/Поглед.инфо/ Обвиненията в нарушаване на санкциите белязаха напрежението между Съединените щати, Северна Корея и Китай. И предвид, че Ким Чен Ун най-вероятно ще иска да направи живота по-труден за Джо Байдън, една доста значителна буря може би се задава.

Във вторник Съединените американски щати обвиниха Китай в "грубо нарушение" на санкциите срещу съседната Северна Корея.

Вашингтон дори предложи награда от пет милиона долара за информация относно какво е станало.

През мандата си като президент, Доналд Тръмп направи денуклеаризацията на Северна Корея като един от ключовите си политически приоритети.

Веднъж преди това Доналд Тръмп вече разчиташе на Пекин за помощ срещу Пхенян, когато се получи едно противопоставяне през 2017 година.

Сега, докато слънцето залязва над неговата администрация, има малко съмнение, че той се е провалил в задачата и целта си.

Ким Чен Ун се измъква с напреднали ядрени и ракетни капацитети, докато Китай има малко интерест или инициатива да наказва съседа си по-тежко.

Но какво ще се случи сега, когато се очаква Джо Байдън да заеме най-висшия пост в Белия дом? Може ли да видим още един горещ изблик между Съединените щати и Северна Корея?

И как може Джо Байдън да подходи към Пхенян, предвид това, че най-вероятно той има малко апетит за "личностната дипломация" на Доналд Тръмп?

Възможно е да предстои едно неравномерно пътуване, което също може да се превърне и в крайъгълен камък на продължаващата конфронтация между Съединените щати и Китай.

Само преди четири години, когато администрацията на Доналд Тръмп встъпи на власт, тя сигнализира намерението си да преследва политика на "максимален натиск" срещу Северна Корея.

Намерението беше да бъде принуден Пхенян да предаде ядрените си оръжия чрез сила. Да бъде стиснат той с още по-тежки санкции и да бъде заплашен с военни действия, ако откаже да преговаря по ядрения въпрос.

Ситуацията стана напрегната и дори гореща, а Доналд Тръмп публично заплаши "да унищожи тотално" Северна Корея. Това се случи в кулоарите на ООН.

В същото време Ким Чен Ун отговори чрез серия ядрени и ракетни изпитания.

Ескалацията на напрежението от страна на президента Тръмп и създаването на една криза обаче, успяха да накарат Китай да сътрудничи за все по-тежките санкции.

Още по-важно, това доведе Южна Корея до открити преговори, които от своя страна доведоха и до серия от исторически срещи между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун.

И все пак, тези срещи в крайна сметка се оказаха безплодни.

Настояването за абсолютна денуклеаризация от страна на Белия дом беше несъвместимо с решителността на Северна Корея да задържи ядрената си програма на всяка цена.

Вместо това, Пхенян беше готов да изтъргува малки отстъпки.

Доналд Тръмп си тръгна от срещата в Ханой през февруари 2019 година и с изключение на една кратка снимка от същата година, американско-севернокорейският диалог е нулев отново.

Пхенян показа, че абсолютно няма никакво желание да се поддава на условията на Вашингтон. В резултат на това Ким Чен Ун направи очевидно тактическото решение да не провокира Доналд Тръмп във военно позиране отново, а просто да изчака края на президенстския му мандат.

Президентът Тръмп ще напусне Белия дом с празни ръце, поне що се отнася до Северна Корея.

Избраният президент Джо Байдън идва със свежи възможности.

Въпреки че Джо Байдън няма да отхвърли първоначалния неподправен подход на Доналд Тръмп срещу Пхенян, когато той заплаши с ядрено унищожение, все пак ще има разлики.

И не всички разлики ще бъдат приятни за севернокорейския режжим.

Бидейки замесен от по-либерално тесто, Джо Байдън веднага ще се дистанцира от "съмитната дипломация", насърчавана от своя предшественик.

Джо Байдън ще препотвърди традиционната американска позиция, която търси начини за отричане на легитимността на севернокорейския лидер заради отхвърлянето от него на човешките права.

Най-малкото, защото предишните срещи не успяха да генерират значителни резултати.

Това не означава, че Джо Байдън няма да преговаря с Пхенян, но разговорите ще бъдат на ниско ниво и акцентът ще бъде поставен върху ангажименти от страна на Северна Корея като условия.

Това може да прилича на подхода на "стратегическото търпение", който беше използван в ерата на президента Барак Обама, от който, разбира се, Джо Байдън беше част.

И така, до какво може да доведе този сценарий?

Имайки вече достатъчно сериозни проблеми при тези тежки санкции и Ковид-19, Ким Чен Ун едва ли ще създаде достатъчно голяма провокация за да засили натиска срещу себе си.

Тоест едва ли ще има ядрени тестове или пък такива на междуконтинентални балистични ракети. Настоящите му капацитети са достатъчни за да му дадат лостове за влияние и разменни монети.

Все пак, това не означава, че той няма да прибегне до традиционния модус на "кризисна дипломация" на Северна Корея, за да принуди Съединените щати и Сеул да преговарят.

Това може да включва серия от по-малки кризисни тестове или други провокации. В резултат на тях, не може да се изключи потенциална гореща точка, когато времето е подходящо.

Американско-китайският конфликт също ще играе роля в тази ситуация.

Администрацията на Джо Байдън, точно като тази на Доналд Тръмп най-вероятно ще настоява Китай да сътрудничи за налагането на санкции, но какви ще са мотивите на Пекин да го прави, остава съмнително.

През 2017 година Китай имаше за цел да сътрудничи на Доналд Тръмп за да запази част от добрата му воля и да избегне една криза със Съединените щати.

Едно усилие, което както видяхме се провали.

Все пак, Пекин все още може да вижда възможност да използва Северна Корея за концесия от страна на Джо Байдън.

По подобен начин Пхенян може да иска да използва променената международна среда като начин да се играе по несигурностите и съмненията на Китай.

Това поставя сцената за потенциално интересни тенденции и събития на Корейския полуостров през идната година.

Въпреки това, каквото и да се случи можете да сте сигурни в едно. При всеки сценарий, Северна Корея няма да предаде ядрените си оръжия при никакви условия.

Наследството на администрацията на Доналд Тръмп е такова, че тя ефективно се установи като ядрена държава и няма връщане назад от този статут.

Всъщност, Ким Чен Ун ще гледа напред, за да засили и утвърди статута си. Всяко усилие, което се прав, ще бъде с цел дипломатическото надиграване на Джо Байдън, точно както Ким правеше и с предшественика му.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели