/Поглед.инфо/ Сигурността на ЕС и на отделните държави-членки е подложена на поредица от изпитания през последното десетилетие. Кризите следват една след друга, застъпват се и често пъти оставят усещането за институционална безпомощност. Южната граница, каквато се явяват държавите от Средиземноморието е постоянна арена на драмата на африканските бежанци.
Тази драма се засили след т.нар. „арабска пролет“ и политическата и икономическа разруха в някои от големите арабски държави – Либия, Тунис, Египет. Сирийската криза превърна бежанския въпрос от външен във вътрешен за ЕС. По тази тема се противопоставиха една на друга водещи европейски държави и техните правителства, споделящи различна политика по т.нар. бежански въпрос. Заслужава да се отбележи, че единственото общо действие на ЕС беше споразумението с Рублика Турция за финансова помощ за изграждане на бежански лагери на нейна територия и преиемане на бежанци обратно, т.нар. реадмисия. Драмата на полско-белоруската граница ясно показа, че този въпрос остава открит и неговото временно затихване не означава, че той е решен. Общо решение на ЕС изглежда невъзможно, бяха направени няколко опита за „вътрешно разселване“ към по-нежеланите държави от съюза, но подобно действие срещна решителен отпор от по-бедните държави, както и от редица правозащитни организации. Не е ясно на каква основа бежанците биха били „въдворявани“ в една или друга държава, кой би поел издръжката на техния живот и в крайна сметка такова решение може ли да бъде основано на разбирането на европейците за хуманизъм?
България не остана в страни от бежанската драма – беше посторена ограда на българо-турската граница, а заслугите за спирането на бежанския поток са неизменна част от предизборните кампании от 2013 год. насам. Дори английският престолонаследник се запозна със съоръжението на място.
Опитите за постигане на мир в престаналата да съществува като единна държава Либия, на този етап са неуспешни – на територията на държавата има две правителства и много повече въоръжени групи които враждуват помежду си. Намесата на НАТО, както и действията на водещи държави от ЕС в Либия доведоха до държавен разпад и десетилетна нестабилност. Берлинското съвещание, единственият по-широк формат за спиране на гражданската война и постигане на мир, доведе само до временни резултати.
Отошенията ЕС-Русия страдат от проявявания през последното десетилетие дефицит на уважение към основни принципи на международното право и преди всичко този на държавния суверенитет. Старателните опити за поставяне на Русия извън общия европейски политически контекст, въвеждането на различни санкционни режими, предхождат далеч анексията и последвалия референдум на Кримския полуостров.
Политиката на „цветните революции“ се радваше на активна дипломатическа подкрепа, а правата на рускоезичните граждани на държавите в Прибалтика бяха „отписани“ от двустранните отношения. Не се повдигна въпроса, че на стотици хиляди бяха отказани документи за гражданство на нито един значим международен форум. Кризата в Украйна от 2014 г. не сложи началото на влошаването на отношенията ЕС - Русия, тя се появи като следствие от цялостната политика на разширяване на Изток. След поемането на нов политически курс от украинските власти през 2014 год., а именно към членство в НАТО и ЕС, беше прието законодателство, чиято основна цел беше ограничаването правата на езиковите малцинства. Законът за образованието, който предвиждаше ограничаване на правото на обучение на роден език, беше санкциониран от Парламентарната асамблея на съвета на Европа, а конкретни текстове бяха посочени в резолюция като противоречащи на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа.
В резултат на това политическите, икономическите и кулутурните отношения на държавите от ЕС и преди всичко на тези от източната част на континента с Руската федерация се оказаха силно ограничени. В същото време разширяването на НАТО с нови държави предхождаше приемнето на държавите в ЕС. Както е известно Североатлантическият пакт е значително по-либерален в политическите си изсквания към новоприсъединяващите се държави, включително към демократичните стандарти. (Реублика Турция не е е еднствената държава член на пакта, която може да бъде посочена като пример в това отношение). В същност напрактика се получи така, че Североатлантическият пакт се оказа водещ в изграждането на отношенията между ЕС и Русия. Доколкото на всички е известно, че става въпрос за военен съюз, то отношенията ЕС-Русия се оказаха домнирани от темата за военните баланси на границата НАТО-Русия, водещи станаха проблемите за сигурността преди всичко в нейния военен аспект. Разбира се, анексията на Крим и обявяването на независимост на Донецк и Луганск, доведоха до ново ниво на ескалация на противопоставянето.
Диалогът ЕС-Русия стана невъзможен преди всичко, заради доминиращия военен език и военен дневен ред. През последните пет години бяха ограничени всичи канали за сътрудничество между ЕС и Русия - политически, парламентарни, културни, дори и в областта на спорта. Отнетите права на делегацията на Руската федерация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, бяха възстановни след неколкократни обсъждания на тежкото финансово състояние на организацията при неплащане на членския внос от страна на Русия, а не след открит политически дебат, без опити за предварително заклеймяване. Изграждането на енергийни проекти, които гарантират енергийната сигурност на ЕС, какъвто е Северен поток, се оказаха заложник на взаимноизключващи се оценки за тях на държавите-членки, външен натиск и бюрократизиран процес на сертификация. Почти не минава голямо спортно състезание без скандали или опити за скандали с руски спортисти. Тук е мястото да припомним, че спортът беше поле за мирно съревнование, дори в годините на „Студената война“, а днес спортните игри и състезания често са повод за политически и дипломатически войни.
Днес ЕС е изправен пред поредната криза на източната си граница! Кризата е заредена с огромно напрежение, предизвикано преди всичко от изправените една срещу друга армии, но също така заради опасността силите на войната да вземат решително предимство в политиката пред силите на мира. Съществуващите доскоро договори за ограничаване на въоръженията вече не действат. Свидетели сме на превъоръжаване в световен мащаб, което включва създаване на нови оръжейни системи, широко навлизане на изкуствения интелект в оръжейното производство. Отсъствието на ефективен политически контрол върху този процес представлява огромна опасност за мира в света и Европа на първо място. От нашия континент започнаха двете световни войни! Това не бива да се допуска!
Необходимо е силите на мира, главно политическите сили на левицата в Европейския съюз да поставят началото на нов процес за демилитаризация на източната граница на съюза, активен политически диалог с Русия, отстояване на прнципите на държавния суверенитет, политическите и граждански права.
Новата политика за сигурност на континента е без алтернатива - санкциите, очернящата пропаганда и взаимното непризнаване достигнаха своя връх. Преди тридесет години хората живеещи в двете противопоставящи се системи си подадоха ръка, но по пътя към глобалната либерална демокрация противопоставянето се настани трайно в международните отношения. Сега има реална опасност това противопоставяне да прерасне в ескалиращи военни конфликти на територията на нашия континент.
В средата на декември, Министерството на външните работи на Руската федерация предложи два проектодоговора за постигане на пробив в отношенията НАТО-Русия - за намаляване на военното противопоставяне по границите, за ограничаване на въоръженията и т.н. В отговор на тази дипломатическа инициатива Генералният секретар на НАТО предложи среща на Съвета НАТО-Русия за 12 януари, както и заседание на Съвета на началник щабовете.
Времето налага да бъде оформена позиция на нашата държава по тези най-важни въпроси на европейската сигурност. От изявленията на Премиера и Министъра на отбраната остана впечатлението, че липсва ясна и единна държавна позиция.
БСП влезе в това правителство, за да отстоява своята програма и ценности, а те категорично са в името на мира и хуманизма! Необходимо е още на първото заседание на Народното събрание през 2022г., Парламентарната група да излезе със своя декларация по темата за общоевропейската сигурност. Също така да покани Министъра на отбраната да разясни различията между него и Премиера по този изключително важен въпрос. БСП не може да остане без ясна позиция когато става въпрос за мира и сигурността на гражданите на България и Европа.
Към настоящия момент, Европейският съюз се оказва страничен наблюдател на процесите на задълбочаващо се напрежение, както и на дипломатическите усилия за намиране на решение в името на мира.
Република България, като равноправен член и на Европейския съюз, и на НАТО, е и равноотговорна за формирането на политиките на двата съюза по въпросите на отбраната и сигурността, за овладяване на напрежението и развитие на градивните контакти между НАТО и Руската Федерация.
През месец януари 2022год. предстои заседание на 50-ия Конгрес на БСП. Нашата партия не може да остане политически безучастна към мира и сигурността на континента. БСП участва в парламентарното мнозинство и в правителството, които носят отговорност за позицията на България по този най-важен въпрос и всички произтичащи от това последствия. Необходимо е след съответната дискусия в Конгреса, да бъде изработен и приет документ насочен към Парламента и Правителството, който да очертае рамката на българската външна политика.