/Поглед.инфо/ От съобщението на “Совинформбюро” на 11 декември 1941 г. “Провалът на германския план за обкръжаване и превземане на Москва”: “На 6 декември 1941 година войските на нашия Западен фронт, изтощили противника в предишните боеве, преминаха в контранастъпление срещу ударните му флангови групировки. В резултат на започналото настъпление и двете групировки са разбити и постепенно се оттеглят, захвърляйки техника, въоръжение и понасяйки огромни загуби. След преминаването в настъпление от 6 до 10 декември частите на нашите войски заеха и освободиха от немците повече от 400 населени места”.

Какво представляват “белоснежните полета под Москва” веднага след кръвопролитните боеве?

За това разказва на своите читатели пресата на западните съюзници на СССР - за журналистите е организирана специална обиколка по местата, където довчера се водят боеве и където от запад се чува оръдейна канонада. Кореспондентът на американското новинарско списание “Нюзуик” в броя от 29 декември 1941 година предава своите впечатления по следния начин: “Никога преди не ми се е налагало да се сблъсквам с нещо подобно. Видях най-малко хиляда военни транспорти средства, разбити, изгорени или унищожени... танкове, лежащи настрани, преобърнати камиони, разбити стъкла и изкъртени двигатели”.

Да, такива картини повече от нагледно демонстрират невижданото досега поражение на Вермахта, макар и Втората световна война да продължава вече повече от две години. Отдавайки длъжното на невижданата устойчивост на бойците и командирите на Червената армия, американският вестник “Балтимор Сън” пише: “Никоя друга армия в Европа нямаше да издържи такъв невероятен повсеместен натиск, неизбежно щеше да се разпадне, откривайки на врага пътя към столицата”.

Наблюдателят на ВВС Сайрил Лакин, говорейки по радиото на 13 декември, отбелязва: “От Русия се получават важни известия за победата, удържана от нашия съюзник. Особено голямо значение има новата победа на руските войски край Москва. Би било глупаво сега да се предсказва, че германците ще избягат от Русия, но не трябва да се подценява огромното значение на този нов удар. Обратът, който сега се случва на руския фронт, е най-важното събитие за цялата война.”

“Ню Йорк Хералд Трибюн” уместно сравнява положението на Хитлер с това на Наполеон. Фюрерът все още не е загубил войната и не е загубил армията, а Германия все още не е разгромена, пише вестникът, но те са напрегнали силите си до краен предел.

Печатът и радиото се присмиват на опитите на германското командване да обясни неуспехите на Източния фронт ту с есенната кал, ту с рязко настъпилите невиждани студове. Тези фактори, без съмнение, съществуват, но те еднакво пречат и на двете противостоящи си страни.

Вестник “Ню Йорк Таймс” иронизира “жалбите” на германското радио, че “руснаците никак не могат да разберат, че са разгромени” и продължават здравата да се съпротивляват. Последното явно поставя германското командване “в много затруднено положение”

Из друга статия на “Ню Йорк Таймс”: „Оттеглянето на германците на Източния фронт значително променя перспективата на борбата. Мрачният тон, с който се отличават последните статии на Гьобелс, показва какво ще бъде настроението на цяла Германия, след като се оказва, че Хитлер не успява да печели нови победи."

Западните журналисти, които заемат обективни позиции (уви, не всички са такива), успяват да дадат правилна стратегическа оценка на събитията, които се разиграват край Москва през зимата на 1941 г. “Историята ще признае на руснаците длъжното, че те успяха не само да прекратят “мълниеносната война”, но и успяха да обърнат противника в бягство”, пише на 16 декември 1941 година американското списание “Стар”.

Подчертавайки решаващото значение на победите на Червената армия на руския фронт, “Ню Йорк Таймс” пише на 5 януари 1942 г.: „Хитлер претърпя най-голямото поражение... Поражението на немците и успешното настъпление на руснаците затъмнява събитията, които се случват на отдалечения театър на бойни действия в Тихия океан“ (припомнете си, че с нападението на японските самолети на 7 декември 1941 г. над Пърл Харбър, Съединените щати се присъединяват към Втората световна война).

Американското списание „Ню Репъблик“ с основание заключва, че „борбата на Червената армия срещу хитлеристката военна машина променя цялата стратегия на войната“.

Уместно е и днешният читател, особено младият, да си припомни какви оценки за победите на съветските въоръжени сили под Москва постъпват от чуждите държавници и военни ръководители през годините на войната.

На 16 декември президентът на САЩ Рузвелт в послание, адресирано до Сталин пише: „Искам още веднъж да ви информирам за общия искрен ентусиазъм в Съединените щати за успеха на вашите армии в защитата на вашата велика нация“.

Началникът на щаба на армията на САЩ Джордж Маршал описва победата край Москва по следния начин: „Това беше стратегическо поражение за германските въоръжени сили... повратна точка в цялата война“.

Американският генерал Дъглас Макартър отбелязва, че никога не е виждал толкова ефективна съпротива срещу най-силните удари на победоносен враг, съпротива, която е последвана от контранастъпление, изхвърлящо врага обратно на собствената му територия. Обхватът и блясъкът на това усилие, според него, са „най-голямото военно постижение в цялата история“.

Ф. Рузвелт пише за международното значение на тази първа голяма победа над нацистките нашественици : „Решителността и успехът, с който народите на Съветския съюз изхвърлят ордите агресори, вдъхновяват другите нации, борещи се за запазване на своята независимост“.

Контраофанзивата край Москва прераства в общо зимно настъпление на Червената армия на 2000-километров фронт. По времето, когато битката при Москва приключва през април 1942 г., нашествениците са изгонени от територия с обща площ от 150 хиляди квадратни километра. Съветските войски разбиват около 50 вражески дивизии.

На 11 февруари 1942 г. Рузвелт пише на Сталин: „Пристигналите тук съобщения показват, че успешно прогонвате нацистите.“ По-късно, в друго писмо до съветския лидер, той признава: „САЩ добре осъзнават факта, че Съветският съюз носи тежестта на борбата“.

Превод: В. Сергеев