/Поглед.инфо/ През изминалата година имаше много интересни политически събития в Латинска Америка. В много страни бяха проведени парламентарни или държавни избори.

Преходът на Барбадос към статута на република и излизането от управлението на британската монархия беше безпрецедентен. Още през септември 2020 г. властите на Барбадос решиха окончателно да се откажат от зависимостта и да сложат край на официалното подчинение на британската кралица. Първият президент на Барбадос беше последният генерал-губернатор Сандра Мейсън, която беше избрана от парламента на страната през октомври 2021 г. Встъпването ѝ в длъжност беше отложено за 30 ноември поради факта, че на тази дата се чества Денят на независимостта на страната.

В много държави вълненията и вълнения се водеха месеци наред. В Гватемала големи групи граждани мигрираха към границата на САЩ (през Мексико), което предизвика хуманитарна криза.

В Куба водената от САЩ опозиция се опита да продължи своите провокации. Властите обаче не допуснаха ескалацията и бързо потушиха протестите.

В Хаити президентът Йовенел Моиз беше убит в нощта на 6 срещу 7 юли. Той спечели изборите през 2015 г., но различни политически сили оспориха резултата. През 2016 г. се проведе второ гласуване в страната. Имаше и предишни покушения срещу президента. През февруари 2021 г. беше съобщено, че в страната е предотвратен държавен преврат.

Ситуацията остана относително стабилна в Парагвай, Уругвай, Панама и Коста Рика (парламентарни избори ще се проведат там през февруари 2022 г.).

В Мексико се проведоха парламентарни избори, където МОРЕНА консолидира позициите си. През декември 2020 г. Партията за национално действие, Институционалната революционна партия и Партията на демократичната революция обявиха създаването на избирателния съюз за Мексико. А Движението за национален ренесанс (МОРЕНА), Трудовата партия и Зелената екологична партия сформираха коалиция. МОРЕНА успя да си осигури 197 места, което е с 8 повече от резултатите от предишните избори. С другите партии в коалицията те имат мнозинството от парламентарните места.

Перу, Никарагуа и Хондурас – левите на власт

След избирането на Перу за президент през 2021 г., бившият ляв селски учител Педро Кастило показа признаци на политическа промяна в Южна и Централна Америка. Въпреки че десният кандидат спечели изборите в Еквадор, динамиката в Латинска Америка показва известен наклон наляво. В същото време се променят и самите критерии на левия дневен ред.

В Никарагуа на 7 ноември се проведоха избори, които бяха спечелени от партията на Даниел Ортега. Показателно е, че още преди изборите САЩ обявиха, че не признават резултатите. На 14 септември 2021 г. САЩ наложиха нови санкции срещу Никарагуа. На 21 септември Подкомисията по външните работи на Западното полукълбо, гражданската сигурност, миграцията и международната икономическа политика към Камарата на представителите на САЩ проведе изслушване на тема „Международен отговор на унищожаването на демокрацията от Ортега в Никарагуа“. Изказванията се допълваха взаимно, а намеренията бяха ясно формулирани - да се обвини правителството на Никарагуа във всякакви престъпления, да се въведат допълнителни санкции и да се разклати ситуацията в страната отвътре.

На президентските избори в Хондурас през ноември 2021 г. победи Сиомара Кастро от Партията за свобода и възстановяване на Хондурас. Кастро е съпруга на бившия президент на страната Мануел Селая, който беше свален от власт при десен проамерикански преврат през 2009 г. Затова и тук виждаме завръщането на левите сили на власт в лицето на първата жена президент.

Венецуела се стреми към стабилизиране

Във Венецуела на 21 ноември 2021 г. коалицията Велик патриотичен полюс, чието ядро е Обединената социалистическа партия, спечели общинските и регионалните избори. Гражданите гласуваха за кандидати за ръководители на местната изпълнителна власт и членове на законодателните събрания. Бяха представени общо 70 244 кандидати и 37 партии. Конкуренцията беше доста тежка, като кандидатите се надпреварваха за 3 082 поста на кметове, управители и депутати в областни и общински събрания. Тоест средно на едно място се падат над 20 души.

Опозицията спечели само три от двадесет и три щата – Кохедес, Нуева Еспарта и Зулия (има също столична зона и федерални земи, които съставляват островите). За разлика от предишните избори за Народно събрание през декември 2020 г. нямаше провокации. Явно защото опозицията е загубила подкрепа от външните покровители. За първи път от 2006 г. представители на ЕС наблюдават изборите. Имаше и наблюдатели от ООН, Русия, САЩ и страни от Латинска Америка.

След изборните резултати президентът Николас Мадуро каза, че неговият екип планира да „се фокусира върху приоритета на политическия диалог в сътрудничество с всички избрани губернатори“. Имайте предвид, че Зулия е основният петролен щат на страната, където опозиционният лидер Мануел Росалес стана губернатор. Основните градове на Зулия, включително вторият по големина Маракайбо, също са под контрола на опозицията. Следователно курсът на диалог от страна на върховната власт на страната е съвсем логичен и оправдан.

Като цяло резултатите от изборите показват по-нататъшно нормализиране на политическия процес в страната. Признаци, че Вашингтон няма да притиска Венецуела толкова активно, както беше по време на администрацията на Доналд Тръмп, се появиха веднага след победата на Джо Байдън. Поне Държавният департамент на САЩ не направи никакви предварителни изявления, че изборите не са легитимни, както беше направено по отношение на Никарагуа. В същото време в навечерието на президентските избори в съседна Колумбия Вашингтон очевидно не се интересува от сериозна ескалация във Венецуела, тъй като потокът от бежанци и граничните операции от двете страни могат да повлияят на политическите процеси в Колумбия.

Като цяло чавистите затвърдиха победата си на изборите за Народно събрание през 2020 г. и ще трябва да се справят със социално-икономическите проблеми на регионално и масово ниво, които се натрупаха доста във Венецуела през последните години. Въпреки подкрепата от Русия и Китай, както и солидарността на левите правителства на Латинска Америка, преди всичко на Куба, Боливия и Никарагуа, правителството на Мадуро ще трябва да възстанови ролята си чрез УНАСУР и СЕЛАК, както и да започне възстановяване на двустранните връзки с редица латиноамерикански държави.

Колумбия пред избори

В Колумбия също се забелязва завъртане наляво. Президентските избори са насрочени за 29 май 2022 г. През 2021 г. първото място сред симпатиите на избирателите беше заето от Густаво Петро, бивш амнистиран боец от лявата радикална група "М19", който беше избиран три пъти за депутат, два пъти за сенатор и беше кмет на Богота. Петро вече се опита да стане държавен глава през 2010 г. (завършва четвърти с 9% от гласовете) и през 2018 г. (25% от гласовете на първия тур и 42% на втория, губейки от настоящия президент Дуке). Сега целият спектър на „левите“ (от умерените до ФАРК), недоволни от радикализма на властите в борбата срещу останалите екстремисти и реакцията на пандемията на коронавирус, може да гласува за него - и дори избирателите на Дуке, разочаровани от избора си за 2018 г.

Вероятно Петро ще остане единственият жизнеспособен кандидат от левицата, а предвид изключително лошия рейтинг на Дуке, той вече се смята за кандидат за втори тур. На второ място е Серхио Фахардо със 7% подкрепа, който се позиционира като абсолютен центрист, никога не е влизал в съюз с нито една политическа партия в Колумбия. На трето място е Хуан Мануел Галан с 6% подкрепа. Трикратен член на Националния конгрес, Галан представлява така наречената нова либерална класа. Той предлага да се легализират наркотиците, вариращи от марихуана до кокаина, евтаназия и еднополовите бракове. Подкрепен е от либералите в САЩ и Европа, но няма реални шансове да спечели в Колумбия.

Лондон, заедно с Вашингтон, активно подкрепя колумбийския президент Иван Дуке, който е на власт от 2018 г. и представлява Партията на десния демократичен център. Непосредствената близост на Колумбия до британските отвъдморски територии в Карибския басейн позволява на Великобритания да следи отблизо политическите процеси в Карибския басейн. В Съединените щати имаше открити призиви за намеса в изборния процес в Колумбия. По-специално, републиканският конгресмен Мария Елвира Салазар открито нарече кандидата Густаво Петро „социалист и терорист“. Колегата ѝ Марко Рубио също нарече Петро заплаха за демокрацията в региона.

Чили на кръстопът

Изборите за членове на парламента и за президент на Чили се проведоха на 21 ноември 2021 г. Резултатите показаха рязка поляризация. Поддръжникът на Аугусто Пиночет, десният кандидат Хосе Антонио Каст, и левият Габриел Борич, който има югославски корени, се класираха за втория тур на президентските избори. Борич спечели втори тур в края на декември. Кандидат без политически опит, залагащ на екологичен дневен ред и лявоцентристки дискурс, ще трябва да се справи с множество проблеми.

Общата политическа ситуация е засегната и от социална дестабилизация, която е осезаема през последните няколко години. В началото на ноември 2021 г. в чилийската Араукания избухна нов бунт, иницииран от представители на коренното население, известно като мапуче. Много защитници на правата на човека, особено от западните страни, незабавно осъдиха действията на властите, като подчертаха статута на индианците мапуче като потиснат коренен народ. Въпреки това мапуче са пълноправни граждани на Чили и съседна Аржентина, следователно не са лишени от всички конституционни права. Проблемът е, че ако мапуче са коренно население, то освен това има и тяхно движение, чиито членове се занимават с саботаж, саботаж, унищожаване на чужда собственост и нападения срещу други граждани от много години. Това се случва в рамките на движението „Нация Мапуче“. В основата си този проект е сепаратистки, насочен към разделяне на части от Чили и Аржентина и създаване на независима държава на тяхна основа. Според изявлението на организацията „Нацията мапуче обхваща всичко на юг от Био Био (Чили) и на юг от Саладо и Колорадо (Аржентина) до Магелановия проток“. Показателно е, че мапуче използват английски, а не испански. Тяхната централа е във Великобритания от 1996 г. Мапуче дори имат свой собствен самопровъзгласил се принц на име Фредерик Първи.

В Латинска Америка мапуче са описани като необичайна английска мрежа, която насърчава сепаратизма в южно Чили и Аржентина. Предвид напрежението между Аржентина и Великобритания относно Малвинските (Фолклендските) острови, Лондон има ясен интерес да подкопае суверенитета на тази държава.

Аржентина е обхваната от криза

Що се отнася до Аржентина, перонистите (коалицията на Генералния фронт на Кристина Фернандес де Киршнер) бяха победени на изборите през ноември 2021 г. Аржентинският президент Алберто Фернандес също губи подкрепа от избирателите. Това се улеснява от разкола, настъпил по-рано в лагера на перонистите.

Икономическата ситуация в страната се влошава. Предишните мерки, включително въвеждането на специален данък върху богатите, не успяха да решат социалните проблеми.

Трябва да се отбележи, че Русия помогна на Аржентина да се справи с епидемията от коронавирус. Ваксината „Спутник-V“ беше регистрирана в Аржентина през декември 2020 г. И дори президентът Алберто Фернандес беше ваксиниран срещу коронавирус с нея на 21 януари 2021 г.

Еквадор отива вдясно

В Еквадор дясноцентрист и привърженик на Съединените щати стана президент. Гийермо Ласо и Андрес Араус се състезаваха за президентския пост. Андрес Араус представлява лявоцентристката коалиция Съюз за надежда, а Гилермо Ласо представлява дясноцентристкото движение КРЕО. По време на първия тур Араус беше категоричен лидер с 3 033 753 гласа, което представлява 32,72% от общия брой подписани бюлетини. На свой ред Ласо спечели 1 830 045 гласа, което е 19,74% от същия общ брой бюлетини.

Въпреки това, след втория тур, проведен на 11 април 2021 г., Араус отстъпи позицията си на Ласо. Ситуацията се промени драстично и представителят на партия Движение КРЕО Гийермо Ласо получи 4 416 944 гласа, което е 52,48% от общия брой.

Гийермо Ласо Мендоса е основател на движението КРЕО, от което беше номиниран като кандидат за президент на общите избори през 2013 г. От 1994 до 2012 г. е президент на банка , като е натрупал над 42 години опит в банковото дело. Ласо беше и губернатор на еквадорската провинция Гуаяс и министър на икономиката.

Бразилия се вълнува

В Бразилия през 2021 г. имаше антагонизъм между президентската администрация и Върховния съд. В бъдеще Трудовата партия, профсъюзите и групите на коренното население може да се обединят срещу системата на действащия президент Жаир Болсонару. След като Върховният съд на Бразилия оправда бившия държавен глава Лула да Силва по всички обвинения в корупция, той ще може да се кандидатира отново за президент. Изборите са насрочени за октомври 2022 г.

През август 2021 г. Бразилия беше домакин на най-големите протести, организирани от амазонските индианци. Те се противопоставиха на плановете за съюз между президента Болсонару и лобисти от минната и селскостопанската индустрия за изсичане на гори. Болсонару провежда такава агресивна политика срещу коренното население от 2019 г. Повече от 6000 индианци от около 200 различни групи се събраха в столицата, за да повишат осведомеността по въпроса. Важно е да се отбележи, че такива гиганти като американската компания „Блекстоун“ и частния конгломерат „Каргил“ стоят зад инвестициите в бразилския агропромишлен сектор.

Тъй като Болсонаро открито и активно подкрепя Доналд Тръмп, той не може да разчита на приятелство от сегашната администрация на Белия дом. В края на 2021 г. контактите на Бразилия с Русия бяха засилени, очевидно за да се привлече подкрепата на Москва.

Интересите на Русия в региона

Трябва да се отбележи, че сред страните от Латинска Америка Русия има най-силни връзки с Куба, Никарагуа, Венецуела и Боливия. И четирите щата са членове на регионалния алианс АЛБА, който е под силен натиск на САЩ. Вашингтон дори успя временно да свали президента на Боливия Ево Моралес през 2019 г. чрез механизмите на „цветната революция“, но след следващите общи избори през 2020 г. победи партията на Моралес, което направи възможно връщането на предишни политически постижения.

На следващото ниво са Мексико, Бразилия и Аржентина. Особено може да се отбележи Мексико, където има известен пробив в отношенията с Русия. Например компанията „Лукойл“ тази година инвестира 435 милиона долара в проект в Мексико. Очаква се капацитетът на разработеното находище да има 115 хиляди барела петрол на ден. Това показва желанието на властите да разнообразят отношенията. Ако изобщо не е възможно да се избегне взаимодействието със северната си съседка Съединените щати, тогава е по-добре това да се балансира с присъствието на други участници. Китай се превърна в най-големия търговски партньор на Мексико през последните години. Като цяло позицията на мексиканския президент Лопес Обрадор и на мексиканската партия за национално възраждане спрямо Съединените щати е двойна.

Въпреки това, в областта на доставките на руски оръжия за двете страни (Мексико и Бразилия), които бяха планирани по-рано, няма положителни промени. Мексиканското ръководство в това отношение заема предпазлива позиция, докато Болсонаро заема проамериканска позиция, въпреки че не прекъсва отношенията си с Русия. През ноември 2019 г., по време на срещата на БРИКС в Бразилия, на събитието присъства ръководителят на „Роснефт“ Игор Сечин, опитвайки се да укрепи руско-бразилските отношения

САЩ и Китай в борбата за влияние

На 18 септември Мексико беше домакин на срещата на върха на СЕЛАК, на която присъстваха 15 държавни глави, включително на Венецуела, Куба и Перу, както и двама вицепрезиденти и 12 външни министри и други членове на правителствата на страните от региона. Участниците в събитието за пореден път подкрепиха позицията на Аржентина в спора с Великобритания за собствеността на Малвинските острови и се обявиха в полза на мирно разрешаване на конфликта. Според латиноамериканските анализатори, въпреки някои разногласия по време на срещата (например критиките на представители на няколко държави относно Венецуела и факта, че Бразилия изобщо не е участвала в срещата), е била необходима обща атмосфера на съгласие поради Китай интерес към държавите от Латинска Америка, тъй като Пекин направи стратегически инвестиции в редица страни и планира допълнително да засили икономическото си присъствие.

Съединените щати обаче няма да седят със скръстени ръце. В края на септември 2021 г. заместник-съветникът на САЩ по националната сигурност Дулип Сингх обиколи страните от Латинска Америка - Колумбия, Еквадор и Панама, за да ангажира тези държави в зоната си на влияние. Сингх започна пътуването си в Колумбия, където се срещна с президента Иван Дуке. След това заминава за Еквадор, за да преговаря с Гилермо Ласо. Имаше и среща с министъра на външните работи на Еквадор Маурисио Монталво, министъра на околната среда Густаво Манрике, министъра на общественото здраве Симена Гарсон, Министърът на телекомуникациите Виана Майно, министърът на енергетиката Хуан Карлос Бермео и националния секретар по планиране Жерон Мерчан. Официалната цел на обиколката беше да се обсъдят идеи за разработване на инфраструктурен проект, който Джо Байдън обяви като алтернатива на китайския проект „Един пояс, един път“.

По-рано, през юни 2021 г., Белият дом се съгласи с останалата част от Г-7 да се присъедини към инициативата „Изгради обратно по-добре за света“, която има за цел да инвестира в инфраструктура в развиващите се страни.

Официалното му стартиране беше обявено в началото на 2022 г.

Като част от този проект Съединените щати също планират да се ангажират с представители на частния сектор и общността по теми като климат, здраве, цифрови технологии и равенство между половете (тоест насърчаване на ЛГБТ).

Професор Р. Евън Елис от Института за стратегически изследвания към Военния колеж на американската армия, специализиран в Латинска Америка, твърди, че дейността на китайски компании, работещи в областта на 5Г технологиите и „Интернет на нещата“ крие рискове за интересите на САЩ в регионът. По-специално става дума за „Диди Чусин“, който е активен в Аржентина, Бразилия, Чили, Панама, Колумбия, Коста Рика, Доминиканска република, Еквадор, Мексико, Перу и няколко други страни. Само в Бразилия компанията има 600 000 регистрирани шофьори. Също така се споменават мрежите ЕКУ-911 в Еквадор, БОЛ-110 в Боливия, граничната инфраструктура в Уругвай, системите за сигурност в зоната за свободна търговия в Панама.

Бъдещето на региона

През 2022 г. политическата борба и опитите за намеса на други държави в делата на региона ще продължат. САЩ ще се опитат да увеличат влиянието си и съответно да намалят присъствието на Русия и Китай. Реториката за авторитарните режими и заплахата за демокрацията ще бъде използвана от Белия дом и Конгреса, за да оправдаят своите операции. Блокадата на Република Куба и санкциите срещу Никарагуа и Венецуела ще продължат. Вашингтон ще се опита да притисне своите партньори и членове на Организацията на американските държави да следват техния дневен ред.

Няма обаче признаци, че противниците на Вашингтон ще направят отстъпки. Русия ще продължи да подкрепя своите съюзници и партньори и, ако е възможно, ще предоставя икономическа подкрепа. Вероятни са и нови решения в областта на военно-техническото сътрудничество.

Като цяло общата тенденция към многополюсност ще стимулира държавите да търсят нови начини за взаимодействие и решаване на собствените си проблеми. Имиджът на САЩ в Латинска Америка се влоши значително през последните няколко години, което предлага шанс за по-балансиран избор в глобалната геополитика.

При спад на рецесията и епидемията от коронавирус е възможно икономическо възстановяване, особено на туристическия сектор, който е най-силно засегнат.

Превод: В. Сергеев