Така наречената „култура на отмяната“ предизвиква сериозно безпокойство от няколко месеца, отбелязва наблюдателят на Le Figaro Матийо Бок-Коте. Става дума за опитите на новите „цифрови активисти“ в социалните мрежи публично да „линчуват“ и да предадат на „обществено смъртно наказание“ тези, които се отклоняват от общоприетата линия.
Както отбелязва авторът, това явление не се отнася изключително за англосаксонския свят. Например Дейвид Дусет пише за това в книгата си „Hate Online“, който беше подложен на „медийна екзекуция“ през 2019 г. за „глупост“, написана в Twitter шест години по-рано. „Само за няколко часа онзи, който принадлежеше на младата парижка бохемско-буржоазна гвардия и идентифицираше натрапниците от „фашосферата“, сам се превърна в неудачник, предаден от началниците, изгонен от професията и гледащ как безсмислено рухва животът му“, разказва Бок Коте ...
Според журналиста в Северна Америка подобни "екзекуции" са станали ежедневие. „Те са от основно значение за новото публично пространство, което се появи със социалните медии, където бдителна тълпа замени демократичния народ“, подчерта наблюдателят. Тази тълпа се подхранва от „орязани изказвания, откъснати от контекста на телевизионни програми, стари и нови цитати, които рядко се разбират правилно“, а често от думи, считани за „възмутителни“ от новите морални авторитети и прогресистите, които мечтаят за „етичско прочистване“ на общественото пространство.
Както отбелязва Бок-Коте, екзекуцията често е последвана от ритуал на покаяние, в който грешникът се извинява, че е обидил ранимите малцинства и обещава да се образова и да стане техен „каещ се съюзник“. Независимо от това, най-често всичко при него завършва със загубата на работата му, тъй като работодателят не иска да споделя ценностите на губещия, а осъденият казва, че разбира онези, които го тъпчат.
От време на време обаче има и такива, които отказват да "паднат", пише журналистът. Такъв е онкологът и професор по онкология в Университетската болница в Леон Жил Фрейе, който разказва своята история в книгата „Осъди и забрани“. За да гарантира общата образованост на бъдещите лекари, Фрейе четеше на своите студенти уводен курс по социални науки. Обаче журналист от местен вестник, който беше проникнал в неговите часове в статията си, представи Фрейе като расист и сексист, „подло“, насърчаващ интересите на фармацевтичната индустрия. След като министърът на висшето образование Фредерик Видал се намеси в случая, настоявайки за разследване на преподавателя, някои колеги посъветваха Фрейе да капитулира, но той реши да се защити. В резултат на това в доклад, публикуван няколко месеца по-късно, инспекцията на министерството възстанови честта на професора, като напълно премахна обвиненията срещу него. „Основният извод от това е, че дисидентството се основава на смелостта на всеки отделен човек“, заключава наблюдателят.
Според убеждението на Бок-Коте оттук нататък цензурата е дошла на Запад, където действа "отдолу нагоре" с помощта на средства за следене, като дава "прекомерна" власт на "дребни тирани" от социалните мрежи и техните приятели от медиите. „Това е нова глава в историята на дисидентството, която се отваря в западните демокрации“, заключава авторът на статията.
Превод: М.Желязкова
