/Поглед.инфо/ На фона на противоречивите оценки за ракетния инцидент в Полша възникна проблем с политиката на „отворени врати“, пропагандирана от Северноатлантическия алианс. Оказа се, че влизането в организацията е свързано със сериозни отстъпки. А предстоящата смяна на ръководството разкри фундаменталните противоречия между съюзниците.

Турция решава

Шведският парламент прие конституционна поправка за по-строги мерки за борба с тероризма. Но не по собствено желание.

Турция настоя за това, като блокира кандидатурите към НАТО както от Швеция, така и от Финландия. Анкара е недоволна, че Стокхолм подкрепя кюрдите. Наистина общността им е влиятелна, дори има представители в правителството. Има по-малко оплаквания за финландците, но тъй като скандинавците, преди неутрални, решиха да се присъединят към блока като двойка, Хелзинки също се забавя.

Поправката, приета с 278 гласа в Риксдага (349-местен еднокамарен парламент на Швеция), е доста неясна. Става въпрос за възможността закони да "ограничават свободата на сдруженията, ако участват или подкрепят тероризма".

Преди седмица, по време на посещение в Анкара, премиерът Улф Кристерсон го нарече голям пробив. „Швеция ще предприеме стъпки, които ще дадат повече мускули на правоприлагащите органи за борба с тероризма“, каза той на съвместна пресконференция с Реджеп Тайип Ердоган.

Антитерористичната поправка беше разгледана при предишното ляво правителство през април. Реформата не мина. Сега срещу нея се обяви само Лявата партия, която се оказа в опозиция. Но нейните гласове не бяха достатъчни. Промените влизат в сила от 1 януари. Така че шведите и финландците ще трябва да почакат. Освен това, като пропуснем Турция, и Унгария не е ратифицирала скандинавските кандидатури.

Будапеща се колебае

Ако Анкара изисква заподозрените в тероризъм кюрди да бъдат експулсирани от Швеция (двама са депортирани досега, а в списъка има 73), то претенциите на Унгария са по-малко конкретни. Те не са склонни да подкрепят антируските санкции, не застават еднозначно на страната на Украйна, забавят многомилиардните финансови траншове за Киев и като цяло създават много проблеми на партньорите.

Министър-председателите на Финландия и Швеция призовават Унгария и Турция да одобрят кандидатурите им. Кристерсон отбеляза, че Стокхолм „напълно уважава това, че всяка страна в Алианса взема свои собствени решения“, но предишното ляво правителство вече частично се е съобразило с условията на летния меморандум с Турция, вдигайки оръжейното ембарго и блокирайки финансова и друга помощ на кюрдските групировки в Сирия.

Експертите смятат, че на дясноцентристкия кабинет в Стокхолм ще бъде по-лесно да намери общ език с Анкара. Това беше индиректно потвърдено от външния министър Тобиас Билстрьом. Според него управляващата коалиция има "по-малко багаж" по кюрдския въпрос, а предшественичката му Ан Линде само усложнява преговорите с Турция с публичната си подкрепа за кюрдите.

Положителни сигнали дойдоха и от Будапеща. Правителството е внесло ратификационни документи в Народното събрание, каза вицепремиерът Гергей Гуяш.

Но дори и в този случай не се получи без резерви. Въпросът дали разширяването на НАТО е в националните интереси на Унгария, предстои да бъде обсъден, каза вицепремиерът.

Шведски прецедент за Молдова

В края на ноември ще се проведе среща на високо равнище на НАТО в Румъния, на която бяха поканени още Украйна, Грузия и Молдова. За Киев и Тбилиси влизането в блока е стратегическа цел. При Кишинев е по-сложно. Според член 11 от конституцията на Молдова „републиката провъзгласява постоянен неутралитет“ и „не позволява разполагането на въоръжени сили на други държави на своя територия“.

В същото време Молдова подписа "Индивидуален план за партньорство" с НАТО преди 16 години. Това не е рутинно споразумение, а всъщност втората стъпка по пътя към Алианса, последвана от етапа на "Ускорен диалог" и всъщност окончателния "План за действие за присъединяване".

Заради НАТО могат да се променят всякакви закони, включително конституцията. Последната дума обаче е на ръководството на Алианса, където също предстоят промени.

Борба за лидерство

Пълномощията на настоящия генерален секретар на алианса Йенс Столтенберг изтичат след по-малко от година. И според източници на американските медии между съюзниците се е развила сериозна борба за този пост.

Във Вашингтон все по-често сочат 54-годишната Кристия Фрийланд, министър на финансите на Канада, която има украински корени.

Бивша журналистка (омъжена за репортер на „Ню Йорк Таймс“), тя оглавяваше Министерството на външните работи на Канада. Тя има богат дипломатически опит, Фрийланд говори пет езика (английски, френски, италиански, украински и руски). Освен това тя е жена. Това е голямо предимство в наши дни. След пристигането на жени на ръководни позиции в западните страни (от вицепрезидента на САЩ Камала Харис до новия италиански премиер Джорджи Мелони), и НАТО мисли за баланса между половете.

Съединените щати, де факто ръководител на Северноатлантическия алианс, не номинират кандидат. Техен генерал вече е върховен главнокомандващ в Европа. Вашингтон залага на лоялните северни съседи.

В същото време ЕС иска свой собствен генерален секретар. Нищо чудно: 21 от 30 страни от НАТО са европейски. А с Швеция и Финландия - 23 от 32.

И в Европа има няколко силни фигури, включително жени. Това са естонският премиер Кая Калас, президентът на Словакия Жужана Чапутова и Колинда Грабар-Китарович, ръководител на Хърватия от 2015 до 2020 г., работила и в НАТО като помощник генерален секретар. Великобритания е готова да предложи на министъра на отбраната Бен Уолъс.

Смята се, че генералният секретар на НАТО е официална позиция, всички решения се вземат във вашингтонските офиси. Но лидерът на Алианса е този, който носи публичната отговорност за консенсуса между тридесетте страни. Същият Столтенберг беше жестоко критикуван за това, че прокарвайки принципа на „отворените врати“ и обещавайки на Швеция и Финландия „отворени обятия“, той не успя да повлияе на Турция. И от единството на НАТО зависи бъдещето не само на този военен блок, но и на страни, които гледат към него, като Украйна.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com