/Поглед.инфо/ Въпреки нарастващото им значение, проблемът с финансирането на частния бизнес, особено частните малки и средни предприятия/МСП/, все още е дългосрочен проблем в Китай. На фона на небалансираното икономическо възстановяване в епохата след пандемията и външните странични ветрове, пред които са изправени МСП, китайските политици трябва да обърнат специално внимание на намаляването на предизвикателствата за финансиране на частния бизнес.
Наличността на кредити за частния бизнес не е висока по отношение на техния статус в националната икономика. Според Китайската комисия за банково и застрахователно регулиране новото кредитиране на частния бизнес е било 4,4 трилиона юана (673 милиарда долара) през 2019 г., което представлява 23 процента от всички нови заеми (включително личните.
За сравнение, частният бизнес представлява над 90 процента от броя на предприятията в Китай, допринася за създаването на над 60 процента от БВП на страната и осигурява над 80 процента от градските работни места. А разходите за финансиране на частния бизнес все още са високи, тъй като средният лихвен процент за заеми за частния сектор е бил 5,97% през 2019 г.
МСП отдавна се разглеждат от банките като клиенти с високи разходи, ниски печалби и високорискови клиенти. Китай разработи поредица от мерки, за да даде на МСП по-широк достъп до финансиране, но като цяло МСП все още са изправени пред проблема с трудното и скъпо финансиране. Има три причини за трудностите с финансирането на частния бизнес, особено на МСП.
Първо, пазарно ориентираните реформи все още не са напълно приложени в банковата система на Китай. Банковият сектор в Китай се състои главно от традиционни банки, включително големи държавни банки, акционерни търговски банки, градски търговски банки и селски кооперативни финансови институции, но в него липсват институции, които наистина обслужват нуждите от финансиране на частни компании.
През последните четири десетилетия икономиката на Китай претърпя фундаментална промяна - от пълна зависимост от държавни и колективни предприятия до смесена икономика, при която частните предприятия играят силна роля, което затруднява банковия сектор да се справи с диверсифицираните и индивидуализирани искания за финансиране на китайския бизнес.
Китайският банков регулатор не даде зелена светлина на частните банки до 2014 г., а общият брой на частните банки все още е само 19. Освен ограничения си общ брой, частните банки имат и ограничен размер на активите. Средните общи активи на 15-те частни банки, които са публикували годишни отчети, възлизат на 40,06 милиарда юана.
Второ, тепърва ще следва да се въведат равни условия за частни и държавни предприятия. Държавните предприятия ползват в известна степен държавен кредит, като по този начин увеличават трудностите, с които частният бизнес се сблъсква при получаването на банкови заеми. И такава кредитна разлика ще се засили само когато макроикономическата ситуация се влоши. Това е основната причина за трудното и скъпо финансиране за частния бизнес.
И накрая, политиките и мерките, които целят намаляване на негативните външни ефекти на пазара, далеч не са достатъчни. Финансирането на неравенството, с което се сблъскват частните МСП, е резултат от негативните външни ефекти на пазарната икономика, което изисква правителството да се намеси и да изиграе дължимата си роля. Основните световни икономики като САЩ, Европа и Япония създадоха специализирани агенции, за да дадат на МСП по-широк достъп до финансиране, докато Китай не направи достатъчно в това отношение.
Мерките за намаляване на финансовите пречки за МСП включват облекчаване на ограниченията за достъп до банковия пазар, създаване на равни условия и засилване на политическата подкрепа за МСП. Освен това, предвид сложната настояща ситуация и статуквото на китайския банков сектор, Китай трябва да предприеме административни мерки за подобряване на достъпа на частния бизнес до банкови заеми.
Първо, Китай трябва да увеличи дела на частните банки в банковата индустрия, които наистина могат да обслужват финансовите нужди на частните МСП, за да ускорят пазарно ориентираните реформи в банковия сектор. Нещо повече, Китай трябва да насърчи частните банки да се възползват максимално от своите предимства на гъвкавите механизми и непрекъснато да въвеждат иновации в бизнеса и услугите, като се възползват максимално от информационните технологии от ново поколение като големи бази данни и изчислителни облаци, за да увеличат ефективността и покритието на своите финансови услуги.
Второ, Китай трябва да създаде равни условия за частните и държавните предприятия, за да имат равен достъп до финансиране. Приоритетът е да се засили надзорът върху финансовите платформи на местните правителства и други платформи за финансиране и да се гарантира, че тези платформи извършват пазарно ориентирани операции в съответствие с насоката на реформата на държавните предприятия. Връзката между местните правителства и тези платформи за финансиране трябва да бъде изяснена, за да се намалят преките намеси от местните власти в управлението на платформите.
Трето, трябва да се въведе по-добра регулаторна рамка, за да се намалят негативните външни ефекти на пазара. Централната банка трябва активно да използва инструменти на паричната политика като съотношението на задължителните резерви, средносрочно кредитиране, кредитиране и отстъпки от централната банка, както и иновации на инструментите на паричната политика, за да подпомогне финансирането директно да достигне до реалната икономика и да увеличи кредитната подкрепа за частните предприятия особено МСП.
Правителството трябва да създаде фондове за насочване на развитието за МСП и да привлече широко участието на частния капитал.
И накрая, административните мерки трябва да се предприемат умерено, за да се установят хармонични отношения между банките и бизнеса. Китайската комисия за банково и застрахователно регулиране трябва да преразгледа схемата за заеми за МСП, като засили изискванията за банките по отношение на количеството, съотношението и лихвения процент на заемите за МСП и да насърчи банките да установят дългосрочен механизъм, в който банковите институции и персонала на местно ниво получават достатъчно стимули и освобождаване от отговорност, за да обслужват нуждите от финансиране на частни компании.
Централната банка и Комисията за регулиране на ценните книжа в Китай трябва да играят пълноценно ролта сия за насочващия ефект на пазара на облигации и фондовия пазар, като отчитат качеството и мащаба на финансовите услуги за частни компании, особено частни МСП.
Превод: ЕС