/Поглед.инфо/ Къде всъщност е грешката на Лукашенко? Тя се състои в това, че Беларус за последните 20 години силно засили ИТ-отрасъла. Само официално в страната има най-малко четири компании с оборот от повече от милиард долара годишно, а ако имаме предвид и формално офшорните, но реално белоруски компании, то може и да са няколко десетки. Това е вече една трета от икономиката на страната и най-малко 20% от активното население, което живее в някаква нова реалност.
Хората гледат на света (може би защото светът е пазар на труда им), нужно им е доста високо равнище на комуникации и инфраструктура. При това те изобщо не са врагове на Беларус и дори на съюза с Русия (примерът с Дуров и китайските компании е пред очите на всички ни), просто представата как трябва да се градят такива отношения са донякъде по-различни, отколкото при Лукашенко. А и те виждат света по съвсем различен начин.
Тези хора все по-често искат мнението им да се вземе предвид в държавното управление. Не в смисъл “къде е делът ми”, а в смисъл “как можем да повлияем върху вземането на решенията, така че да не рушат, а да стимулират нашия икономически модел?”. Много са, високоплатени са, влагат в бюджета не по-малко от МАЗ или да кажем “калийните”.Общо взето имат пълното право на глас в държавното управление. Накратко, докато при нас в Русия тези хора едва ли не насила се дърпат в структурите на управлението, само че те влизат там с големи опасения. Тъй като западната пропаганда ги плаши с “кървава сеч” и понеже тези, които вече са проникнали във властта ги пъдят. Разбира се и чиновниците (включително продалите се на Запад) не предизвикват нищо по-различно от отвращение.
В Беларус ситуацията е различна. Там Лукашенко просто не забелязва тези хора. По-точно ги вижда, от гледна точка на бюджета, но ги игнорира по отношение на исканията и (напълно адекватните) претенции. Те са пораснали защото не ги е забелязал на ранен стадий, но сега са стигнали до ситуация, когато е възможен сериозен пробив. Толкова сериозен, че един мой познат напълно сериозно каза, че теоретично, предвид влошаването на ситуацията в САЩ, Силициевата долина може да се премести в Беларус. Наистина, за това Беларус трябва да направи някои естествени и разбираеми крачки. В частност съществено да измени модела на работа с правата на собственост изобщо и на интелектуалната собственост в частност.
Но Лукашенко не разбира това. Може доста време да се разсъждава за причините, някой ще каже, че е “просто колхозник” и живее в ХХ век и не знае що е ИТ-индустрия. Някой ще каже, че Лукашенко няма акъл да се задълбае в новата за него тема. Някой смята, че той се страхува, че всички програмисти са агенти на Запада. И така нататък. Всичко това няма никакво значение, понеже основното тук е резултатът.
Фактически Беларус представлява аналог на много феодални страни в периода на “бременността” с буржоазни революции. Само че там вече е изникнала класа, която иска преход от феодализма към капитализма. А в Беларус от модерност към постмодерност (разбирана като икономически модел). Вариантите тук са два: или тази класа ще победи, или ще бъде унищожена и ще се разбяга по чужди страни. Със съответната деградация на икономиката на страната. Може да се дадат исторически примери. Англия и Германия успяват, докато Испания запазва феодализма и остава в патриархална нищета.
Аз съм, както лесно можете да видите от предишните ми текстове, много удивен от глупостта на тези, които излязоха по улиците на Беларус с опозиционни лозунги. А ситуацията, общо взето е много проста: ако има голяма група, която иска конкретни промени, а те не се случват по вина на властта, то тази група, която вече фактически е станала елит (по контролируемите финансови потоци и принос в икономиката на страната), започва да издига категорични претенции на тази власт. И тук започват проблемите.
Тази група не умее да формира политически искания. Нейните представители не са чели “Стълбица към небето”, те изобщо не се интересуват много от Властта, нужни са им напълно конкретни и ясни резултати. Не разбират, че за получаването им трябва да създават и финансират специални институции, властови групировки. Но празно място няма и ако недоволните не могат сами да си формират властови групи, то от тяхното недоволство започват да се възползват други. Както и виждаме.
Мисля, че в краткосрочна перспектива Лукашенко вече нищо не го заплашва. Основата на прополските властови групировки - недоволните представители на съвременната цифрова промишленост, вече разбраха, че действащата опозиция не им предлага никакви реални перспективи. Те искат да създадат нова “Силициева долина” в Беларус за себе си, а не за поляците. Затова и сега стихват, просто защото не виждат кой би могъл да реши нужните им проблеми (и това със сигурност не са сегашните лидери на опозицията). Аналогичен е проблемът със соросоидите и другите представители на либералната общественост: белоруските програмисти искат конкретни резултати, които да им облекчат живота, а не абстрактни “свобода” и “демокрация” (при това непонятни).
Накратко за свободата. В “Стълбица към небето” има случай за ранната история на фирма “Епъл”. И там ясно е показано как поискалият “свобода” Стийв Джобс претърпява поражение и е принуден да се оттегли от основаната от него компания, просто защото в процеса на първичното предлагане на акции (който е нужен за получаване на средства за развитие) контролният пакет на компанията се оказва у клана Рокфелер. И така е във всички американски компании! Само ни изглежда, че техните основатели могат да правят всичко, което си искат, всъщност дисциплината в САЩ е по-тежка, отколкото при Лукашенко! Просто е скрита много дълбоко и силно.
Затова и не вярвам, че Лукашенко ще успее да реши задачата, която стои днес пред Беларус - да проведе реформи, които да позволят да се запази и засили ИТ-индустрията и нейните лидери. Няма дори и концепция, която да позволи решаването на този въпрос, както и да се строят програмистите без да се изплашат и изгонят. При това някъде след половин-една година напрежението, което се изля след изборите, може да се излее отново. И кой ще се възползва от него този път?
Теоретично, ако бъде намерена правилната концепция (мисля, че това е решим въпрос) и ако Русия предложи съответния човек (който да избере правилните политически приоритети и успее за година-две да оглави страната в рамките на политическия преход), то той има всички шансове да получи подкрепата на голяма част от белоруското общество и политическа система. Разбира се, тези сили, които се опитват да свалят Лукашенко, няма да харесат това , не изключвам и че опитът за отравянето на Навални е инструмент за понижаване на авторитета на Русия в очите на тези белоруси, които не участват в политическата борба. Макар и според мен да е очевидно, че властите на Русия да нямат участие в тази история.
Да обобщя ситуацията. Има обективен източник на вътрешно напрежение в Беларус. Той не може да се разреши по естествен начин, защото, на първо място, тези, които са недоволни (условно представителите на “новата” икономика на страната) не са в състояние днес не могат самостоятелно да изградят институциите, нужни за решаването на политическите задачи. На второ място, настоящето ръководство на страната дори не може да си постави съответните задачи, да не говорим да ги реши. Съответно външните сили активно ще се опитват да използват това в своя полза и във вреда на Беларус.
Възможностите на Русия се състоят в това, че тя може да предложи реален план за решаване на съществуващия проблем и използвайки своя авторитет да осигури преход на властта в Беларус в полза на човек, който да разбира подобни проблеми и може да ги реши. Такъв, разбира се, предстои да се намери, макар и на първи етап е достатъчно просто да се измисли съответния план. Струва ми се, че именно в тази насока Русия сега трябва да концентрира своите усилия.
Превод: В. Сергеев