/Поглед.инфо/ Ако някой се съмняваше, че Китай систематично подкопава западната демокрация в целия ѝ настоящ блясък, ето пример за това подкопаване. А именно, абсолютно антидемократична реч на главата на китайската държава за внимателното отглеждане на професионални таланти.
Той говори - което изостря ситуацията - на специална общокитайска среща (с участието на много членове на Политбюро) за работата с таланти. Тоест, пред нас не е някакво произволно твърдение, а система, която е обмислена и има шанс да се развива по-нататък. По-лошото е, че човекът директно и открито заявява, че това не е някаква вътрешна работа на страната: Китай иска да се превърне в най-големия световен център за професионални таланти и новатори.
И нека да видим веднага как председателят Си предлага да се отнасят с ярките и интелигентни хора. Тук има подривни идеи като:
- Да се направят човешките ресурси приоритет в развитието на страната,
- Да се насърчава систематичното култивиране на хора с таланти,
- Да се събират най -добрите умове и да се използва пълноценно техния опит,
- Да се създаде подкрепяща среда, в която талантливите хора да бъдат лесно идентифицирани, високо ценени и уважавани и следователно напълно да се използват техните способности,
- Да се популяризира "духът на науката".
Е, и още няколко подобни точки - важното е , че това е задача от изключително значение. И как да не бъде, ако в същата реч се казва, че в близко бъдеще (посочени са и дати) Китай трябва да се превърне в магнит за най-добрите умове в света, работещи в ключови области на всякакъв вид иновации. Тук добавяме, че КНР е станала такава страна отдавна, но сега говорим за осигуряване на световното технологично лидерство, за предпочитане завинаги. За това ще бъдат отделени повече пари, но хората са по-важни от парите.
Това е инициативата. Ясно е, че става въпрос за техническите науки, но погледнете отново добрите идеи за това как трябва да се отнасят към умните хора - в световен мащаб. Защо не отнесем такива идеи и към нетехническите гении?
Ясно е, че те ще бъдат концентрирани около университети и централите на всякакви корпорации (което се случва от отдавна). Но председателят Си говори за нещо повече от добри заплати и интересни задачи. Че, ако се иска пълно отдаване на такива хора, те трябва да бъдат оценени и уважавани. Тоест, добавяме, с разбиране да се третират техните странности, особено когато става въпрос за хора от цял свят. И следователно да има сигурност, че те също се отнасят добре към местните странности.
Можете дори да си представите, че Пекин ще предприеме поредния експеримент за създаване на специална икономическа зона (С нещо подобно започна и „китайското чудо“ същността на въпроса беше, че там действаха други закони и правила, различни от тези в тогавашната все още доста комунистическа държава). За тази зона дори може да намерят необитаем тропически остров, където на гениите ще бъде позволено да правят всичко, включително да пресичат улицата на червена светлина. Между къщите им, отвъд езерата, можете да изградите окачени мостове (те сами ще ги измислят), по които ще се разхождат един до друг, за да пият например китайски чай. Или нещо друго.
Но дори и без такъв остров, основният магнит е, когато тези хора от цял свят могат да говорят без ограничения и цензура от контролираните от Америка социални мрежи. Да говорят например, че радикалният феминизъм и зелената икономика са екстремистки идеологии. А патриотизмът и уважението към историята са нещо хубаво. Къщите на такива хора ще бъдат направо изгорени другаде по света за такова нещо, а тук - нищо друго освен уважение.
Разбираемо, председателят Си излезе с идея, която открито се противопоставя на днешната западна демокрация. Демокрацията е, когато всички са равни, а потиснатите сексуални, расови малцинства и други психически бедни са по-равни от другите. Но ако талантите се оценяват в обществото, ако те получават повече пари и уважение от тези, които имат по-малко таланти, това не е демокрация. Това е консервативна представа за обществото като пирамида на заслугите: правите повече и получавате повече. Между другото, в пълно съответствие с идеите на Конфуций.
Въпреки че не само неговите. Лесно е да се запомни, че "пирамидата на заслугите" е съществувала и в СССР. Разбира се, можете да припишете всички технологични, научни и много други постижения на страната като цяло на партията и обществото, но всъщност всяко от постиженията има име и фамилия. Техните собственици получават много, много повече от другите. И материално богатство, и уважение. В същото време тези гении се оказват локомотивът, който ускорява нашата култура и изкуство до безпрецедентни висини (елитът на талантите беше единен, от физиците до музиканти). Тесните специалисти съществуват, но са рядкост.
И през цялата съветска история на този принцип на „системно култивиране“ (според Си Цзинпин) на елитите демократично се съпротивляват умствено оскъдните безименни чиновници и обикновени граждани, обидени от факта, че владетелите на мислите и създателите на чудеса са някакви други хора, които по природа несправедливо са дарени с и твърде много, много блясък. Този непрекъснато ескалиращ конфликт, който се превърна в системна война, разбира се, не беше единственият фактор за провала на съветския проект. Но важен.
И последното (обратно към нашите китайци). Китай, разбира се, подкопава Запада дори само със силата на своя пример и успехите си. Но в речта си на срещата (между другото, не първата) за привличане на таланти, Си Цзинпин не говори за това какво трябва да се направи в обозримо бъдеще. Той говори за това, което вече се случва. И ето една от актуалните новини: вътрешен документ, подписан от Жен Женфей, основателя на “Хуавей”, е публикуван в китайските медии. Именно дъщеря му и изпълнителен директор на корпорацията беше задържана от канадците хиляда дни под домашен арест в очакване на екстрадиция в САЩ, а след това наскоро беше освободена. Така в документа Жен дава инструкции да се превърне северноамериканският изследователски център на корпорацията в център за набиране на таланти - предимно от САЩ. Този център се е намирал по-рано в Щатите, след това е преместен... в Канада. Но сега той има право да привлича таланти отвсякъде, казва Жен.
И това е пример само за една корпорация, макар и голяма.
Превод: В. Сергеев