/Поглед.инфо/ Екипът на Зеленски продължава да почиства политическото поле на Украйна, повдигайки наказателни дела срещу лидерите на партия "Опозиционна платформа - за живот". Зеленски дори написа статия за списание „Фокус“ ​​под претенциозното заглавие „Минус Медведчук“.

Минусът за Виктор Медведчук обаче лесно може да се превърне в плюс. ОПЗЖ заяви, че екипът на Зеленски е пристрастен към наркотика на незаконния популизъм и политическо преследване. Властите смятат, че диктаторските навици ще допринесат за популярността му, но това само разрушава украинската държавност.

Според последното допитване на Център "Социален мониторинг", ако изборите за Рада се проведат сега, „Слуга на народа" щяха да спечелят 23,5% (141 мандата), а ОПЗЖ - 20,1% (123 мандата).

„Опозиционна платформа - за живот“ диша в тила на властите и атакувайки опозицията, Зеленски само увеличава популярността ѝ. В Украйна обаче се надига и друга сила, способна да свали режима. Това е работническата класа.

На 8 май председателят на Независимия синдикат на миньорите Михайло Волинец заяви, че на 12 май миньори от всички региони на държавните мини ще дойдат в Киев „за неопределен период“ и ще поискат изплащане на просрочени задължения за заплати на 2 милиарда гривни, както и увеличение на заплатите и подобряване на трудовото законодателство. Той обеща, че протестите ще се проведат не само в Киев, но и другаде.

Веднага щом заплахата на миньорите прозвуча, на следващия ден, 13 май, министърът на енергетиката Херман Галущенко заяви, че дългът към миньорите за текущата година вече е изцяло изплатен, те са прехвърлени на 1,1 млрд. гривни. В Киев се страхуват от миньорите. Веднага намериха пари, за да предотвратят обща стачка. В крайна сметка, миньорите са сила, която може да даде пример на други групи от населението.

Коравите мъже, които ежедневно слизат с риск за живота си в мините (от 1991 г. над 500 миньори са загинали в Украйна), могат да търпят тормоза на властите за известно време, но рано или късно търпението им свършва. През 1989 г. в стачката участват 43 хиляди миньори от тогавашния съветски Донбас (88 мини). Едно от исканията им беше да дадат на мините пълна икономическа и правна независимост. Централният комитет на Комунистическата партия на Украйна признава, че пренебрегването на социалната сфера, недоволството на хората от заплатите, лошото осигуряване на жилища и нерешените други вътрешни проблеми водят до стачки.

Стачките на украинските миньори продължават през 1991 и 93 г., а многолюдните митинги с удари по асфалта станаха постоянни.

Тогава започнаха походите на миньорите към Киев. През 1998 г. в Луганск митинг на миньори от няколко мини, които дължаха заплатите от 2,5 години, е разпръснат с палки и сълзотворен газ. Миньорът Александър Михалевич извършва акт на самозапалване в знак на протест. Дългът е спешно погасен.

Но като цяло след 91-ата година трудът на миньорите се приравнява на професиите на търговци на базари, забравят за елементарните изисквания за безопасност под земята. Държавата използва въглища, продава ги в чужбина, но не смята за необходимо да плаща на миньорите.

Това продължава и до днес. Миналата есен миньорите от рудника „Октябрская“ на завода за желязна руда в Кривой Рог не се издигнаха на повърхността и прекараха 43 дни протест,, настоявайки за по-високи заплати, уволнение на мениджъри и връщане на преференциите. През декември 2020 г. миньори от Волин, Лвовска област и украинската част на Донбас стачкуваха, изисквайки плащането на просрочени задължения.

Засега украинските миньори действат изолирано, излагайки чисто икономически изисквания, но тъй като ситуацията в страната се влошава, едва ли ще им бъде възпрепятствано да се обединят.

В Украйна след 2014 г. в главите на хората се заби мнението, че Донбас е „субсидиран регион“. Номерът е, че всички частни и държавни компании, които са получили съветските мини в Донбас, имат главни офиси в Киев, всички печалби отиват там и регионалните власти са принудени да се справят със социалните нужди на миньорите.

Тази „музика“ обаче не продължава дълго. Изведнъж става ясно, че Донбас е основата на енергийната сигурност на Украйна. Ядрените централи, наследени от Украйна от омразните комунисти, осигуряват непрекъснато електрозахранване, но само водноелектрически централи и ТЕЦ, работещи на въглища или газ, построени по времето на СССР (нищо не е построено след СССР), може да засити дневното търсене. Ако обаче през 2013 г. добивът на въглища в страната е бил 83,5 милиона тона, то през 2019 г. той е спаднал до 31,21 милиона тона.

Властите започнаха ад купуват въглища дори в Южна Африка. В резултат на това през януари-април 2021 г. Украйна закупи въглища в Русия за 394,75 млн. долара (делът на Руската федерация в украинския внос на въглища е 60,18%), в САЩ - за 141,36 млн. долара (21,55%), Казахстан - със 79,11 милиона долара (12,06%).

Украинските власти отдавна са загубили връзка с реалността. В края на миналата година премиерът Денис Шмигал заяви, че с помощта на ЕС до 2050 г. Украйна значително ще намали броя на въглищните мини, а през 2070 г. ще се откаже напълно от изкопаемите горива. Дайте зелена енергия!

Всъщност Русия, която е обявена за „държава агресор“, спасява Украйна от колапса на енергийния сектор. А борбата срещу бедността, обещана от Зеленски, доведе само до факта, че през 2020 г. в Украйна официално бяха регистрирани 1 милиардер и 8451 милионери. Броят на милионерите, обявили доходите си за годината (2018-2019), се е увеличил с 60%.

Киев не се нуждае от упоритите миньори от Донбас. Нещо повече, те са опасни за него. Екипът на Зеленски, ако поне за нещо от неговата воля, щеше да отстъпи ЛНР и ДНР, но американските наместници не са доволни от това. Те имат принцип: колкото по-лоши са нещата в Украйна, толкова повече ще мразят Русия там.

В същото време Западът няма да се бори "за Украйна". Това стана ясно на 14 май от „Вашингтон Пост“ в статията „САЩ и НАТО обещаха да защитят Украйна, но ако тя действа като агресор, сделката се отменя“. И малко преди това Вашингтон, през устните на всемогъщата Виктория Нюланд, предупреди Киев да неговори за присъединяване към НАТО. „Войната с Русия“, която е узряла в трескавите украински умове, няма перспективи.

Превод: В. Сергеев