/Поглед.инфо/ Срещата на високо равнище на страните от Северноатлантическия алианс, проведена в Лондон, беше не само юбилейна, но и предсказуема. До седемдесет години дядо най-накрая изкуфя. Събранието на участниците във военния блок се превърна в типичен базар, толкова шумен, колкото не беше последователен. Но скандален.
Пристигайки в британската столица, Тръмп нарече канадския министър-председател Трюдо двуличен тип за някаква шега в кулоарите. Той ритна Франция още по-яко, намеквайки за възможността за депортиране у нея на радикалните ислямисти от френски произход, пленени в Сирия.
Битката на взаимните изявления между Ердоган и Макрон по въпроса за смъртта на мозъка на НАТО продължава. Журналистите се чудят в кое отверстие турският президент ще препоръча на французите да си заврат ултиматума.
Джонсън и Столтенберг традиционно говорят за неприкосновеността на единството на НАТО и неговите големи перспективи. Тогава като майстор-актьор Испанският премиер Педро Санчес заяви точно обратното. Светът също се промени. Алиансът критично стои зад промяната. Държавите членки трябва да разработят нова стратегия за следващите десетилетия.
Напълно като водевил изглеждат опитите едновременно да се увеличат усилията за отразяването на растящата военна и геополитическа заплаха от страна на Русия с едновременното разглеждане на идеите по поканата ѝ в Алианса.
Юбилейната 70-та среща на върха на Блока се разля в царството на криви огледала, където дясната ръка не знае какво прави лявата, а главата изобщо не разбира нищо. На фона на очевидни финансови проблеми (малко преди да замине за Лондон, Тръмп обяви намаляване на разходите на САЩ за НАТО от 22 на 16% от бюджета на Организацията), лидерите на Алианса обявиха решение да разширят оперативната зона в пространството.
В реалния свят те също излязоха с нова инициатива. Те обаче представят нещо подобно на всеки две години. Отначало това беше Корпусът на силите за високо готовност, след това бригадата за високоефективни действия на НАТО, а сега е разработена формулата 30-30-30. Страните от Алианса се ангажираха да осигурят на централното командване 30 наземни батальона, 30 въздушни ескадрили и 30 военни кораба в рамките на 30 дни.
Инициативата за поставяне на предна линия на 150 хиляди щика за един месец изглежда, разбира се, страхотна, но осъществимостта ѝ остава съмнителна. Както показаха ученията от 2018–2019 г., Еврокорпусът от 15 хиляди души, обявен през 2016–2017 г., всъщност успя да събере по-малко от 3500 души. Освен това малко над 800 души се оказаха действителните войници. Откъде в сегашните условия ще се вземат 150 хиляди остава неразбираемо. Обещаването, както знаете, все пак не означава наистина да се ожените.
Не бива обаче да мислите, че някога страшният западен военен блок най-накрая се е превърнал в цирк. Докато колхозът по време на общото събрание го играе на демокрация и се опитва да се пъчи, сериозните хора, както се казва, в кулоарите на събитието, без никаква публичност, решават специфичните си въпроси.
Например, Тръмп преговаря с Ердоган. Какво беше обсъдено там - всички мълчат, но пресслужбата на турския президент нарече разговорите ползотворни. Вероятно в близко бъдеще трябва да очакваме интересни изявления.
Но това не е основното. Зад цялата безполезност на ярките официални изказвания на САЩ изглежда, че те тихо образуват същия този Източен вал, който вече беше споменавана няколко пъти. Полша подчертава важността и успеха на разширяването на военното сътрудничество с Америка.
По-специално, формирането на задната инфраструктура на американските експедиционни сили наброява около 50 хиляди души. Характерно е именно американската армия, а не НАТО. А поляците възнамеряват да плащат за това от джоба си.
Полският бастион трябва да се превърне в един вид тилова инфраструктура на западната (четете - американска геополитическа и военна) отбранителна линия в Източна Европа, предните линии на която ще се формират от балтийските републики. Нещо повече, министърът на отбраната на Естония генерал-майор Мартин Херем, без да се крие, призова за създаването на единен военен протекторат от страните от региона под ръководството на НАТО, в името на което той нарече уместно да пожертва дори част от националната независимост.
И тези негови думи не предизвикаха никакво възмущение там. Дори от правителството на Естония. Интересно е какво мислят в това отношение в Беларус, при сегашното ръководство на което тази концепция е хипертрофирана от 2014 г.
Това води до определени мисли. Северноатлантическият алианс наистина е умрял, но зад този процес, Вашингтон вече формира новата военно-политическа структура в Европа. Доста опасно, като се имат предвид последиците от отказа на САЩ от ДРСМО.
Но това е в сянката, а на сцената клоуните танцуват, предимно украински. Въпреки че ръководството на блока изрично говори за липсата на каквито и да било положителни перспективи за приемане на Украйна в НАТО през следващите две десетилетия, Киев все още се опитва по някакъв начин да се вкопчи в блока. Украинските власти обявиха желанието си да наемат офис в сградата на централата на Алианса за военната си мисия. Говорим за сума от 850 хиляди евро.
Превод: В.Сергеев