/Поглед.инфо/ Последните данни за търговията на Китай за януари-февруари показват, че стойността на износа като един от основните двигатели на икономическия растеж на Китай през тази година ще намалее. Съответно растежът ще се забави. На този фон в страната започна дискусия относно оптималните мерки за компенсиране на икономическите щети от епидемията.

Статистиката за външната търговия на КНР за януари-февруари показва интересни тенденции.

Първо, обемът на износа / вноса рязко е намалял поради ограничителните мерки от страна на властите за борба с коронавируса. Като цяло през първите два месеца на 2020 г. външната търговия на Китай намаля с 11% и възлиза на приблизително 592 милиарда долара. През януари-февруари търговският дефицит в КНР е 42,59 милиарда юана, в сравнение с излишък от 293,48 милиарда през първите два месеца на миналата година.

Второ, страните от АСЕАН заеха първо място във външната търговия на Китай, като изтласкаха Европейския съюз за два месеца. Търговията на Китай със страните от Югоизточна Азия нарасна през януари-февруари до 85 млрд. долара. Износът на китайски стоки за страните от АСЕАН през последните два месеца намалява с 5,1% на година, докато вносът нараства със 7,2%. Неочакван ръст бе демонстриран от вноса на Китай от Виетнам (с 24%); вносът от Индонезия нараства с 13% на година. Причината е, че много предприятия от китайски и многонационални компании са се преместили в страните от АСЕАН, където се произвеждат продукти и след това се изнасят за Китай за окончателно оформяне. Покупките на лекарства и свързаните с тях материали допринесоха за растежа на китайския внос от страните от Югоизточна Азия, като стойността им нарасна през януари-февруари с 3.6% на годишна база до 5 милиарда долара.

Освен това, в опит да намалят въздействието на повишените мита на САЩ върху вноса от Китай, през 2019 г. редица компании прехвърлиха производството от Китай в страните от АСЕАН. “Самсунг”, например, премести много производствени бази във Виетнам и Индия.

На този фон обемът на търговията на Китай с основните му търговски партньори - Европейския съюз и Съединените щати, паднаха много забележимо през първите два месеца на 2020 г. Китайският износ за САЩ рязко падна - с 26,5% годишно, до 300 милиарда юана (43 милиарда долара).

Ако епидемията в Китай се проточи или разпространи към ЕС и САЩ, прекъсванията в световната производствена верига вероятно ще доведе до намаляване на глобалното търсене, което затруднява възстановяването на китайската икономика. Възможностите за възстановяване на икономическия растеж се колебаят между два полюса - провеждане на спокойна парична политика, увеличавайки предлагането на пари в икономиката или, обратно, да не се позволяват това.

Вътрешният пазар и вътрешното търсене излизат на преден план в комплекса от икономически проблеми в Китай. Някои експерти смятат, че постигането на целта за удвояване на БВП и дохода на глава от населението до края на 2020 г. (като се брои от 2010 г.) зависи преди всичко от тях. Без ефективно възстановяване на вътрешното потребление, промишлените стоки ще се натрупват и корпоративният дълг ще се увеличава.

Проблемът е в бавното възстановяване на малките и средните предприятия, които представляват 60% от БВП и което създава 80% от работните места в Китай. Смята се, че цялостното възстановяване на китайската икономика зависи от навременното възстановяване на този сегмент.

Основният въпрос, на който са дадени обратните отговори, е дали е необходимо да се смекчи паричната политика още по-бързо за икономическо възстановяване. Експертът от Китайския център за международни икономически обмени и главен икономист в банката Zhongyuan, Ван Джун смята, че използването на такива мерки по време на кризата през 2008 г. е имало отрицателно въздействие в дългосрочен план. Тогава 4 трилиона юана бяха хвърлени в икономиката, бяха положени усилия за едновременно съживяване на десет критични индустрии. Резултатът беше високо съотношение на ливъридж, което доведе до бързо увеличаване на дълга на местните власти и предприятия и създаване на излишен капацитет в икономиката, „който страната все още усвоява“.

Ван Джун смята, че инжекциите на ликвидност в реалния сектор на икономиката, предприети от правителството преди епидемията, по-специално пазарно ориентирана кредитна реформа и намаляване на разходите за финансиране на икономиката, са напълно достатъчни. Според него сега трябва просто да се изчака, докато, поради стихването на епидемията на вътрешния пазар, се възстановят търсенето и потреблението.

Становище относно безполезността на мерките за смекчаване на паричната и фискалната политика беше изразено в Китай още преди икономическите трудности поради коронавируса. Така през декември 2019 г. Лю Шиджин, заместник-председател на Икономическия комитет на 13-тата китайска политическа консултативна конференция, посочи, че бившите движещи сили на икономическия растеж - инфраструктура, недвижими имоти и износ, са изчерпали ролята си. Китайската икономика навлезе във фаза на растеж със средна скорост в диапазона от 5-6% от БВП годишно, а основната задача е стабилизирането на тези темпове, за което е необходимо да се търсят нови потенциални източници на растеж със средна скорост.

Тези мнения се противопоставят на предложения за допълнително смекчаване на паричната политика, съчетавайки това с по-меката фискална политика. Привържениците на този подход смятат, че намаляването на данъците и таксите, съчетано с увеличените инвестиции в инфраструктура, особено в пътища, железници и летища, е много по-ефективен начин за стимулиране на икономиката в краткосрочен план. Простото увеличение на инвестициите в държавни предприятия няма да бъде ефективно, тъй като повечето от тях използват суровини и междинни продукти, доставяни от малки и средни предприятия. Следователно, последните се насърчават да увеличат подкрепата чрез финансиране на подходящи мерки чрез увеличаване на бюджетния дефицит на КНР до 4% от БВП.

Според тези експерти проблемът с излишния капацитет не трябва да предизвиква тревога, тъй като в регионите има търсене на продуктите на "излишните" предприятия. И накрая, има световен опит в възстановяването след много кризи на много страни, които за кратък период възстановяват икономическия растеж чрез публични инвестиции и изграждане на инфраструктура. Възможно е подобни препоръки да вземат предвид ролята на националните инфраструктурни проекти в Русия.

За тази цел трябва да се отбележи, че извънредните усилия на органите на КНР в борбата с епидемията дадоха резултати. Коронавирусната епидемия стихва от началото на март. Все повече са провинциите и градовете, където в продължение на няколко дни, до седмица, не се регистрира нито един заразен. Ограниченията за движението на гражданите в страната бързо се отменят, което има положителен ефект върху осигуряването на работна ръка за предприятията и индустриите.

Преломна точка дойде в борбата на Китай с епидемията. Ситуацията в икономиката на КНР се нормализира. Сега фокусът на усилията се насочва към предотвратяване на вносни случаи на инфекцията и ускорено възобновяване на икономическата дейност.

Превод: В. Сергеев