/Поглед.инфо/ Използвайки стратегия за мека сила чрез изграждане на транспортни коридори, укрепване на търговските, икономически и военни връзки, Китай изтласква Русия от Централна Азия.

Наскоро правителството на Киргизстан обяви стартирането на "най-големия проект в историята на страната" - изграждането на железопътната линия Китай-Киргизстан-Узбекистан. Инициатор на проекта, който възниква в края на 90-те години, е Китай.

Проектът е част от китайската концепция за "Копринен вятър“ - транспортния компонент на глобалния проект "Един пояс - един път", състоящ се от железопътни, шосейни и морски маршрути. Тяхната задача е да формират транспортен коридор от Китай към Близкия изток и Европа.

Едновременно с изграждането на транспортни артерии, Китай осигурява мащабни инжекции в образователната, културната и научната индустрия на страните, през които преминават транспортните коридори. Военната сигурност се осигурява и чрез оборудването на въоръжените сили (Узбекистан, Туркменистан), изграждането на военни бази (Таджикистан), присъствието на частни военни компании като „Хонджун Джунхон“(Киргизстан), „Групата за гранични услуги“ (Узбекистан). Присъствието на ЧВК и военно-техническото сътрудничество целят да гарантират сигурността на активите на Китай - индустрии, местни находища, нефтопроводи и газопроводи.

Сега Китай насърчава четири транспортни коридора през страните от Централна Азия и Русия:

  • „Западен Китай – Западна Европа“, преминаващ от китайското пристанище Лянюнган до Санкт Петербург през Казахстан;

  • „Китай – Казахстан – Узбекистан – Туркменистан – Иран – Турция – Европа“;

  • "Китай - Киргизстан - Узбекистан".

  • „Китай (Сиан) – Казахстан – Азербайджан – Румъния – Унгария – Словакия – Чехия – Германия (Манхайм)“.

Именно маршрутът "Китай - Киргизстан - Узбекистан" беше озвучен от кабинета на Киргизстан. Планът за изпълнение предвижда „южен клон“ на железницата с точките Иркештам, Ош, Андижан и „северен“ през прохода Торугарт в планинската система Тяншан, Кочкор и Балыкчи.

Четвъртият коридор от Китай, през Азербайджан, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия до Германия, неоправдано беше оставен зад кулисите чрез комбиниран (железопътен, както и през Каспийско море и Черно море - морски) транспорт.

От всичките четири маршрута само един „Западен Китай – Западна Европа“ минава през територията на Русия. В същото време, въпреки че предвижда и железопътна връзка, в момента се строи само магистрала. Естествено обемът на автомобилния транспорт е няколко пъти по-малък от този на морския и железопътния. Освен това всички останали коридори заобикалят Русия. Като се има предвид, че Поднебесната империя винаги работи комплексно, може да се твърди, че републиките от Централна Азия са приоритет за Китай в сравнение с Русия.

Разбира се, Китай ще продължи да подкрепя Русия, поне на политическата арена, но във всички останали области Пекин използва древната китайска поговорка „капка по капка море пълни“. В условия, когато решаването на тайванския въпрос може да доведе до морска блокада, за Китай е жизненоважно да разполага със стратегически резерв, който ще се превърне в републики от Централна Азия. В момента по-голямата част от превоза на товари между Китай и Европа се извършва по море през Суецкия канал и представлява около 94% от общия трафик, докато натоварването по сухопътния маршрут се колебае около 6%.

Освен в логистиката, интересите на Китай се проследяват в инвестициите, доставките на оръжие и военна техника.

Нека погледнем цифрите: според резултатите от първите 9 месеца на 2021 г. в Киргизстан от Китай са привлечени 138 млн. долара, докато от Русия са привлечени около 61 млн. В Узбекистан тези цифри са дори по-високи - 2,2 млрд. долара на Китай срещу 2,1 млрд. на Русия .

В доставките на военна техника Китай изостава малко от Русия. Предвид нарастващото турцизиране и отдалечаване от Русия на републиките от Централна Азия, Пекин може да се премести на първо място в този списък или да го сподели с Турция, която също много активно прокарва интересите си в региона.

Няма толкова много пречки пред изпълнението на плановете на Китай: това са синофобията (антикитайски настроения) и ислямският фактор. Има прецеденти за това:

  • В Казахстан през 2016 и 2019 г. бяха регистрирани масови протести във връзка с изменения в Кодекса на земята, засягащи изграждането на съвместни предприятия с Китай;

  • В Киргизстан (Бишкек) в началото на 2019 г. имаше вълнения, причинени от слухове за грубо отношение към киргизите в Китай, както и за заграбване на природни ресурси.

Интересното е, че в Узбекистан и Туркменистан няма антикитайски протести, въпреки че влиянието на Китай там е значително по-голямо, отколкото в Казахстан и Киргизстан.

Вторият фактор е тоталната ислямизация. Религиозните екстремисти се чувстваха спокойно в страните от Централна Азия. Сега, в резултат на ситуацията на територията на Афганистан, броят на техните емисари се увеличи. В Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и дори по-модернизиран Казахстан може да се види нарастването както на традиционните, така и на нетрадиционните движения на исляма, увеличаване на броя на медресетата и джамиите. Косвено това се проявява в облеклото, спазването на религиозните забрани и традиции, особено сред младите хора.

За съжаление Русия не може да предостави пълноценна алтернатива на това, което Китай предлага в Централна Азия. Така Киргизстан и Узбекистан са страни, които се нуждаят от пряк достъп до китайския и европейския пазар, като ситуацията е подобна и с Туркменистан. В замяна на транспортни коридори Русия може да предложи само разширяване на военно-техническото сътрудничество, но дори и тук ще трябва да се изправи срещу съперник в лицето на Китай, който може да предложи същия асортимент (практически идентичен, но с по-ниско качество) на по-ниска цена. Срещу Русия е фактът, че за закупуване на китайско оръжие купувачите няма да търпят ограничения и санкции от Запада.

Припомнете си китайската поговорка: „В Азия спят на едно легло, но виждат различни сънища“. Може би така могат да се характеризират сега отношенията между Русия, Китай и Централна Азия. Разбира се, за Русия е изгодно Китай да я подкрепя не само на политическата арена, но и в икономиката, науката, логистиката и военната сфера. На този фон обаче Поднебесната империя увеличава присъствието си в страните от Централна Азия, като постепенно изтласква Русия, която е заета с решаването на проблемите в Украйна и Запада. Ситуацията ще бъде възможно да се промени само ако Пекин се съгласи да постигне определен баланс на влияние в региона, както и съгласието на самите републики. Или трябва да се търси алтернатива в лицето на Индия, Пакистан, Иран, които ще станат нови стратегически партньори.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?