/Поглед.инфо/ В критичния момент от китайската история - безпрецедентната по мерките на цялото човечество пълна блокада на 15-милионния град Ухан, „професионалната“ ориенталистика изпадна в неловко положение: вместо да предостави каквито и да е разумни причини за такава блокада, която Китай не е налагал дори по време на огнището от фатална ебола, но наложена при сто болни и няколко починали от остра дихателна вирусна инфекция, водещите ориенталисти в страната, заемащи високи длъжности и съветващи централната власт на Руската федерация, без преувеличение показаха пълна некомпетентност по отношение на водещия стратегически партньор на съвременна Русия.

От телевизионните екрани и страниците на водещите издания по въпроса за събитията в Ухан, водещите “ориенталисти” говореха, че “Мао Цзедун помогна за победата над епидемията в Китай”, по-просто казано, дублираха западния мит, че при авторитарната диктатура на Си Цзинпин в тоталитарното китайско общество затварянето на голям град е нещо обичайно. Според „ориенталистите“ блокирането, което според оценките на МВФ през първото тримесечие на 2020 г. струва 36,6% от БВП на Китай, а според китайската служба за държавна статистика 6,8% от БВП или около 1 трилион долара, е било ефективно средство за борба с настинката.

Тези „експертни становища“ изглеждаха още по-удивителни, като се има предвид, че не става въпрос за скандинавци, а за многолюдна азиатска държава, където мерките за пълна карантина, особено когато 5 милиона души вече са напуснали Ухан за празниците, бяха много съмнително превантивно решение. Да се вкара милиардна нация, прекарала хиляди години в големи компании, като италианците, в карантина и социално разстояние - само обикновените хора на Запад биха могли да повярват на това, от векове слушайки приказките на Волтер за идеалното китайско кралство.

Днес, когато карантината в САЩ прерасна в масови политически размирици в щатите и градовете под ръководството на опозиционната Демократическа партия, основа за които станаха 30 милиона безработни-жертва на блокирането, германските микробиолози д-р К. Райс и З. Бхакди пуснаха изследването „Короната- фалшива тревога? Цифри, данни и предистория “(Dr. Karina Reiß, Dr.Sucharit Bhakdi “Corona Fehlalarm? Zahlen, Daten und Hintergründe”), отразяващите западната пропаганда “водещи ориенталисти” изглеждат като повече от дилетанти.

Друг аргумент за „самозапалването на китайците от Ухан“ е мнението, че „Си Цзинпин сам е дал командата да се затвори Ухан“, което се съобщава на страниците на партийното издание „Цюши“. Всъщност на страниците на “Цюши” в публикувана реч от 3 февруари 2020 г. Си Цзинпин отбелязва, че на 22 януари (денят преди затварянето на Ухан) той е инструктирал “стриктно да се регулира и контролира заминаването на хората от провинция Хубей”, а не да се “блокира Ухан”. Си Цзинпин изтъква, че затварянето на транспортните връзки до Хубей играе важна роля, но веднага обяснява: това не прекратява напълно заминаването на хората, това не решава проблема и епидемията започва да се разпространява допълнително. Съществува противоречие: ако самият Си Цзинпин е дал заповед да се „обсади Ухан“, защо би говорил от страниците на водещото партийно издание за неефективността на собствената си заповед. Очевидно критиката е отправена към инициаторите на блокирането. След което те естествено са отстранени от постовете си и са изчезнали от новинарските емисии по причини, които ще станат известни в близко бъдеще.

„Строго контролирайте и регулирайте“ изходния трафик, очевидно това е решено в други огнища на дихателни заболявания, например, в не по-малкия град Ханчжоу - обаче по някаква причина местните власти предпочитат да „контролират и регулират“ трафика по адекватен начин: във всички точки на автомобилна и железопътна комуникация, както и на летищата, бяха въведени строг антиепидемиологичен контрол и строги изисквания за спазване на превантивните мерки. Това сериозно забави особено пътния трафик, но не се заговори за пълна блокада. Това се нарича "строга регулация и контрол", въведени във всички области на Китай като основен модел, а не тотално блокиране, което по-късно бе повторено от демократите в няколко американски щата и стана главен двигател на мащабните протести.

Ако думите на Си за някои „ориенталисти“ изглеждат рационални, а тълкуването горе двусмислено и той не пише за “Цюши” с руска прямота - „Не контролирам ситуацията в страната, а вие надхвърлихте правомощията си и затворихте Ухан, изправи се цял Китай, за което вие ще отговаряте и ще бъдете арестувани в близко бъдеще “, самият кмет на Ухан, бившият лидер на Комсомола Чжоу Сиануан в интервюто си от 27 януари, говори по-красноречиво за решението да се блокира Ухан. Кметът обяснява достатъчно подробно, че лично той е взел историческото решение за затваряне на града, координирайки го с местния секретар на градския комитет Ма Гоцян и кима с глава в подкрепа на комсомолския премиер Ли Къцян, хитроумно наричайки го на малко име. Чжоу подчертава ролята си за блокирането: „Дори и да ни уволнят“, все пак направихме всичко както трябва, за да спрем епидемията, в полза на човечеството.

Чжоу Сиануан: „Да запечатаме града“ с население от над десет милиона души - някои казаха, че такова не се е случвало в историята на човечеството, нито в историята на градското развитие, но изправени пред заплахата от днешната епидемия, ние затворихме тази врата. Може би щяхме да спрем епидемията, но в историята имената ни щяха да останат поругани. Ние обаче вярвахме, че основното е ефективно да се контролира епидемията, основното е, че това е в интерес на безопасността на човешкия живот. Ма Гоцян каза, че можем да понесем всяка отговорност, защото хората, които затворихме, ще бъдат недоволни, ако бъдем отстранени от длъжност и благодарим на Бога. Основното е, че искахме да задържим епидемията. "

Кметът взема сам решението да блокира града; в интервю на 27 януари той не се позовава на директивата на Си Цзинпин от 22 януари, която би свалила от него цялата отговорност и опасенията за уволнение. Но „ориенталистите“ от изследователските центрове с много висок сан и не само продължават с упоритостта на лудите да пренебрегват реалността и да настояват, че Ухан е блокиран от Си Цзинпин, а „епидемията е победена от Мао Цзедун“.

Въпросът за инициаторите на блокирането не е толкова вторичен, колкото изглежда, защото именно прецедентът за блокирането на Ухан стана основен спусък не само за паниката в Китай, който 20 години пропуска през ушите си плашилата в медиите за новите вируси със страшните за китайците латински букви, но и пример за същите блокирания на градове в Европа и САЩ.

Кой и защо е инициирал блокирането чрез завъртане на спирателния кран на китайската и световната икономика е може би един от най-важните въпроси на новото десетилетие и дори много по-дълъг период от историята на XXI век. Истинските ориенталисти трябваше да се занимават по-задълбочено и замислено с причините за случилото се, а не да използват единствения и най-слаб аргумент за самозастрелването на Си Цзинпин, с извадено от контекста изказване по “Цюши”.

Заключването на китайската икономика беше инициирано от група в Комсомолската организация, тясно свързана с Демократическата партия на САЩ: не става дума само за кмета на Ухан - през следващите три дни започнаха да затварят и други градове на Китай, Хеанган, транспортното съобщение на Пекин, мерки на излишна карантина наложиха и в Сучжоу - всички тези решения са били взети от хора от комсомолското ръководство - „Китайската демократична партия“, чиито лидери доведоха Китай до бунтове на Тянанмън през 1989 г.

След това в Хубей започна мащабна операция за ликвидиране на тази група, използвайки силите на Централния контролен комитет, на Народоосвободителната армия на Китай и пълна подмяна на ръководството. Ето защо ситуацията, която към февруари започна да приема всички признаци на Оранжева революция, не прерасна в левите погроми, възникнали в САЩ, а д-р Ли Венлян, мъченик в борбата срещу болестта и полицията на Ухан, не се превърна в герой-жертва като Джордж Флойд. Си Цзинпин не прие унищожаването на китайската икономика и стотиците милиони безработни, които бяха готови да излязат на улицата и да подкрепят всяка форма на организиран протест. Решителните действия на НОАК, на лидерите, лоялни към Си Цзинпин, а също на Централния контролен комитет спряха най-важния спусък на Оранжевата революция - възможността част от китайския политически елит - Комсомола да подкрепи нарастващите протести в Китай.

Днес виждаме, че "демократичната" опозиция се възползва изцяло от последствията от организираното от тях блокиране на САЩ срещу Тръмп. И това се случва по целия свят. Безкомпромисната борба на суверенните лидери по света срещу клоните на „ляво-демократичната“ глобализация е видима за всички. Води се борба от страна на проармейската група на Си Цзинпин, която измени Конституцията и премахна броя на мандатите за ръководителя на страната именно с цел да се предотврати правната възможност за смяна на властта от Комсомола, с мощни удари за няколко години се унищожи комсомолската опозиция и от миналата година се зае с главния комсомолски наследник - Ху Чунхуа, родом от Хубей. От средата на 2019 г. един след друг от постовете си излитат комсомолските ръководители на регионите, а във Вътрешна Монголия, където Ху Чучхуа ръководи районния комитет две години, арестуваха няколко бивши вицегубернатори.

Фактите са по-силни от всякакви спекулативни конструкции и изказвания на политици. Фактът на пълна смяна на ръководството в Хубей предполага, че то не е действало в съответствие с директивите на централното ръководство. И не просто е допуснало редица грешки в превенцията на болестта, но е действало противно на линията за стабилизиране на ситуацията. Процесът не се ограничава с промяната на ръководството на Хубей и замяната му с представители на силовия блок и местните жители на Джецзян, които Си Цзинпин ръководи няколко години - в Китай са арестувани четирима вице-губернатори за два месеца, трима от които ръководители на комсомолската организация. Като се има предвид, че в Китай има 34 региона (с Тайван), в Русия това би означавало арест на 10-12 вице-губернатори. В допълнение към вице-губернаторите, заместник-началникът по здравеопазването на комсомола беше понижен - изпратен беше в Хубей за лечение, арестуван е заместник-министърът на обществената сигурност (МВР), който ръководи полицията в Хубей и допусна критично засилване на протестите, на 15 години затвор бе осъден известен антикорупционен блогър, арестуван е китайски опозиционен политик, който създаде движение за граждански права и призова за оставката на Си Цзинпин, арестуваха милиардер, призоваващ за оставката на Си Цзинпин. Успоредно с това социалният протест се разраства в Китай, на 31 март във втория по големина град на провинция Хунан, Джучжоу с население от 4 милиона души, гневна тълпа от фалирали бизнесмени се опита да пробие до сградата на градската администрация, а трудови мигранти разбиха полицейски коли на границите на провинциите Хубей и Дзянси. Всичко, което беше необходимо за експлозията на социалния протест, беше подкрепата отгоре, както се случи в САЩ. Но тази подкрепа не последва - защото НОАК и Централният контролен комитет парализираха върхушката на Комсомола.

Действията на Си Цзинпин за елиминиране на случилото се в Хубей не започнаха с речта на 3 февруари, която по-късно беше публикувана в “Цюши”, а с обръщението към най-опазващата здравето организация в Китай - Народоосвободителната армия на Китай на 29 януари 2020 г., когато Си призова за военна операция за предотвратяване на епидемията. След броени дни от щабовете към Ухан с въздушен транспорт бяха прехвърлени 5000 военни от НОАК, след което в града пристигна неговият бивш ръководител, а сега ръководител на секретариата на Политико-правната комисия на ЦК, направляващ целия граждански силов блок Чен Исин, след което започна профилактиката в града: постовете си напуснаха секретарят на градския съвет Ма Гоцян, който нареди блокирането, а също секретарят на областния комитет на Хубей Цзян Чаолян. На техните места дойдоха тясно свързаният с отбранителната промишленост жител на Шандун Ван Чжунлин и бившия служител на прокуратурата в Чжецзян и кмет на Шанхай Ин Юн. Наистина, всички изтъкнати микробиолози и вирусолози на Китай започнаха да работят с вируса, само че не с биологичния, а с политическия.

За разлика от Тръмп, Си Цзинпин има опит във вирусологията - именно по време на епидемията от ТОРС 2002–2004 г. Комсомолът премахна изцяло върхушката на Шанхайската група ръководството на армията и извърши прословутия трансфер и подмяна на шанхайските кадри в Гуандун и Пекин. Този път ситуацията се разви рязко: растежът на протестните настроения в Китай от 2011 г. нараства експоненциално и се увеличава с над 10 пъти сред вътрешните трудови мигранти, а в края на 2018 г. в Китай бе направен коренно нов обрат на залог върху революцията чрез протести с лидерите на независимите профсъюзи (именно тази сила стана основната ударна група, която изгори танковете на НОАК на “Тянанмън”) - през ноември 2018 г. беше ликвидирана една от мрежовите студентски организации, Обществото на марксистите, действащо в поне пет града. Обществото е развило революционен символизъм и не пренебрегва символиката, характерна за всички оранжеви революции - юмрук, повдигнат нагоре. Именно такава символика започна да използва след смъртта на доктора-мъченик Ли Венлян цялата пропагандистка машина на Ухан.

Опитът с ТОРС показа, че това не е епидемия, а опит, меко казано, да се организира „прехвърляне“ на властта. Работата се осъществява не само по линия на армейския контрол и насилственото премахване на върхушката на местната група, но и по линия на обществени настроения. Си Цзинпин и неговият съюзен Централен контролен комитет изпратиха специална група за разследване на престъпленията на полицията при инцидента с Ли Венлян в Ухан. Си Цзинпин пое ролята на главния борец срещу епидемията и полицейския произвол (както навремето ръководи кампанията срещу корупцията), а НОАК стана символ на защита срещу коварната болест - армията пое инициативата за изграждане на временни болници в града. Ето защо мащабният флашмоб в подкрепа на мъченика-офталмолог, работещ не по профила си и оставил вдовица майката на децата си, не прерасна в движение в памет на светия апостол Джордж Флойд.

Разбира се, работата е мащабна и всеобхватна и описана най-подробно в новата ми книга. В навечерието на началото на възможните общи младежки протести - празникът на Комсомола на 4 май, дори откритият призив към китайците от съветника по национална сигурност на президента на САЩ - журналистът-синолог М. Потингер, да се съберат в защитата на Ли Венлян, арестуваните християни, уйгури и други опозиционни елементи с цел защита на гражданските им права - не получи ефект. Революцията на маските беше пресечена: революцията няма защитници отгоре, те са парализирани от решителните действия на китайските власти.

Независимо от това, събитията от първата половина на 2020 г. са далеч не последното действие в засилващата се драма на конфронтацията между суверенната армейска група на Си Цзинпин и лявото демократично глобално движение, ръководено от Демократическата партия на САЩ.

Първите летни месеци след безпрецедентно количество пари, инжектирани в китайската икономика, дадоха първата положителна макростатистика в някои сектори в края на юни (например, печалбите на индустриалните предприятия леко се увеличиха), което обаче е непропорционално на изразходваните финансови резерви: това означава, че изпомпването на емисиите на китайската икономика ще загуби своя ефект. Нарастващите отрицателни процеси в търговията със западните страни, подновеният ефект от колосалната безработица, отложен за няколко месеца - ще дадат нов прилив на радикализация на политическата борба, която придобива нов качествен характер през последното тримесечие на 2020 г. Следващото пленарно заседание на Комунистическата партия ще съвпадне с президентските избори и апогея на вътрешната конфронтация в САЩ, което не може да не засегне вътрешния политически процес в Китай, утежнен от новата вълна на глобална рецесия.

В същото време ситуацията на масовите протести, ако се съди по възобновяването им през юни и именно в работническата среда, далеч не е изключена, а напротив - по-вероятна е за втората половина на 2020 г.. Капитолийската народна република, организирана от леви радикали в американския град Сиатъл, може да пусне искри за “Уханска народна република” или обявяването на независимата в китайските социални мрежи “Република Хунан” на всяко място в Китай, където комсомолската опозиция, опирайки се на “китайската Антифа” - “Обществото на марксистите”, се реши на самоубийствена атака. Подобно изостряне е възможно в случай на мащабни технологични бедствия, едно от които се случи през март в АЕЦ Хаян в провинция Шандун, а още повече може да се случи в главното енергийно съоръжение под контрола на комсомолската група ВЕЦ “Три клисури” в провинция Хубей, за което писах в началото на февруари и което днес се превръща в реалност.

Като се има предвид фактът, че подкрепата на проармейската и комсомолската групировки в Китай е концентрирана в определени региони, най-вероятно ще става въпрос за избора на развитието на Китай между хибридната оранжева революция и хибридната гражданска война (подобно на разцеплението в Китай след провала на политиката на Големия скок напред през 1960-1967 г.), в рамките на които инициативите на Си Цзинпин, меко казано, ще бъдат игнорирани от редица региони, включително от икономически развитите.

Избягването на тези два огъня, цветната революция и гражданската война - е задача на китайския лидер.

А също така и задачата за руско-китайското сътрудничество през следващите години - в края на краищата, спокойният Изток дава дългоочаквано поле за действие на Запад.

Превод: В. Сергеев