/Поглед.инфо/ Анкара, която дълго време спъваше кандидатурите на Швеция и Финландия за членство в НАТО, отново вдигна залозите. След провокацията в Стокхолм турците изобщо не искат да дадат зелена светлина на шведите. Но последната дума все още не е казана - страните са си взели почивка. Да видим как може да свърши всичко.

Кой стои зад провокацията?

През януари вълна от различни антитурски протести заля Швеция. Анкара беше особено възмутена от акцията в Стокхолм в подкрепа на Кюрдската работническа партия, призната за терористична в Турция и редица други страни. След емоционален митинг ръководителят на крайнодясната организация "Твърд курс", датският адвокат Расмус Палудан предизвикателно изгори Корана.

Той беше правил това и преди, в Дания. След като получи камък по главата от сирийски емигрант, той се премести в Швеция. Сега той има шведско гражданство.

Митингът в Стокхолм беше одобрен от властите. Говорителят на турския президент Ибрахим Калън каза, че това "насърчава престъпления от омраза и ислямофобия". В резултат номерът на датчанина доведе до ново турско-шведско обостряне.

Принудителна пауза

„Гнусният акт, извършен в Швеция, е обида за всички, които зачитат основните човешки права, включително правата на мюсюлманите“, каза турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Според него сега Стокхолм няма да получи от Анкара "никаква подкрепа по отношение на членството в НАТО".

Визитата на шведския министър на отбраната Пол Йонсон, планирана за 27 януари, е отменена. Сега със Стокхолм няма какво да се говори, ситуацията се връща "назад", отбеляза Анкара.

Финландия, която заедно със съседите си кандидатства за членство в НАТО, се опита да успокои ситуацията. Външният министър Пека Хаавистьо обяви на 23 януари, че продължава контактите с турския си колега Мевлют Чавушоглу. Но трябва време, за да "утихнат страстите". „Мисля, че преговорите в тристранен формат с Турция ще бъдат прекратени за няколко седмици“, предполага дипломатът.

Запитан дали Финландия е готова да се присъедини към НАТО без Швеция, Хаавистьо отговори, че би предпочел вариант „в двойка“. Хелзинки обаче е готово и за промяна на стратегията. Анкара и Стокхолм са много далеч от компромис. "Турците искат това, което ние не можем или не искаме да им дадем", призна по-рано шведският премиер Улф Кристерсон.

В очакване на изборите

Има още едно важно обстоятелство. Ердоган официално потвърди, че президентските избори в Турция ще се проведат на 14 май (преди това датата беше около юни).

За него противопоставянето на диктата на НАТО, ПКК и подкрепящата я Швеция е част от предизборната програма. Миналогодишните социологически проучвания показаха, че рейтингът на президента пада основно заради твърденията за "огъване" пред САЩ и ЕС. Следователно Ердоган не се нуждае от каквито и да е отстъпки до май.

Америка и Европа също чакат изборите в Турция и очевидно се надяват на смяна на властта. Поражението на Ердоган обаче далеч не е сигурно.

Ясно е, че във всеки случай ще продължат да оказват натиск върху Анкара, стремейки се да премахнат блокадата над шведската и финландската кандидатури. Освен това САЩ имат няколко козове в ръкава си.

Американски лост

Вашингтон обсъжда възможността за продажба на изтребители Ф-16 на Анкара. Сделката беше замразена през 2020 г.

Според източници на “Уолстрийт Джърнъл” Конгресът ще одобри това, ако Анкара позволи на Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО.

Предполага се, че турците ще получат 40 изтребителя, ракети и други боеприпаси. Сумата на договора е 20 милиарда долара.

Междувременно Белият дом убеждава Анкара по дипломатически канали. Държавният секретар Антъни Блинкен и турският външен министър Мевлют Чавушоглу се срещнаха във Вашингтон. Американецът похвали партньорите за посредничеството по зърнената сделка и посочи неизменността на съюзническите отношения между двете страни.

„Това не означава, че няма разногласия, но когато възникнат, ние ги преодоляваме в партньорски дух“, добави Блинкен.

В отговора си Чавушоглу не спомена Финландия и Швеция, но отбеляза важността на договора за Ф-16: „Както казахме, това се отнася не само за Турция – както за НАТО, така и за Съединените щати. Това е в нашата обща стратегическа интереси."

В съвместното комюнике се посочва, че страните „са обсъдили укрепването на отбранителното партньорство, включително модернизацията на турския флот Ф-16“, „подчертават взаимния ангажимент за разширяване на Алианса с квалифицирани кандидати“, и са потвърдили желанието за „засилване на координацията в НАТО и солидарност в лицето на настоящите заплахи и предизвикателства".

Повишаване на залозите

Освен това турците се стремят да се върнат към програмата за разработване и доставка на изтребители от пето поколение Ф-35, от която бяха изключени заради закупуването на руски ПВО системи С-400. И тук има размествания.

Това беше тема на разговор във Вашингтон през януари между представителите на министерствата на отбраната на САЩ и Турция. Преди година изобщо не се говореше за връщане на Анкара в програмата.

„Шест Ф-35 вече са в хангара за нас“, увери министърът на отбраната Хулуси Акар.

Следващата среща на високо равнище на НАТО ще се проведе след шест месеца. И там Алиансът иска да се появи пред света заедно с Швеция и Финландия - да демонстрира разтръбената "политика на отворени врати". Въпросът е дали американците ще имат време да платят на Турция приемлива за Анкара цена , за да избегнат репутационни загуби.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?