Президентът на Европейския съюз Херман ван Ромпой, който официално встъпи в длъжност на 4 януари, свика извънредна среща на европейските лидери за икономическите проблеми на Европа и по-специално дълговата криза в Гърция. Инициативата е лично на Ромпой, който и по-рано даде да се разбере, че ще бъде особено активен в някои области като президент на съюза, и по-специално - бъдещата икономическа стратегия.
По правило срещите на ЕС се състоят четири пъти в годината, първата от които е през март, но президентът има право да свиква извънредни срещи. Датата определена от Ромпой е 11 февруари, съобщи Ройтерс.
Самият Ромпой, който преди това твърдеше, че иска да остане встрани от медийните изяви, направи първото си изявление по телевизията, уверявайки европейците, че се нуждаят от по-голям икономически ръст, за да могат да финансират своя социален модел.
Испания, която ще трябва да работи съвместно с Ромпой през първата половина на тази година, постави икономиката и помощта за излизане от рецесия на 27-те страни членки като приоритет в своя план.
В момента именно Испания и Гърция са сред страните с бързо растящи дългове, прогнозите за кредитния им рейтинг е силно занижен, а безработицата е една от най-високите в Европа. Атина ще трябва да отчита бюджетните си показатели всеки месец пред Брюксел.
Великобритания, Франция и Италия също се борят да обуздаят бюджетния дефицит след като държавните разходи се покачиха, а приходите от данъци рязко намаляха.
На 6-и януари представители на ЕС и Европейската централна банка ще посетят Гърция за да разберат как възнамерява да се справи с проблема – дефицитът й вероятно ще стигне 14.5% от БВП, повече от обявените от гръцкото правителство през ноември 12.7%. Според правилата на ЕС държавите членки не трябва да надвишават дефицит от 3% от БВП, макар че повечето от тях в момента го нарушават заради финансовата криза, пише EU Observer.
Следващите няколко месеца ще са от ключово значение за икономиката на ЕС, тъй като трябва да бъде приет 10-годишен икономически план, който да извади страните-членки от рецесията и да създаде нови работни места. Лисабонската стратегия, която изтича през 2010 г., също ще повлияе на европейските лидери в обсъждането на новата стратегия, макар че тя едва ли ще се различава от старата.
Целта на Лисабонската стратегия да направи съюза „най-конкурентнoспособната икономика, основана на знанието“ до 2010 г., се смятаа за провалена, както и целите за 70% заетост, и отделяне на средства за научни изследвания и развитие до 3% от БВП.
Новата икономическа стратегия вероятно ще наблегне на зеленото развитие. Основните аспекти на стратегията са три: постигане на по-високи цели, базиращи се на знанието, увеличаване на правата на гражданите и създаване на конкурентоспособни, взаимосвързани и зелени икономики.