/Поглед.инфо/ Нима ние, американците, сме работили за партньорство, приятелство и мир с Китай? Ами никога. По-точно, не се е случвало поне от 30 години, а това, което се случваше преди това дори не може да се нарече приятелство. Такива поучителни изводи правим от публикуването в САЩ на нови разсекретени документи от зимата на 2008-2009 г., когато властта е прехвърлена от администрацията на Джордж Буш към администрацията на Барак Обама. От републиканци, имайте предвид, на демократи. И политиката спрямо Пекин не се променя фундаментално нито тогава, нито по-късно.
Да, днес можем да прочетем в списание “Форин Полиси” както самите документи – това са сравнително кратки доклади, изготвени от Съвета за национална сигурност на Буш – така и коментарите на двамата души, които са работили по тези доклади. И да си направим изводите. А те са, че и Пекин, и Москва са направили и правят всичко както трябва.
Тези двамата, Майкъл Грийн и Пол Ханли, пишат за това: те изгарят от възмущение, че някой е заподозрял лично тях и американската външнополитическа върхушка (известна още като „дълбоката държава“) в наивност. Те оспорват вече почти общоприетия факт, че САЩ са се надявали в продължение на десетилетия, че отказът на Китай от съветския икономически модел и преходът към пазарни реформи не само ще даде тласък на икономиката му, но и ще я направи част от единна - глобална и ръководена от САЩ - система. И в някакъв момент американците уж осъзнали, че три-четири десетилетия напразно са чакали появата на този – „наш” Китай. И са започнали икономическата война и другото сдържане на Пекин едва при президентството на Доналд Тръмп. Тоест американците са сбъркали, излъгали са надеждите им, но сега се поправят.
Нямаше грешни изчисления, ни казват днес Грийн и Ханли (между другото, първият, очевидно, е написал и предал, а вторият е приел тези много разсекретени преходни документи). Видите ли, днес антикитайският съюз, наречен КУАД - Австралия, Индия, Япония, САЩ - укрепва. Но са започнали да го градят още през 2004 г., заради, няма да повярвате, цунамито в Индонезия. Направили всичко предварително, въпреки че в зората на века икономиката на Китай или, да кажем, нейният флот са по-малки от тези на Япония.
И в крайна сметка, казва нашата американска двойка, двамата предишни лидери Дзян Дзямин и Ху Дзинтао се държат много учтиво и предпазливо с Америка. Откликват на много американски инициативи и съдействат, където могат. В самата страна през предишните години има безброй „значими участници в китайската икономика“, които „са готови да се отдалечат от икономическия модел, доминиран от държавните предприятия“. И, добавят нашите двама автори, тези хора са били доста склонни да „създадат динамика“, основана на „правила, оформени от САЩ и техните най-големи съюзници“.
Тук ключовата фраза на целия текст е „и цялата политика на САЩ през последните десетилетия“. От една страна, американската политика признава само такива отношения с външния свят - на базата на онези много известни "правила", които се формират от когото трябва. От друга страна, никоя администрация в САЩ не вярва, че Китай (а и Русия) ще продължат да приемат тези правила. И наред с призивите „Добре дошли в нашия съюз“ година след година се изграждат структури, които трябва да ги възпират – в случай че се опитат сами да „формират правила”.
Тоест, излиза, че са празни приказки думите, че Владимир Путин е тръгнал по грешен път в Русия, а Си Цзинпин, съответно, се е появил в Китай. Всъщност от самото начало - и в случая с Китай и при друг лидер - САЩ градят съюзи срещу тези и други страни, без да вярват, че могат да се разберат с тях.
И има добър въпрос: защо? Какви са рефлексите, които работят САЩ при всяка администрация? Сред многото добри отговори има и този: Америка с нейната политическа култура не се нуждае от държави, които дори теоретично могат в даден момент да покажат независимост от нея. Тези, които са съюзници, дори Германия, Япония или Великобритания, не могат да покажат нещо подобно по различни причини, включително и чисто физически (територия и ресурси, население и т.н.). Но Русия, Китай и няколко други страни могат. И ако е така, трябва да бъдат сдържани, независимо какво казват или правят (или не правят). Трябва да се ограничават и да им се вреди по всякакъв възможен начин.
И ако е така, тогава повтаряме: правим всичко правилно. Всеки друг път би бил бавно самоубийство.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?