/Поглед.инфо/ Очаквано страните от НАТО реагираха нервно на речта на руския президент Владимир Путин и подписания Указ за мобилизация.

„Вчера Литва постави силите за бързо реагиране в повишена бойна готовност“, каза министърът на отбраната Арвидас Анусаускас.

„Тъй като руската военна мобилизация ще се проведе и в района на Калининград, в нашия съсед, Литва не може просто да наблюдава. Нашите сили за бързо реагиране са в повишена готовност“, каза той.

Вероятно в близко бъдеще ще станем свидетели на прегрупиране на силите на НАТО и други усилия, въпреки че процесите на увеличаване на контингентите на НАТО в близост до границите с Русия започнаха преди няколко седмици.

На 4 септември в Латвия пристига допълнителна група германски военни. Германските войски съставляват командната част на новата бригада, която обикновено се състои от около 3000-5000 войници. В случая войниците са част от германската 41-ва танкова бригада и са пристигнали на пристанището в Клайпеда с ферибот от Кил. Звеното се състои от около 100 души личен състав, както и оборудване за командване и контрол, комуникации и логистика.

„Пристигането на първите германски войници като част от бригадата на НАТО представлява важна стъпка в укрепването на възпирането и отбраната на НАТО в критичен момент за нашата сигурност и изпраща ясно послание, че НАТО ще защити всеки сантиметър от територията на съюзниците“, каза говорителката на НАТО Оана Лунгеску..

Командният състав на бригадата ще остане на постоянна база в балтийската страна, а бойни части ще се присъединят към тях на ротационен принцип за участие в ученията.

На срещата на върха в Мадрид през юни лидерите на НАТО решиха да укрепят предната отбрана на НАТО, включително чрез укрепване на бойните групи на НАТО в източната част на алианса до ниво бригада. Германия, която ръководи бойната група на НАТО в Литва, вече разполага с около 1500 войници в страната.

След референдума в Крим през 2014 г. бяха създадени четири многонационални бойни групи на НАТО в Латвия, Литва, Естония и Полша. Те бяха подсилени тази година в отговор на специалната операция на Русия в Украйна. В момента се създават четири нови бойни групи в България, Унгария, Румъния и Словакия.

На 8 септември генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг взе участие в среща на контактната група за украинската отбрана във военновъздушната база Рамщайн, Германия.

Генералният секретар подчерта необходимостта Украйна да получи повече военна помощ, за да "може да защити правото си на самоотбрана". Той приветства факта, че съюзниците от НАТО продължават да увеличават военната, финансовата и хуманитарната подкрепа за Украйна.

Генералният секретар се срещна с министъра на отбраната на САЩ Лойд Дж. Остин III и му благодари за домакинството на срещата и на САЩ за лидерството и координацията. Столтенберг проведе разговори и с министъра на отбраната на Германия Кристин Ламбрехт и министъра на отбраната на Украйна Алексей Резников.

По-късно генералният секретар участва в защитен видео разговор, организиран от президента на САЩ Джо Байдън с канадския министър-председател Джъстин Трюдо, германския канцлер Олаф Шолц, италианския премиер Марио Драги, полския президент Анджей Дуда, румънския президент Клаус Йоханис, британския премиер Лиз Тръс и японският премиер Фумио Кишида. Към тях се присъединиха представители на Франция, Европейската комисия и Европейския съвет.

Те обсъдиха резултатите от работата на Контактната група по отбраната на Украйна, като акцентираха върху необходимостта от запазване на подкрепата за Украйна през следващите зимни месеци.

Вероятно на тази среща са взети решения, по-късно обявени в западните медии, за доставката на определени видове оръжия на Украйна.

На следващия ден, на среща с държавния секретар на САЩ Блинкен, генералният секретар каза:

„Съединените щати водят пътя. И аз приветствам допълнителните милиарди долари подкрепа, обявена тази седмица. Вчера участвах в работата на ръководената от САЩ Контактна група за отбраната на Украйна в Рамщайн. Всички се съгласихме с важността на укрепването и поддържането на нашата военна подкрепа за Украйна, за да надделее като независима суверенна държава."

Столтенберг каза още, че конфликтът в Украйна навлиза в критична фаза:

„Нашето единство и солидарност ще бъдат подложени на изпитание през следващите месеци. С натиск върху енергийните доставки и рязко поскъпване на живота..."

"Ако Украйна прекрати военните действия, тя ще престане да съществува като независима държава. Затова трябва да се придържаме към избрания курс, в името на Украйна и в името на себе си", добави той.

Общо в балтийските страни има 11 000 войници на НАТО, от които 3700 в Литва, 4000 в Латвия и 2200 в Естония. Броят на собствените военни в тези страни е съответно 17200, 7500 и 10500.

От страните от санитарния кордон на Източна Европа Полша и Румъния имат най-мощен военен потенциал. В Полша са разположени 11 600 войници на НАТО, докато числеността на полската армия е 122 500, а в Румъния - съответно 4700 и 75 000. Полша, България и Словакия са въоръжени със самолети МИГ-29, които могат да бъдат прехвърлени в Украйна (част вече е изпратена по-рано).

На срещата на върха в Мадрид през юни 2022 г. съюзниците се споразумяха за фундаментална промяна във възпирането и отбраната на НАТО. Тя включва укрепване на предната отбрана, укрепване на бойните групи в източната част на Алианса до ниво бригада, трансформиране на Силите за реагиране на НАТО и увеличаване на числеността на Силите с висока степен на готовност до повече от 300 000 души.

Всичко това представлява най-мащабната промяна на системата за колективна отбрана и възпиране на Алианса след Студената война.

Членовете на НАТО също повишават устойчивостта на своята инфраструктура. Това включва укрепване на кибернетичния капацитет и подобряване на готовността за химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи; повишаване на устойчивостта на хибридни заплахи.

Всъщност това означава организиране на кибератаки срещу руски обекти и водене на война с други средства (освен косвеното участие в Украйна).

Русия е обявена в НАТО за „най-значимата и пряка заплаха за сигурността на съюзниците, както и за мира и стабилността в евроатлантическия регион“. В същото време в Брюксел казват, че „НАТО не търси конфронтация и не представлява заплаха за Русия“, което не е вярно.

Тези факти означават, че Западът ще продължи да провокира Русия, включително чрез подкрепа на неонацисткия режим в Киев. Следователно решението за извършване на частична мобилизация е правилно. Въпреки че декларираният брой войски очевидно не е достатъчен за бърза победа в Украйна.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com