/Поглед.инфо/ Мощните студени течения от Запада определят политическата атмосфера на планетата. Те се опитват да устоят на топлите течения от Изток. Само синергията на действията между Русия и Китай не позволява сплотилият се лагер на хегемонизма да премине в „последната и решителна битка“ срещу всяка от тези непокорни сили поотделно.

Ние сме добре запознати със ситуацията на западния фронт на глобалната Студена война. На източния фронт обаче, където все още няма конфликт от украински мащаб, напрежението наближава критични нива. Китайските специализирани издания, свързани с отбраната, публикуваха много обезпокоителни материали през последните седмици.

... За унищожаването на най-новия американски атомен самолетоносач Джералд Форд и придружаващата го бойна група от крайцер и 5 ракетни фрегати биха били достатъчни 24 хиперзвукови ракети без ядрени бойни глави.

В компютърна симулация бяха извършени изстрелвания на ракети от 6 различни области, включително дори пустинята Гоби в Северозападен Китай.

Считана за непотопяема, авионосната група беше напълно унищожена от серия от изстрелвания на разсейващи и повреждащи ракети. Китайците взеха предвид възможностите както на стандартния набор от противовъздушни оръжия, така и на най-новите американски противоракети SM-3.

Според сценария, описан в китайското издание Journal of Test and Measurement, американската армада навлиза във водите на Южнокитайско море и продължава да се движи в заплашителен курс, въпреки предупрежденията. Подобни сценарии се разиграват редовно близо до китайските брегове.

Друго китайско издание говори за смъртоносната опасност от подобни действия. South China Morning Post, издаван в Хонконг на английски, съобщи, че войната между Китай и САЩ може да започне в Южнокитайско море.

На 5 януари 2021 г. три противолодъчни самолета на ВМС на САЩ издирваха китайски подводници близо до архипелага Донгша Кундао (Пратас). Разузнавателните самолети, както винаги, пуснаха електронни буйове и проследиха маршрутите на китайските подводници, които участваха в големи учения.

Единият самолет обаче прелетя твърде близо до Китай и оттам долетяха китайски изтребители. Китайците смятат ситуацията за огромна заплаха за националната сигурност. Имаше възможност за въоръжен конфликт и американците, като взеха предвид разгръщащите се действия на ВВС и ВМС на КНР, започнаха да се подготвят за най-лошото и дори унищожиха скъпи шамандури със свръхсекретно оборудване.

Описанието на конфликта в китайското специализирано списание Shipboard Electronic Countermeasures не дава подробности за конфронтацията. Всичко обаче беше много, много сериозно.

Нищо чудно, че началникът на Съвета на началник-щабовете на САЩ генерал Марк Мили се обади няколко дни по-късно на китайския министър на отбраната и го увери, че Пентагонът няма да провокира истинска война. Той дори обеща да уведоми колегите си в Пекин предварително за намеренията на политиците в случай на часа с главно „Ч“.

Тези две сензационни публикации не се появиха случайно. Човек може само да гадае колко опасни ситуации възникват на линията на контакт между военните на Китай и Америка в Азиатско-тихоокеанския басейн. Но, както казва китайската поговорка, „Небето предлага, Си Дзинпин разполага“.

Върховният главнокомандващ, действащ на стратегическо ниво на планиране и вземане на решения, отговаря на нарастващата агресивност на Вашингтон, като демонстрира готовност за ответни действия на бойното поле и засилва бойната координация с Русия.

Планираното за април посещение на Си Дзинпин в Москва беше отложено за края на март, а преговорите с Владимир Путин продължиха общо 8 часа. Дори не толкова публикуваните документи, колкото последвалите събития показаха качествени промени в партньорството между Москва и Пекин.

Дойде време за всестранно бойно съгласуване. То започна с часове разговори на четири очи между двамата върховни главнокомандващи. Скоро китайският министър на отбраната Ли Шанфу дойде в Москва.

След посещението на опитния и енергичен военачалник, в Москва пристигна Чън Уенцин, куратор на службите за вътрешно и външно разузнаване. Репортажите от срещите му със секретаря на нашия Съвет за сигурност Николай Патрушев показват решителното отношение на главния разузнавач на Поднебесната империя към Запада.

От своя страна Кремъл реши да подсили динамиката на бойната координация със „залп от главните оръдия“. Делегация от високопоставени служители и бизнес лидери, начело с министър-председателя Михаил Мишустин, се отправи към Пекин, безпрецедентна по размер и ниво.

Посещението беше подготвено набързо и премина под зоркия поглед на западните разузнавателни служби. Следователно броят и качеството на подписаните споразумения разочароваха оптимистите.

Но двустранните срещи на официални лица, банкери и експерти от двете страни, които се проведоха в кулоарите, допринесоха за продължаващите преговори по стратегически области на сътрудничество и подготвиха сериозни сделки.

По време на посещението влиятелни издания отбелязаха взаимния интерес на двете страни за ускорен растеж на стокообмена. Така близкият до ЦК на ККП Global Times отбеляза синергията на двете тенденции.

Русия трябва да увеличи износа на суровини, особено на енергия. На фона на бързо икономическо възстановяване Китай трябва да разшири вноса на същите нефт и газ, селскостопански продукти и други видове суровини.

Развитието на отношенията на Китай със Запада повтаря историята на влошаването на отношенията на Русия със Запада. Вече наложените санкции на Китай ще бъдат затегнати. Достъпът до източници на суровини и пазари ще се превърне в приоритет за Пекин в обозримо бъдеще.

Не трябва да си затваряме очите за реакцията на някои китайски експерти и блогосферни активисти на пристигането в Пекин на Михаил Мишустин начело на хилядна армия от руския елит.

Акцентът дори не е толкова върху жизненоважната необходимост на Москва да получава приходи от търговия с Китай, колкото върху желателността да не се обижда Запада, оставяйки отворена вратата за отношенията с Америка. Въпреки това, след 40 години китайско-американски брак по сметка, би било наивно да се очаква бърза смяна на обувките.

Не изглежда да има никакво подобрение в отношенията между Америка и Китай, въпреки намеците на Байдън и посещението на китайския министър на търговията Ван Вентао в САЩ. Преодолявайки патологичната омраза на политиците към Китай, бизнесмените във Вашингтон продължават да правят бизнес дори в най-неблагоприятните условия.

През 2022 г. двустранната търговия достигна исторически връх от 691 милиарда долара. В същото време американците успяха да продадат собствени стоки на китайците за по-малко от 154 млрд. Намаляването или премахването на митата, които президентът Тръмп започна да въвежда още през 2018 г., а президентът Байдън увеличава, може да помогне за подобряване на качеството и допълнително увеличаване на търговията.

Те струват на всяко американско семейство 1000 долара годишно. Перспективите за ограничаване на търговската война обаче са много илюзорни. Белият дом и двете камари на американския Конгрес са на пътеката на войната.

Всеки опит за подобряване на отношенията между САЩ и Китай завършва със скандал – скандалното пътуване на Пелоси, голямата бяла топка... Същата съдба очаква и сегашните надежди.

Подготвя се визита на наследника на Пелоси, председателя на Камарата на представителите Кевин Маккарти в Тайван. На срещата на Г-7 в Токио имаше военна координация между НАТО и Япония. Китай, заедно с Русия, е посочен в заключителните документи като основен враг. Регионалната централа на блока ще бъде открита в Токио.

Невъзможно е да се отървем от историческите паралели. По подобен начин през 1936 г. Япония сключва Антикоминтерновския пакт с нацистка Германия, насочен срещу Съветския съюз. Няколко месеца по-късно окуражените японци започват тотална война срещу Поднебесната империя, превземайки Пекин, Шанхай, Ухан и Нанкин през 1937 г.

Само дипломатическата, военна и финансова помощ на Съветския съюз предотвратява капитулацията на Китайската република по модела на Франция. Упоритата съпротива на Китай на свой ред попречи на Токио да атакува СССР в определеното време - 29 август 1941 г. Тогава имаше два фронта - съветски и китайски. Сега ситуацията се повтаря.

Китайците не са търпеливи. Тогава се защитаваха. Сега, разчитайки на надежден руски тил, те започнаха контранастъпление.

Благодарение на мирния план на Пекин от 12 точки за Украйна и телефонния разговор на Си Дзинпин със Зеленски, Китай разрушава стереотипа за жълтата заплаха с минимални разходи на европейския театър и укрепва имиджа си на миротворец.

Има конкуренция с Америка. Първото учебно пътуване до Киев, Париж, Берлин, Брюксел и Москва на специалния представител на Си Цзинпин, посланик Ли Хуей, току-що приключи. То бе предшествано от пътувания на "тежка категория" - китайският вицепрезидент Хан Джън, кураторът на външната политика по партийната линия Ван И, външният министър Цин Ган.

Друга област на глобалната контраофанзива на Китай е да попречи на Запада да запълни стратегическия вакуум в Централна Азия. Това беше задачата на срещата на върха на петте страни от този регион и Китай в Сиан, древната столица на няколко китайски династии. Това отговаря и на стратегическите интереси на Москва.

Бойната координация на двете могъщи сили на евразийския континент набира скорост и придобива нови форми. Как да не си спомним, че през март Си Дзинпин, когато се сбогува с Владимир Путин на стълбите на Големия Кремълски дворец, каза: „Сега има промени, които не са се случвали от 100 години, и ние движим тези промени.“ Отговорът на Путин беше кратък, но съдържателен: „Съгласен съм“.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?