/Поглед.инфо/Конституционният преврат, извършен в Пакистан, не само доведе до значителни промени в геополитическата ситуация, но и стана отражение на една стара тенденция - противопоставянето на народа на олигархичния парламентаризъм.

Политическата система на Пакистан се характеризира с изключителна нестабилност, постоянни преврати и убийства. Никой от министър-председателите на страната, от момента на основаването й от британците през 1947 г. до днес, не е работил до края на мандата си. Въпреки това, за първи път в историята на Пакистан се осъществи преврат под формата на гласуване с парламентарното мнозинство за вот на недоверие към кабинета на Имран Хан.

В продължение на половин век Пакистан е разделен на части и ограбван от два олигархични клана: семейство Шариф, тясно свързано с републиканците в САЩ, арабските монархии и китайския бизнес, и семейство Бхуто-Зардари, ориентирано към американските демократи и британския елит. Имран Хан стана говорител на волята на хората, които искат да избягат от бедността и ръцете на тези два клана.

За първи път в историята на Пакистан Имран Хан започва да изгражда социална държава – ислямска по своята доктринална основа, но категорично толерантна към всички религиозни малцинства. Неговите социални субсидии за електричество и бензин извадиха десетки милиони пакистанци от бедността.

Неговата независима геополитика предизвика англо-американския Запад и беше насочена към силно военно сътрудничество с Русия и Китай и уреждане на отношенията с Индия. Идването на власт в Афганистан на талибаните изигра в ръцете на пущуна Имран Хан коз, гарантирайки му солиден тил без американски войски.

Чрез пряка намеса англо-американците изкупиха част от депутатите на малките партии и постигнаха мнозинство с два (!) гласа в парламента. Въпреки че президентът Алви издаде указ за разпускане на парламента, Върховният съд застана на страната на заговорниците и позволи на нелегитимния парламент да избере олигархичното правителство на коалицията Шариф-Зардари, подкрепено от редица малки партии, включително и откровени ислямисти и белуджистански сепаратисти.

Хората, които бяха лишени от социални помощи с първия указ на Шариф, останаха верни на Имран Хан и провеждат многомилионни демонстрации за неговото завръщане. Иран и Афганистан оказват де факто подкрепа на Имран Хан, въпреки че перспективите за завръщането му на власт са мрачни, тъй като щабът на пакистанската армия е пълен с американски марионетки.

Разбира се, Шахбаз Шариф няма намерение да разваля съвместните проекти с Китай и Русия. Но той несъмнено ще се поддаде на западните санкции, тъй като според него Пакистан е твърде бедна страна, за да води независима политика и затова като цяло указите на Вашингтон трябва да се спазват.

Подобно унизително поведение се превърна в поредната стигма на семейство Шариф, известни подкупчици и корумпирани служители, които многократно са били съдени.

Любопитно е, че Шариф и Зардари обвиняват Имран Хан, че прахосва бюджета за социални нужди и се готви за фалит – но междувременно в съседната по регион страна Шри Ланка сега се случва пълен крах на държавата, гладни бунтове, липса на хляб и гориво, именно заради плутократичните среди, близки до САЩ , а именно правителствата на тримата братя Раджапакса, които получиха заеми от МВФ и по нареждане на Байдън оставиха собствената си страна без въглища в името на "зелена енергия" .

Общонационалният бунт доведе до смяна на някои от министрите в Шри Ланка, но като цяло режимът на Раджапакса се поддържа на повърхността благодарение на послушния плутократичен парламент.

Опозицията на хората срещу парламента е много стара. Ясно се проявява и през XVIII, и през XIX, и през XX век в различни страни. Патологичният страх от референдуми в повечето олигархично-парламентарни режими в Западна и Източна Европа е добре известен.

Разбира се, референдумът също може да бъде фалшифициран или неправилно формулиран, но въпреки това парламентаризмът най-често е в явно противоречие с гласа на народа, не като съвкупност от атомни индивиди, а като органично цяло (вж. социологията на Ханс Фрайер).

Ето защо в Пакистан се разви аномална ситуация, където огромното мнозинство от хората активно подкрепят Имран Хан и напълно независимата външна политика, но не могат да направят нищо за плутократичните депутати, някои от които бяха банално подкупени в последния момент.

Излишно е да казвам, че в продължение на 30 години Украйна пълзи в кървава ярост именно защото отново и отново е отказвала да приложи резултатите от собствените си референдуми за автономията на Закарпатието (1991), автономията на Донбас (1994), за създаването на Сената и федерализирането (референдумът на Кучма от 2000 г.), докато народните референдуми през 2014 г. не нанесоха смъртоносната рана на това плутократично образувание.

Но Молдова върви по същия път, където сега - и не за първи път - изкуствено сплетено русофобско мнозинство от няколко депутати (понякога 51 от 100, понякога 60 от 100 - това се случва по различни начини) приема тиранични "закони" “, които предизвикват масово отхвърляне и недоволство сред хората.

В отговор на циничната парламентарна забрана за Георгиевската лента и буквите Z и V от молдовския парламент, както северът на републиката (Балц), така и югът (Гагаузия) започнаха демонстративни протести под тези символи, защитавайки своето достойнство и неподчинение пред страхливия кишиневски деспотизъм.

Плутократичният парламентаризъм на Молдова или Шри Ланка е само карикатурно копие на също толкова плутократичен оригинал – британският и френски парламентаризъм.

Днес, когато реалните рейтинги на Борис Джонсън или Джо Байдън са паднали до 30% (а Макрон в първия тур спечели само 28% от гласовете при 70% от избирателната активност), но хората нямат и най-малката възможност да ги изгонят, това е по-очевидно от всякога.

Но колкото по-напред върви преструктурирането на цялата система на международните отношения, толкова по-близо идва крахът на парламентарната плутокрация. Събитията в Пакистан могат да се превърнат в спусък за глобалния процес в това отношение.

Превод: СМ

ВАЖНО!!!!

Редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ

информира, че организира чрез Клубовете „Приятели на Поглед.инфо“ по предварителна заявка срещи-дискусии в съответните градове по актуални вътрешнополитически и геополитически теми с

доц. Валентин Вацев , Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши автори и с екипа на редакцията.

Заявки изпращайте на email: pogledreporter@abv.bg

Заявки освен от самите клубове могат да постъпват и от отделни читатели на Поглед.инфо и зрители на ПогледТВ.

Колкото повече индивидуални заявки има от един град, толкова вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.

От редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ