„Не знам какво означава Франция за НАТО, но Турция е много важна страна за НАТО. Макрон обяви мозъчната смърт на НАТО. Скъпи Макрон, първо провери собствения си мозък, защото подобни изявления са подходящи само за онези, които като вас имат мъртъв мозък”.
Тъй рече по време на своя реч в Истанбулския университет Реджеп Ердоган. Думите са повече от груби, макар и съвсем в неговия дух. Тонът на разговора между турския президент и съюзниците в НАТО напоследък става все по-малко дипломатичен и от двете страни. Ту Тръмп ще се обърне грубо към Ердоган в писмо, ту самият Ердоган ще закачи американците или някой от европейците. И сега турският президент не можа да се въздържи от остра атака срещу френския лидер. Причината бяха изказванията на Макрон за „мозъчната смърт“ на НАТО и постоянните му претенции срещу Турция. Ердоган не само обиди Макрон, но и обеща да повдигне тази тема на предстоящата среща на високо равнище на НАТО следващата седмица. “Твоя работа ли е да гониш Турция от НАТО? Да не би ти да взимаш такива решения? Скачайте колкото си искате, но ще уважавате суверенитета на Турция. " Ердоган смъмри Макрон, че няма опит в борбата срещу тероризма и "затова" жълтите жилетки "са окупирали страната му ". Разкритикува Париж и за Сирия: „Франция няма право да разполага военните си в Сирия. Режимът на Башар Асад не е канил френските военни в Сирия. "
Ердоган предупреди, че ако заплахата за сигурността на Турция от сирийска територия не бъде премахната в рамките на "приемливото време", тогава армията ще пристъпи към решителни действия в тази страна, "ние сме напълно решени по този въпрос". Ердоган отхвърля европейските притеснения по този въпрос, защото според него „сигурността на Турция означава сигурност за Европа“.
Макрон каза за "мозъчната смърт" на НАТО преди три седмици. Но фактът, че Ердоган реагира едва сега, не означава, че той „забавя темпото“. Не, той просто кипи и натрупва гняв, при това не само към френския президент, но и към съюзниците в НАТО като цяло. Напоследък все повече внимание привличат разногласията на турците с американците, които оказват най-голям натиск върху Турция заради руските С-400. Но претенциите на Анкара към европейците са не по-малко. Сега това, което се е трупало, се е отприщило.
През 15-те години на управление на Ердоган отношенията на Турция с Европа непрекъснато се влошават. Особено с две ключови държави, Германия и Франция. Отдавна не се говори за каквото и да е присъединяване на Турция към Европейския съюз. Но във формата на отношения в рамките на НАТО всичко е много лошо. Неслучайно Макрон, обсъждайки мозъчната смърт на НАТО, посочи като пример действията на двамата съюзници на Франция в този блок - САЩ и Турция. Американците напускат Сирия, без да информират своите европейски съюзници. „Ние виждаме некоординирани агресивни действия от страна на друг член на НАТО - Турция - в зоната на нашите интереси“, тоест в Сирия. Точно по това време Макрон бе възмутен, отбелязвайки, че Анкара не може да разчита на солидарността и подкрепата на НАТО по този въпрос.
Освен това, след тези думи на Макрон за Турция, Меркел фактически изрази солидарност с него. Изказвайки се в Бундестага тази седмица, тя заяви, че „Турция се оттегли като член на НАТО. На прага на Европа възникнаха много терористични заплахи. "
Естествено Ердоган не обича подобни изявления от своите съюзници. Но до днес той предпочита да не ги обижда публично, пускайки подигравки само по адресите на определени европейски министри, а не на колегите си президенти и премиери. От името на Анкара сурови изказвания направи главно турският външен министър Мевлют Чавушоглу.
В началото на миналия месец той се скара на Макрон, че критикува Турция за нарушаване на правата на човека и свободата на словото:
„Според мен последната страна, която може да критикува Турция по тези въпроси, е Франция и нейният президент Макрон. След скандала около аферата Бенала, след като Франция продаде оръжие на някои страни от Персийския залив, френското разузнаване оказват натиск върху журналистите. Ако господин Макрон е толкова чувствителен към свободата на словото и пресата, защо не бяха допуснати журналистите да говорят в ПАСЕ? Къде е свободата на печата? Знаем, че Макрон затвори за пресата Елисейския дворец. Вместо пресата предпочитат да приема терористи от Силите за народна самоотбрана и ПКК”.
Тогава Чавушоглу обърна внимание на действията на френската полиция по време на протестите на "жълтите жилетки" във Франция и въвеждането на извънредно положение там: “„Всичко това говори само за себе си. Атаките на френския президент Макрон срещу Турция преминават границите. Изявленията на Макрон ми напомнят за кукуригането на петел, чиито крака са затънали в калта. "
Освен това Чавушоглу обвини Макрон в подкрепа на тероризма:„Макрон беше на път да създаде терористична държава, но поради нашата операция „ Източник на мира“ той беше разочарован. Самият той не знае какво говори. "
Но всичко това избледня в сравнение с днешните думи на Ердоган. Остротата на атаките срещу Макрон заплашва срещата им през следващата седмица. По време на срещата на високо равнище на НАТО, която ще се проведе на 3-4 декември в Лондон, трябваше да се проведе четворна среща между Ердоган, Макрон, Меркел и Джонсън относно ситуацията в Сирия. Ако Макрон поиска извинение, той няма да ги получи. Ако не го получи, той ще изглежда слаб политик.
Защо Ердоган утежнява отношенията с Европа? Най-вероятно последните събития в отношенията между САЩ и Турция изиграха важна роля тук, тоест онези отстъпки, макар и принудени, които направи Тръмп. Първо, самият факт на евакуацията на американците от кюрдските райони на Сирия, което отвори пътя за турската военна операция. И второ, неотдавнашното посещение на Ердоган в Съединените щати, където той беше убеден, че въпреки целия натиск, който Вашингтон оказва върху Турция, Доналд Тръмп лично не иска да задълбочава още повече противоречията между САЩ и Турция. Или може би дори са се опитали да намерят някакъв компромис по крайно болезнената за всички ситуация с изключването на Анкара от програмата за производство на изтребители-бомбардировачи F-35 и забраната за продажбата им в Турция.
След тези събития Ердоган можеше малко да се разсее от американския фронт и да се справи с европейския. Включително играейки с противоречията между САЩ и Европа.
В навечерието на срещата в Лондон той даде на европейците да разберат, че не той се нуждае от тях, а те от него. И затова с гняв отхвърля изявленията им, че Турция не се държи коректно в НАТО.. „Кои сте вие? Как се държите? Какво правите в Сирия? Тя е на нашите граници и кой е викал Франция там? Първо, подредете нещата в Европа и след това ни учете как да защитаваме националните си интереси. И не зависи от вас да говорите за общите интереси на НАТО - не можете да правите нищо нито в Близкия изток, нито у дома си и само Турция ви защитава от милионите бежанци от Сирия ", заяви Ердоган на Макрон и останалите Европейски лидери. И той има пълно право да го направи. Не само защото Турция има втората по големина армия в Северноатлантическия алианс. Но и защото наистина се държи като суверенна власт, ръководена в своите външни и отбранителни политики от собствените си национални интереси.
И фактът, че в същото време той все по-малко взема предвид общите интереси на НАТО, е свързан не само с националния му егоизъм, но и с факта, че самото НАТО все по-малко осъзнава смисъла на своето съществуване.
То не може да бъде поддържано дълго време като форма на американски контрол над Европа, не може да стане европейско и мечтите за преминаване към равностойно американско-европейско военно партньорство остават за момента празни добри пожелания .
И ако французите с ядрените си оръжия и германците с ограничения си суверенитет могат да си позволят още дълги години да мислят какво НАТО им е необходимо, Турция, с нейната история и география, трябва да вземе решението скоро. Ердоган избра геополитически суверенитет. И нито европейците, нито американците могат да го спрат по този път.
Превод: В.Сергеев
