/Поглед.инфо/ От вчера Америка се връща към работа в Съвета по правата на човека /СПЧ/ на ООН. Но, както меко подсказват внимателните наблюдатели на нея – и на всички нас – няма да й бъде лесно в Съвета, защото музиката там от три години се поръчва от Китай. На Вас, тоест на Съединените щати, това не Ви харесва – но и не трябваше да си тръгвате със скандал.

Да напомним, че Вашингтон затръшна вратата на СПЧ през 2018 г. При Доналд Тръмп, осъществявайки отдавнашната мечта на възмущаващите се: що за Съвет е това, ако там може да заседава който и да е и всички са равни и ако някой там може да възразява на Америка и да му изнесе лекция за най-святото за САЩ – за човешките права? Нима не знаят, че именно САЩ са вечният господин учител по този въпрос.

Принципното решение решение за връщане в СПЧ беше обявено през февруари тази година, съз забележителни думи на държавния секретар Антъни Блинкен: напускането от 2018 г. „създаде вакуум в американското лидерство, който страните с авторитарен дневен ред са използвали в своя полза“.

Затръшването на врата е бързо, но отнема много време, за да се върнете; в края на краищата, САЩ все пак трябваше да бъдат избрани в СПЧ с гласовете на всички членове на ООН. Факт е, че членството не е гарантирано за никого и тможе да не бъдете избрани. Русия не беше избрана през 2016 г .; тя се върна в Съвета едва тази година. СПЧ има само 47 места, а ООН членуват 193 страни, което означава постоянна ротация, борба за правото на изказване в този орган на ООН със седалище в Женева.

Но всичко се оправи, Америка, както вече беше споменато, започва пълноценна работа – и установи появата на нов феномен: Китай почти се е превърнал в глобален „законодател на модата“, определящ тенденциите по отношение на правата на човека през изминалия период. При това въпросът не е това, което казват китайците, а в това кой ги слуша и ги подкрепя.

А ето някои епизоди, които можем да уловим от многото публикации по тази тема. Миналата година Пекин обедини в ООН за колективно изявление 53 държави (13 от които членове на КПЧ) относно това дали продължителните протести в Хонконг могат и трябва да бъдат потушени. И само 27 държави (всъщност само колективният Запад) подписаха документ с противоположното съдържание. През юли 2019 г. 20 членове на КПЧ подкрепиха Китай по въпроса дали геноцид и друг ужасии се случват в Синдзян.

И работата не е само в Китай и неговата политика, но и във факта, че ООН постоянно избира не само Запада (27 или 30, или малко повече държави) за членове на СПЧ, но и Египет, и Саудитска Арабия, Куба, Венецуела, Ирак, че и същата тази Русия. Оказва се някакъв разгул на демокрацията.

Но стана така, че именно Китай формулира идеята, която дълго и понякога невидимо стои зад всички тези избори и дискусии. Идеята, че все още би трябвало да видим кои и какви са тези човешки права. И поне да не позволяваме само на една група държави да диктува волята си по този въпрос на всички други.

Алтернативната концепция за правата на човека „ала Пекин“ изглежда така: на първо място трябва да бъдат правата на живот и съществуване на хората и държавите, тоест включително правото им на икономическо развитие. Следващо: хората трябва да се чувстват щастливи, представете си. И ако те не се чувстват, въпреки факта, че имат абсолютно демократична система (както в Афганистан по време на американската окупация), значи тук нещо не е наред. И накрая, светът трябва да признае, че всички тези въпроси са предмет на дискусия, която трябва да отччита огромните различия в културите и цивилизациите на нашия свят.

Тоест Пекин може да използва, наред с други неща, членството си в СПЧ за отбрана. Например, да се посочат факти за отвратително невярната история с обвиненията в „геноцид в Синдзян“ – и това наистина е фалшификат с огромни размери. Но той премина в офанзива.

И не сам. Русия в СПЧ – и не само там – активно подкрепя китайската философия, особено след като срещу нас – и не само срещу нас – те стартират своите „Синдзян“-и с мрачна редовност. Москва в същия СПЧ се бори срещу еднакво фалшиви резолюции по Беларус и други теми.

Може ли да се счита, че китайската концепция за правата на човека е победила абсолютно и завинаги западната и че Китай е прав във всичко? Разбира се, че не. Тук има много място за спор. Например за идеята за „социалните рейтинги“, измислена там, за да дискриминира тези, които пресичат улицата на червена светлина и не обслужват кредитите си навреме. Или разговорите за това колко допустими са бруталните COVID карантини в Китай (или, да речем, във Франция) – и такива въпроси също се обсъждат в Съвета.

Но подкрепата от много членове на ООН и много често – от мнозинството от тях, - е не само и не толкова за Китай. Тази страна се е превърнала в световен морален лидер, защото отстоява самия принцип, който стои в основата на СПЧ, създаден през 2006 г .: че е платформа за дискусии, глобален философски клуб, където всеки трябва да спори при равни условия.

Точно срещу този принцип сегашните американски и западни екипи се противопоставят – съвсем открито -. Никой не крие, че Съединените щати се върнаха в СПЧ, за да го унищожат. И от философски клуб да се превърне в трибунал, където съдиите ще бъдат постоянно все същите, тоест Запада. Защото идеята за това какви са правата на човека за тях не е повод за дискусия, а едва ли не тяхна „бащиния“, владение – собственост на този клуб от около 30 държави.

Програмата за унищожаване на СПЧ не е скрита от никого. Първо, необходимо е да се справим с изборите на членовете на Съвета, „за да ги направим по -конкурентни“. Сега там има държави по регионални квоти, например 13 държави от Азия, седем са от Западна Европа и САЩ, Израел и Канада, които се присъединиха към нея. И т.н. „Конкурентните“ избори могат да означават само, че никой от Африка или Латинска Америка няма да стигне сам до Женева. Освен това: за по-сигурно за кандидатите трябва да се настроят трудни филтри, за да ги изберат предварително.

И това е страхотна история. Факт е, че има огромна и много скъпа мрежа, общност от всякакви организации за защита на правата на човека, които се подкрепят изключително от западняци, пазители на чистотата на идеята за правата на човека. За тази мафия Съветът на ООН по правата на човека е нежелан конкурент, подкопавайки монопола на Запада да определя кой е демократичен и спазва правата на човека и кой не.

И сега се планира да се гарантира, че само хора от същата мафия, а не някой друг, ще седят в експертните екипи на СПЧ. И само те ще филтрират кой може да влезе в Съвета още преди гласуването.

Тогава обаче само „алиансът на демокрациите“ ще се нуждае от този трибунал и никой друг няма да се възползва от него. Но това не означава, че след това СПЧ ще изчезне. И не означава, че ще е необходимо да се повтори американската грешка и да се тръгне оттам, затръшвайки вратата.

Превод: ЕС