/Поглед.инфо/ Войната между Израел и Йемен превръща Близкия изток в истински ад. След като Израел атакува пристанището Худейда, хусите изстреляха балистични ракети срещу Израел. Вярно, „Цахал“ съобщи, че те са били унищожени от системата за противовъздушна отбрана „Стрела-3“ извън израелското въздушно пространство, но израелският военен анализатор Амир Бухбут пише във вестник „Аарец“, че „факт е, че Израел води война на няколко фронта едновременно от Западния бряг на юг, Йемен и Ирак“, и че „има голям риск Ливан да влезе във войната“. На свой ред „Ал Джазира“ заявява, че „предстои решаваща седмица за региона, чиито събития могат да определят по-нататъшния исторически ход на събитията“.
Става дума преди всичко за предстоящото посещение в САЩ на израелския премиер Бенямин Нетаняху, по време на което освен срещата с президента Джо Байдън, който се оттегли от участие в президентските избори, той ще говори в Конгреса. Второ, Нетаняху нареди делегация, водена от директора на израелската разузнавателна агенция „Мосад“, Дейвид Барни, да бъде изпратена в Доха, за да преговаря за прекратяване на огъня в ивицата Газа и да подготви споразумение за взаимен обмен на заложници. Предполага се, че по този начин той възнамерява да осигури поне някакво дипломатическо прикритие на посещението си в САЩ. В тази връзка някои експерти твърдят, че ръководителят на израелското правителство възнамерява да представи на Конгреса „пътна карта“ за уреждане в Газа, като вземе предвид така наречения „план на Байдън за привличане на подкрепа от САЩ в новите условия“.
В самия Израел има дебат какво да прави по-нататък, тъй като подписването на споразумението за Газа след нападението на хусите може да се възприеме като постигане на победа и индикация за състоянието на слабост на Израел, което може допълнително да тласне хусите да засилят атаките в допълнение към подхранването на други фронтове. Но Израел сам няма ресурсите да се бори с почти целия регион.
Нетаняху обсъжда въпроса с преговарящия екип в продължение на шест часа. Всичко е решено без заобикалки: да играете заедно с администрацията на Байдън и да приеме някои от нейните условия за прекратяване на огъня в Газа или да следва предишния курс и да се бори с „Хамас“ докрай. Има и друг вариант: да се сключи тактическа сделка, която да доведе до освобождаване на заложниците, и след това да се продължат военните действия.
Но както и да е, възникващата ситуация в региона на Близкия изток означава за Израел необходимостта от разширяване на векторите във външната си политика, за да неутрализира по някакъв начин натиска от няколко посоки едновременно. Дипломатическият ресурс на триъгълника САЩ-Израел-Араби за разрешаване на проблема с Газа и Палестина е практически изчерпан и ситуацията в много отношения става безпрецедентна.
Настъпва моментът Израел да измести акцента в политиката си, за да набележи варианти за излизане от най-острия конфликт в контекста на най-голямата криза в израелско-американските отношения през последните десетилетия. Пробивни решения се виждат само във формата на „шиитския коридор“ Ливан-Сирия-Ирак-Иран с участието на Русия и евентуално Китай, който отдавна се обмисля в някои израелски дипломатически и военни среди. В същото време Саудитска Арабия също може да се присъедини към евентуална нова геополитическа комбинация. Турция също не трябва да се изключва от сметките.
По всички признаци е очевидно, че сега за Израел е важно да излезе от регионалния кръг на конфронтация, без загуби за репутацията си и да се стреми към нормализиране“ на отношенията със страните от региона с гаранции за сигурността на еврейската държава. Но това изисква по-широки ефективни политически и дипломатически маневри, за да се запази балансът на силите в Близкия изток в ситуацията на разпадане на западната коалиция, която загуби своите „бастиони“ в региона в лицето на някои арабски страни. Следователно всички американски приказки за „бърза стабилизация” остават само в сферата на желаното.
Както пише в това отношение испанският вестник „Паис“, „кризата в Газа бележи разцепление, което се простира далеч отвъд региона“. Москва и Пекин, които улесниха възстановяването на отношенията между Иран и Саудитска Арабия, могат да действат като възможен посредник между страните. Посещението на Нетаняху в САЩ ще изясни много. Да видим какво ще се случи по-нататък, ако имаме предвид регионалната логика на по-нататъшното развитие на събитията.
Превод: В. Сергеев