В него той посочи, че в Палестина „подземните мрежи имат различни приложения: от обучение с оръжия, скрити от балони или радар със синтетична апертура (който създава фотоподобни изображения при всяка степен на видимост), до импровизирани щабове и дори зони за отдих, защитени от въздушни удари. Изградена от цимент и арматура, дарени от Европейския съюз, Катар и ислямски и западни благотворителни организации „за изграждане на жилища за бежанци“, мрежата от тунели се разрасна експоненциално през последното десетилетие. „Израелските военни анализатори дори го наричат „Подземието“, имайки предвид лабиринтната мрежа на лондонското метро.
За Израел не беше тайна, че тези подземни комуникации ще бъдат използвани за война срещу тях. Но Лутвак предупреждава, че ако Израел съсредоточи усилията си върху унищожаването на тунелите в Газа, той ще се окаже практически безсилен. Защото тунелната война изисква много специфични умения за откриване и наблюдение, оборудване, оръжия за близък бой (дори компактните щурмови пушки са твърде дълги), използването на специализирани щитове и респиратори и много бързо време за реакция.
Експертите твърдят, че в региона има няколко вида тунели. По протежение на северната граница с Ливан “Хизбулла” използва бормашини с диамантени върхове, за да пробие проходи в скалата. На южната граница тунелите от Газа до Египет отдавна се използват за контрабанда на стоки, докато тунелите към Израел са използвани за нападение над израелски села и през 2006 г. за отвличане на израелския войник Гилад Шалит.
Лидерът на ХАМАС Йехия Синвар наскоро каза, че имат 500 километра тунели, изкопани под Ивицата Газа, покриващи площ от около 360 квадратни километра, приблизително два пъти по-голяма от Вашингтон, окръг Колумбия. Хамас оцеля при обстрела на “Цахал”, въздушните удари и големи наземни нахлувания през 2009 г. и 2014 г. Следователно, чрез дългогодишен опит, те направиха всичко, за да гарантират, че командната структура, работната сила и складовете за боеприпаси, използвани за нанасяне на удари по Израел от скрити огневи точки, могат да оцелеят при израелските нашествия, артилерийски и въздушни удари.
Според “Цахал” подземната отбранително-нападателна структура на ХАМАС е добре снабдена с храна и гориво. Това ще позволи на бойците на ХАМАС да издържат на дълга обсада. За да влошат нещата, входовете на тунелите често се намират в домове, различни сгради, полета в пустинята около Газа, а един беше открит в пералня. Да ги намериш е като да търсиш игла в купа сено. Според “Цахал” командният и контролен център за целия лабиринт от тунели се намира под най-голямата болница в Газа, “Ал Шифа”. Подобни изявления от Израел очевидно се дават, за да оправдаят атаките срещу храмове, джамии и болници в Ивицата Газа.
Отбелязва се, че Израел не си прави илюзии относно опасностите, пред които е изправен при превземането на тунелите на ХАМАС. Преди това той е водил трудна битка в техните дълбини по време на 50-дневната сухопътна инвазия в Газа, започнала през 2014 г., за да унищожи тунелите към Израел (Операция “Нерушим зъбер”).
По време на тази кампания израелските войски навлязоха в тунелите в покрайнините на Газа и претърпяха жертви, защото бяха неподготвени за това, което ги очакваше. Израелските войници се сблъскаха с огромни технологични предизвикателства при локализирането, борбата и унищожаването на скритите тунели на ХАМАС.
В отговор на усилията на ХАМАС Израел преди това създаде специална част от Инженерния корпус, която неофициално е известна като “Яхалом” (Диамант). Единицата за тунелна война се нарича "Самур", което означава "Невестулка" на иврит и също е инициалите на думите "Сликим" (“Тайници”) и "Минхарот" (пещери или тунели).
На своя уебсайт „предното звено“ на “Яхалом” описва мисията си по следния начин: специални диверсионни мисии, разрушаване и взривяване на сгради, саботаж на вражеска инфраструктура, работа с експлозиви, подготовка на взривни устройства и бомби, неутрализиране на вражески взривни устройства, разчистване на сложни минни полета, откриване и унищожаване на терористични тунели. Частта понякога използва роботи и различни устройства с дистанционно управление.
За обучението на тази единица е създаден таен подземен тренировъчен център, който съдържа макет на тунели на ХАМАС. Те са обучавани да „откриват, картографират и неутрализират подземни тунели, които заплашват всяка страна“. Израелските части практикуваха подземна война в изкуствения палестински град Баладия Сити, който се намира във военна база, разположена в пустинята Негев.
Към днешна дата обаче “Цахал” не са постигнали голям успех в унищожаването на тунелите. Само използването на противобункерни бомби със силно разрушително действие им дава надежда. Това обаче става с цената на голям брой цивилни жертви. През месеца на боевете в Палестина загинаха повече от 10 хиляди души.
Самото поставяне на въпроса за използването на различни подземни проходи и съоръжения като средство за водене на война не е нещо ново или извънредно. В древността тунелите и подземните съоръжения са били използвани и по време на войни.
Например, евреите ги използват, за да атакуват римски легиони по време на въстанието си от 66-70 г. Римляните срещат подобни тактики на Балканите и в горите на германските племена. Още по-рано персите са изграждали подземни тунели за подкопаване на градове и са били използвани и за прогонване на настъпващите войници с помощта на запалена сяра (прототип на газовата атака).
През Средновековието и Ренесанса техниката за прокопаване на тунели и използване на барутни заряди в европейските страни е значително подобрена. В Азия също се използва подземно копаене до войните на ХХ век - китайците прокопават тунели между селските къщи, за да атакуват японците по време на окупацията. По-късно самите японци започват да създават подобни комуникационни системи, които бяха използвани срещу Корпуса на морската пехота на САЩ. Известната защитна линия Мажино във Франция също има система от подземни тунели и бункери. През 1940 г. германците не я превземат с щурм, а просто я заобикалят, всъщност я превземат без нито един изстрел и Франция е принудена да капитулира.
Виетнам, Северна Корея, Афганистан - това са местата, където американските военни вече са се сблъсквали с войни в тунели. Вярно, съветските войници ги срещнаха в Афганистан преди американците. Но по време на Студената война както в СССР, така и в САЩ активно се създават подземни бункерни системи, предназначени за разполагане на командни пунктове.
Освен Израел голям интерес към подобни действия проявяват и САЩ.
Първият наръчник, който описва тактиката и процедурите за водене на подземни битки, е ФМ 90-10-1, „Ръководство на пехотинците за водене на бойни действия в населени райони“, от 1993 г.
Преди войните в Ирак и Афганистан, мисията за превземане на големи подземни военни комплекси беше възложена на звената на специалните сили от ниво 1, като например “Делта Форс” на армията и “Тюлените”, както и на 75-и полк на рейнджърите на армията на САЩ.
След като обаче САЩ определиха КНДР, Русия, Иран и Китай като заплахи, изискванията се промениха.
В края на 2017 г. армията на САЩ похарчи около 572 милиона долара за обучение и оборудване на 26 от 31 активни бойни бригади, за да се бият в мащабни подземни инсталации, които се намират под гъсто населени градски райони по света. В същото време беше публикуван учебен циркуляр TK 3-20.50 „Обучение на малки единици в подземни условия“.
През ноември 2019 г. армията на САЩ издаде друг доктринален документ по темата за подземната война. Той сочи, че в света има повече от 10 хиляди тактически тунела и подземните структури ще се използват все повече в съвременните въоръжени конфликти.
Също така беше казано, че за провеждането на този нов тип война, пехотните части ще трябва да знаят как ефективно да се ориентират, да комуникират, да преодоляват тежки препятствия и да атакуват вражески сили в подземни лабиринти, вариращи от тесни коридори до тунели с ширината на жилищни улици. Войниците ще се нуждаят от ново оборудване и обучение за работа в условия като пълна тъмнина, лош въздух и липса на прикритие от вражески огън в райони, където стандартното армейско комуникационно оборудване не работи.
Съединените щати обърнаха внимание и на опита в Сирия, където терористите от “Ислямска държава” и други антиправителствени групи използваха подземни комуникации (включително създаването на тунели), за да атакуват контролно-пропускателни пунктове, да взривяват сгради и друга инфраструктура в различни градове.
Но в допълнение към хипотетичните заплахи в Съединените щати, вече има стотици тунели по границата с Мексико, които се използват от наркокартелите за контрабанда на наркотици и нелегални мигранти, преминаващи границата. През януари 2011 г. правителството на САЩ построи специален тунел в Юма, Аризона, за да проучи този проблем и да разработи мерки за борба с него. Там започнаха да се разработват различни „антитунелни“ технологии. Използвани са акустични детектори, генератори на електромагнитни вълни, оборудвани със сензори роботи и специални противобункерни бомби.
Вероятно Израел вече е получил известна подкрепа от своите американски колеги, когато през октомври пристигнаха първите самолети с оборудване и боеприпаси.
Разбира се, вероятността от въоръжени конфликти с подземна инфраструктура не се свързва само с Израел и Съединените щати.
През 2015 г. Пол Спрингър, професор по сравнителна военна история в Командването на военновъздушните сили на САЩ и колежа на Генералния щаб, предупреди, че „ако нередовните военни действия останат обичайни през следващите няколко десетилетия, както стана в много скорошни конфликти, тунелите вероятно ще играят роля все по-важна роля.” . Доминиращите сили, най-вече Съединените щати, имат огромни информационни предимства, осигурени от въздушното наблюдение. Един от начините да се компенсират някои от последствията от подобно информационно господство е просто да се скрият дейностите, особено нелегалните. Тунелите могат да създадат защитен кошмар за нападателите и да отменят много от предимствата, които имат технологично превъзходните сили. Процесът на разчистване и унищожаване на мрежата от тунели е скъп, отнема много време и вероятно ще доведе до много повече жертви, отколкото наземна битка. Тунелите също имат двойно предназначение в мирно време, тъй като осигуряват входни и контрабандни маршрути. Ако входовете и местонахождението на тунелите могат да бъдат запазени в тайна, тяхното съществуване представлява сериозна заплаха за сигурността."
Спрингър очевидно е имал предвид Иран, когато е говорил за компенсации, дължащи се на активи на американското разузнаване. А Иран има огромна подземна инфраструктура от бункери, в които са разположени ракети и дронове.
Руската армия също беше изправена пред тунелна война, когато разбиваше украинските неонацисти от батальона “Азов” от подземията на завода“Азовстал”. От друга страна, индустриалната инфраструктура все още се различава от специално проектираните военни комуникации. Следователно в сегашната конфронтация с ХАМАС Израел всъщност не разполага с ефективни инструменти, за да ги унищожи. Ето защо “Цахал” използва тактиката на изгорената земя, опитвайки се да постигне сплашващ ефект.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
