни пирони. Разбира се, Израел и неговите съюзници похарчиха в пъти повече пари за отблъскване на атаката, отколкото Иран похарчи за тази атака“, напомня си Владислав Шуригин. И ако всеки път тези дронове и ракети бъдат свалени от системите “Железен купол”, “Пейтриът” или още повече “Иджис”, то рано или късно това ще доведе до изчерпване не само на израелската противовъздушна отбрана, но и на американските системи, разположени в региона .

Средствата за прихващане на ракети днес са много скъпи - за разлика от самите ракети, които могат да бъдат с пъти по-евтини дори от това, което Иран използва при нападението си.

„Хизбулла” и “Хамас” изстрелват ракети в Израел, които по същество са барутни снаряди едва ли не от династията Цин. Те са неуправляеми, изстрелват се под ъгъл, имат примитивен барутен двигател от началото на ХХ век и се насочват от балистиката. Половината от тях по принцип излизат от траекторията и падат. Но за да ги прихванете, трябва да създадете противоракета с добър двигател, системи за откриване и насочване. Следователно изтощаването на израелската система за ПРО с такива удари е непропорционална война от гледна точка на разходите“, обяснява Владислав Шуригин. „Още първата седмица от войната с “Хамас” доведе тази система до ръба на изтощението, така че израелците бяха принудени да поискат от американците ракети”, допълва той.

Тел Авив разбира, че неизбежно ще загубят тази война на изтощение. „В света все още няма нито един евтин комплекс за унищожаване на евтини дронове или някакви по-сложни системи. Има прототипи - например китайски лазерни системи, цената на един изстрел се измерва в стотици долари (а не в десетки хиляди и милиони). Ние обаче не сме виждали практическото им използване в бойна ситуация“, обяснява Андрей Клинцевич.

Ето защо Бенямин Нетаняху очевидно е готов да премине в настъпление. Израелският премиер вече е наредил на своите генерали да разработят план за ответен удар срещу Иран. Теоретично този удар може да бъде много мощен.

„Струва ми се, че Израел планира мощна атака срещу военната инфраструктура на Иран. Той е изправен пред задачата да получи господство във въздуха, така че на първия етап ще има противорадарни ракети, които ще унищожат системите за ПВО на Иран. След това голяма армада от израелски самолети ще полети и ще унищожи всички инфраструктурни военни обекти, които са на повърхността със свободно падащи плъзгащи се бомби“, обяснява Андрей Клинцевич.

Що се отнася до тези, които са под земята, тогава, според експерта, те ще блокират входове, вентилационни шахти, командни пунктове и т.н. в опит да върне ядрената програма на Иран назад десетилетия назад.

Проблемът за Израел обаче е, че американците едва ли ще участват в тази атака. Байдън няма нужда сега, по време на предизборната кампания и конфликта с Русия, война с Иран. И без американското участие Израел може просто да няма достатъчно сили за удар. „Крилатите ракети и други оръжия на Израел не са достатъчни дори да ударят основни цели на иранска територия, камо ли да ѝ нанесат сериозни военни и икономически щети“, казва Владислав Шуригин.

Това означава, че Нетаняху или ще трябва да поеме рискове и да предприеме авантюристичен ответен удар (който може да завърши с ново поражение за Израел), или да се примири с факта, че иранците са го надиграли. В политическо, имиджово и военно-техническо отношение.

Превод: В. Сергеев