/Поглед.инфо/ В Храма на небето в Пекин, над 600-годишен обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, се прожектира на екран анимация, в която почетни гвардейци маршируват в идеален унисон, а движенията им са в синхрон с изящните мелодии на древните ритуали.
„Чрез виртуалното и дигиталното излъчване културните паметници станаха „живи“, позволявайки на зрителите да се потопят в живота на древните хора“, каза Сун Сяобин, заместник-директор на Изложенията за изкуство в Китай.
През последните години Китай използва науката и технологиите, за да вдъхне нов живот на своите културни паметници и наследство, обогатявайки живота на хората и повишавайки културното влияние на страната.
В приетия през март нов преработен закон за опазване на културните паметници се предвижда технологиите, информатизацията, цифровизацията и цифровото представяне да играят по-голяма роля в опазването на културните паметници.
Заедно с нарастващия културен плам през последните години форматите на изложбите далеч надхвърлят физическото излагане и писменото представяне, казва Ли Ли, заместник-директор на Китайската академия за културно наследство.
„Най-съвременните технологии като изкуствения интелект и виртуалната реалност предоставят многоизмерни методи за опазване, използване и излагане на реликви“, допълва Ли.
В областта на археологията Националната администрация за културно наследство заяви, че цели да подобри мултидисциплинарното сътрудничество и да повиши технологичното ниво, като наблегне на генетичния анализ, прецизното датиране и други области.
Джан Джигуо, заместник-директор на Националния център по археология, заяви, че технологията е широко застъпена в опазването на подводното културно наследство. Археолозите покриват повърхността на някои крехки артефакти с въглеродни влакна и епоксидна смола, за да ги подсилят, така че да могат да бъдат извадени безопасно от подводната среда.
Той допълни, че съответните спектроскопски технологии могат да открият състав на съединенията на ръждата или прилепителите по артефактите, както и видовете и съдържанието на солта както отвън, така и отвътре на културните ценности, което допринася за целенасочени решения за реставрация.
„Технологиите проникват във всяка фаза на консервацията“, каза още Джан.
В сътрудничество с Китайската академия на науките Дворцовият музей е разработил специално оборудване за консервация на културни паметници, включващо технологии като хиперспектрална визуализация и рентгенова флуоресцентна спектроскопия.
„В миналото сме виждали само повърхността на някои културни паметници. Чрез рентгеновото сканиране можем да наблюдаваме вътрешната им структура в 3D дигиталния модел, да научим точно за абразията и пукнатините им и в крайна сметка да разберем по-добре производствения им процес“, казва Цю Лян, директор на отдела за стандарти за консервация в Дворцовия музей.
„Чрез новите технологии можем да получим по-подробна историческа информация за реликвите, без да им причиняваме щети“, категоричен е Цю.
Технологичният гигант ByteDance си сътрудничи с Пекинския университет за дигитализиране на древни китайски книги с помощта на изкуствен интелект. Проектът може да идентифицира ръкописни старокитайски йероглифи, да добавя съвременни препинателни знаци към древни текстове, за да помогне на читателите да ги разберат по-добре, и да разпознава и разбира имена на хора, места и официални длъжности.
„В миналото съпоставянето на древните книги е било ръчна работа. Чрез изкуствения интелект древните текстове се дигитализират и съдържанието им може да се извлича и тълкува на съвременен китайски език ефективно. Технологии като изкуствения интелект могат не само да защитят древните книги, но и да ги направят по-лесно достъпни за общественостт“, казва Джан Ю, президент на пекинската фондация ByteDance.
По време на културен форум, проведен по-рано този месец в Пекин, Ирина Бокова, бивш генерален директор на ЮНЕСКО, каза: „Технологиите откриват нови начини за опазване, съхранение и мониторинг на културното наследство, а Китай се превръща в лидер, който трябва да сподели своя опит със света“.