/Поглед.инфо/ Правилен е само подходът на една и неделима руска история
Четейки материалите на държавниците, на патриотите, често се виждат хора, които правят култ от един или друг исторически период. Червени, Бели, монархисти, традиционалисти и прочее. На някои им харесва светата Рус преди Ордата на Владимир Кръстител, на някои Руската империя на Романови, а на някои СССР. Самият съм грешен, харесвам ранната орда. Когато хората със стоманена воля на рижия Чингиз Хан громят меркитите, а войската на несторианците и танкристите под командването на Бату търси последното море, за да постави завинаги на място немци, поляци и най-вече лъжливия Римски престол.
При някои, ако може да се каже, зациклени на определен исторически период личности, това е повод да се закрият, оградят от съвременния свят. Капитализмът и младият пазар са рязка и често несправедлива система. Оцеляват далеч не всички, някои се опитват просто да избягат от реалността. Така им е по-просто да живеят. Либералите в това отношение не се различават силно от нас, държавниците. Те просто страдат по времената на Борис Елцин, когато парите при тях конкретно са повече, те са по-млади, а тревата е по-зелена. И тук наскоро чух, че през 1992-1993 година има свобода. Това е когато 80% от руснаците за един ден станаха бедни, а бедният човек по начало не може да бъде свободен.
Само че единственият прав подход е този към единната и неделима руска история. Тя е велика и противоречива, както при всяка велика нация. Едва ли си струва да се обяснява по отделно. С това ще се съгласи всеки разумен и познаващ руската история човек. Въпросът е къде е нулевият метър, къде е точката на броене, от която започва нашата история. И тогава става ясно кой е на нас, великорусите, приятел, враг или далечен роднина. Мисля, че едва ли някой ще спори, че нашата страна идва от Москва. Затова и точката на броене трябва да се вземе от първия московски княз.
Княз Даниил Московский се ражда през 1261 г. Баща му е великият княз Александър Ярославич Невски, майка му е княгиня Александра Брячиславна, дъщеря на Брячислав Василвкович, княз Полоцки. Даниил е четвъртият и най-малък син на великия княз. Александър Невски умира през 1263 година и скоро умира майката на Даниил. Той остава сираче и дълго време зависи от по-големите си братя, които, завладели великокняжеската власт, не бързат да делят с него бащиното наследство. Едва през 1272 година братята му му отпускат за управление най-бедното и незначително (по тези времена) Московско княжество.
“По-нататъшната история е известна, Москва заслужава любовта на хановете. Казват, че на територията на Кремъл има дори малка джамия. А след падането на Ордата Москва с хитрост, коварство и военна сила поема под свой контрол наследството на Златната Орда. Москва става основният печеливш от краха на двете велики империи - Византия и Златната Орда. Ако се изразяваме на борсов език, Москва получава основните активи на фалирали империи и наема на работа персонала им.
Самият наш етнос в резултат на сложен синтез и “ваксини” от Ордата се образува вероятно евра при Иван Грозни. Ние сме млада нация, много по-млада от старите и грохващи европейски народи. За това наскоро говори и президентът Путин. Някои народи, особено в постсъветското пространство, обичат да се гордеят със своята древност. Понякога измислена, понякога не. Не е ясно какво е хубавото, с какво се гордеят? С това, че всичко е вече в миналото? И че най-добрият вариант е достойна пенсия? Изключение, разбира се, са евреите. Това е особеният замисъл на Всевишния. Запечатаното във вековете отбранително съзнание и пасионарност. Може да им се струва неприятно на мнозина, но могъщият Съветски съюз, неговият военно-промишлен комплекс и наука са създадени в значителна степен именно от тях.
Превод: В. Сергеев