/Поглед.инфо/ „Великият и могъщ“ Северноатлантически алианс преминава през почти най-лошите времена в своята история. НАТО е в състояние на системна криза, причинена от непоследователни действия на участниците и несигурността в стратегията за развитие и самоидентификация като цяло.
Кой е врагът тук
Преди седем десетилетия, в разгара на Студената война, Северноатлантическият алианс е създаден изключително за да се противопостави на Съветския съюз и контролирания от Москва социалистически лагер в Източна Европа. Тогава смисълът на съществуването на НАТО е недвусмислен, никакви въпроси защо е нужен такъв съюз изобщо не биха могли да съществуват по принцип. И в Брюксел, и във Вашингтон, и в Лисабон, и в Анкара и Атина се страхуват от „комунистическа експанзия“ като огън и изграждат система от общоевропейска отбрана за евентуален конфликт със СССР и неговите съюзници.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. съюзниците му в Източна Европа се отдалечиха от социалистическия път на развитие, НАТО се изправи пред неизбежния въпрос за по-нататъшния смисъл на съществуването си. За известен период беше открит този смисъл - борбата срещу тероризма, войските на страните от НАТО бяха въвлечени във военни операции в Афганистан, Ирак и няколко други държави. Но където и да бяха войските на НАТО, те показаха пълния си провал. Естонците, белгийците или поляците не са в състояние да се борят с терористите в Афганистан или Либия без американската армия.
Освен това не беше много ясно защо тази борба срещу тероризма е необходима извън границите на Европа, когато в самата Европа общоевропейското правителство отваря границите за милиони мигранти от страните от Изтока, сред които неизбежно се оказват потенциални терористи. Оказва се, че докато европейските войници гинат в далечен Афганистан, европейските служители на митниците и миграцията са готови да пуснат в страните от ЕС гражданите на Афганистан и дори Сомалия и Мали в допълнение.
Между другото, НАТО също не успя да се справи с решението на задачата да защити южните граници на Европейския съюз от вълните неконтролирана миграция. Алиансът беше безсилен в лицето на стотиците хиляди либийски, сирийски, иракски, афганистански бежанци и разселени лица. Причините за това са както несъгласуваността на действията на съюзниците в Алианса, така и общата позиция на ръководството на ЕС, което по принцип не възразява срещу миграцията.
Русия не е подходяща за ролята на врага
САЩ, които все още са ядро и основен играч в НАТО, се опитват, първо, да увеличат максимално финансирането от европейските страни на отбранителните проекти на съюза, и второ, те с нетърпение насърчават идеята за нов враг - Русия. Но далеч не всички страни от Алианса са съгласни с тази позиция на Вашингтон.
Как така Русия е враг за Италия или Португалия? А Франция и Германия отдавна не смятат Русия за враг, освен това подкрепят разширяването на сътрудничеството в ключови области, като разбират, че без Русия не е възможно да се говори за колективна сигурност в Европа.
Изключение правят държавите от Източна Европа, предимно Полша, Латвия, Литва и Естония, както и отчасти скандинавските Норвегия и Дания. В Полша и балтийските републики русофобията е издигната до ранга на държавна идеология, следователно тези страни са заинтересовани от увеличаване на войнствеността на НАТО, настояват за разполагане на все нови военни контингенти, за изграждане на военни бази. Това е разбираемо, като се има предвид, че появата на нови военни съоръжения в Полша и балтийските държави неизбежно доведе до финансови инжекции под формата на различни субсидии и военна помощ.
Така в НАТО има ясно разделение на интересите. Има ги Съединените щати и Великобритания, за които военното сътрудничество с Полша, Румъния и прибалтийските страни като вид ограничителен пояс за Русия е от първостепенно значение. А има и други страни от НАТО, преди всичко Франция, Германия, Италия, за които Русия не е враг и в които отдавна се говори за кризата на Северноатлантическия алианс и необходимостта от изграждане на отделна общоевропейска отбранителна система.
Гърци срещу турци: друг проблемен възел на НАТО
И накрая, има още две членки на НАТО, които са в много трудни отношения помежду си и в същото време имат специални връзки с Русия. Това са Турция и Гърция.
Турция има голямо напрежение в отношенията си със Съединените щати, именно поради прекомерно независимата линия на Реджеп Ердоган, закупуването от когото на руската система за противовъздушна отбрана С-400 стана плюнка в лицето на Доналд Тръмп, който се опитваше да свърже всички възможни и невъзможни лостове за натиск, за да отклони Анкара от тази стъпка. Турците не се подчиниха. Това не доведе до някакви особено сериозни последици за тях, което всъщност означава: американците отстъпиха, защото турците като военно-политически съюзници все пак са много значими.
В контекста на противоречията между САЩ и Турция, Вашингтон свързва все повече надежди с Гърция. Сега американците, познавайки трудните гръцко-турски отношения, умишлено засилват военното си сътрудничество с Гърция. Самата Атина не е против, но те имат чисто прагматично усещане за сътрудничество със САЩ, което не е свързано по никакъв начин с Русия.
Гърците са заинтересовани да създадат най-ефективната отбранителна система в случай на евентуален конфликт с Турция. В крайна сметка, двамата "съюзници" в НАТО всъщност са по-скоро врагове, а не съюзници. Докато проблемът на Северен Кипър тлее, гръцко-турският конфликт няма да бъде решен и този проблем ще тлее вечно: турците няма да напуснат северната част на острова току така.
Гръцкото ръководство вижда разполагането на американски войски на територията на страната и изграждането на нови военни бази като нови и много ефективни гаранции срещу враждебни действия от страна на Турция. Лидерите на Кипър (гръцката му част) също мислят по същия начин.
В същото време и Гърция, и Кипър наблягат на специалните отношения с Русия, по-специално, като не се подчиняват на американското изискване за забрана на влизане на руски кораби в гръцки и кипърски пристанища. Всичко е ясно и тук. Не може да се промени вековната история на помощ от северната православна съседка, общата религия, културните връзки и огромните общности - руски в Гърция и Кипър и гръцки в Русия.
Полети край руските граници
Въпреки това именно в последно време НАТО разгърна максимална активност край руските граници. Полетите на ВВС на страните-членки на Алианса станаха постоянни. Направлението на полетите е край Крим и Прибалтика. Именно тук НАТО действа най-активно, разглеждайки украинското и прибалтийското направления като най-приоритетни в контекста на възможния конфликт с Русия.
Повод за засилването на подобна активност станаха събитията от 2014 година – държавният преврат в Украйна, присъединяването на Крим към Русия, появата на независимите републики в Донецк и Луганск и началото на въоръжения конфликт в Донбас. Всички тези събития тласнаха САЩ и НАТО към активизация на руските граници, защото му позволиха да разглежда Русия като опасен враг, уж заплашващ европейската сигурност.
Интересно е, че въпреки кризата на Алианса, САЩ усърдно се опитват да привлекат в него все повече нови страни. На южното направление в НАТО са приети Черна гора и Северна Македония, при това последната дори смени името си с тази цел. Планира се и интегрирането на Украйна и Грузия към НАТО.
Накрая Вашингтон и Брюксел активно работят със Стокхолм и Хелзинки, надявайки се да вкарат в Алианса Швеция и Финландия. Последното би позволило многократно да се засили военната мощ на Северноатлантическия Алианс на много важното северно направление. Цяла Скандинавия би се оказала тогава в състава на НАТО. И тук може да се премине към осветяване на не по-малко интересен момент, който е свързан именно с опитите скандинавските държави да бъдат вкарани в блока.
Военно-екологичен съюз.
Търсейки нова парадигма, НАТО може да придобие и „военно-екологично” направление. Защитата на околната среда, знае се, става все по-приоритетно направление за правителствата на много европейски държави. Не напразно Грета Тунберг стана символ на 2019 година. В Скандинавия, в Германия екологичните движения са много популярни. И европейската преса обръща много внимание на рисковете за околната среда.
За скандинавските страни екологията изобщо е болна тема. В това са единни и Дания и Норвегия като членове на НАТО, и неутралните Финландия и Швеция. И ако Алиансът се ориентира към военно-екологичното направление, той ще има повече основания да въвлече Финландия и Швеция. Оказва се, че тези страни няма да участват в агресивен блок, а в екологичен, защитаващ околната среда от някакви „зли сили”, заплашващи я.
В този тон влизането на Финландия и Швеция в НАТО вече не изглежда фантастичен сценарий. Междувременно именно такъв блок – скандинавците, поляците, румънците и прибалтийците под управлението на САЩ и Великобритания, е нужен на Вашингтон. Защото съответства на плановете по изграждането около Русия на пръстен враждебни държави с разполагането на тяхна територия на американски военни бази и контингенти.
Франция, Германия и Италия, строго казано, не играят особена роля: те интересуват Тръмп и обкръжението му само като източник на финансиране на растящите военни разходи в Европа, защото САЩ постоянно се опитват да наложат на Берлин основните разходи по сдържането на собствените военни контингенти и бази.
Затова НАТО колкото и странно да звучи, може да се превърне в своеобразен „военен Грийнпийс”, който ще провежда операции срещу замърсяването на околната среда във всички краища на света. Под защита на околната среда идеално подхожда прокарването на собствените икономически интереси и борбата срещу реалните и потенциални конкуренти, особено в сферата на добив на енергийни ресурси.
Разбира се, операциите ще се провеждат не против американските или френските компании, а против руските и китайски интереси, защото сега именно Русия и Китай старателно се издигат в качеството на основните замърсители на околната среда. Ето под такива екологични лозунги навярно и ще действа Северноатлантическият Алианса на новото за него направление.
Превод: В.Сергеев