/Поглед.инфо/ В критичен момент за глобалната сигурност, Пекин предприе най-мащабната военна чистка от десетилетия. Анализът на Елена Пустовойтова разкрива защо Си Дзинпин отстранява най-доверените си генерали точно когато напрежението около Тайван и новата стратегия на САЩ до 2026 г. поставят света на ръба на мащабен конфликт. Източникът анализира дълбоките размествания в Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) и тяхното значение за бъдещия геополитически ред.

Пекин: Кой е на опашката за генералска звезда?

Миналата събота китайското Министерство на отбраната взриви информационното пространство с кратко, но съдбоносно съобщение. Висшите военни служители Джан Юся и Лиу Женли са официално разследвани за „сериозни нарушения на дисциплината и закона“. Това, което на езика на Китайската комунистическа партия (ККП) често означава корупция и политическа нелоялност, бележи най-големия трус в структурата на НОАК от поколения насам.

Пекин не просто удвоява усилията си за борба с корупцията; той преструктурира самото сърце на своята военна мощ в момент, в който „мощта на Китай продължава да расте в Индо-Тихоокеанския регион, заплашвайки сигурността и просперитета на Америка“, както се отбелязва в актуализираната Национална отбранителна стратегия на Тръмп за 2026 г. Този „консултативен вакуум“ във висшето командване предизвиква паника сред западните анализатори, които се опасяват, че липсата на опитни съветници около Си Дзинпин увеличава риска от грешни преценки и непредвидена ескалация около Тайван.

Падението на недосегаемите

Размерите на тази чистка са зашеметяващи. Джан Юся не беше просто поредният офицер. Той е член на Политбюро, заместник-председател на Централната военна комисия (ЦВК) и личен приятел на Си Дзинпин. Нещо повече – Джан бе един от малкото действащи генерали с реален боен опит, натрупан в сблъсъците с Виетнам преди повече от 40 години. Неговото отстраняване, заедно с това на началника на Обединения щаб Лиу Джънли, изпраща недвусмислен сигнал: в днешния Китай никой не е над закона или над партийната дисциплина.

В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че логиката на Пекин е коренно различна от тази в западните столици. Докато в Брюксел се водят дребни чиновнически битки, а във Вашингтон се назначават политически коректни, но некомпетентни фигури, Китай залага на желязна дисциплина. Както пише The Japan Times, истинските причини за краха на Джан Юся може никога да не станат публично достояние, но ефектът е ясен – Си Дзинпин поема абсолютен контрол над армията, премахвайки всяка възможност за вътрешна опозиция срещу евентуална военна операция.

Японската провокация и тайванският „болен момент“

Тайван остава нервният център на глобалната политика. Новият японски министър-председател Санае Такаичи вече даде заявка за агресивна намеса, заявявайки, че конфликт в Тайван би застрашил самото оцеляване на Япония. Този термин – „ситуация, застрашаваща оцеляването“ – не е просто фраза; той е законова вратичка, въведена през 2015 г., която позволява на Япония да използва военна сила в защита на съюзник, въпреки конституционните ограничения.

Китайският отговор беше светкавичен и брутален. Генералният консул на Китай в Осака, Сюе Джиен, заяви директно: „Всяка глава, която безразсъдно стърчи, трябва да бъде отсечена без колебание“. В този контекст, чистката в НОАК придобива нов смисъл. Статия в People’s Daily обвини двамата генерали, че са подкопали авторитета на Си Дзинпин и са възпрепятствали усилията за подобряване на бойната готовност. За Пекин корупцията в армията не е само икономическо престъпление – тя е предателство, което застрашава оцеляването на нацията.

Разчистване на терена за новата ера

От началото на третия си мандат през 2022 г., Си Дзинпин е отстранил най-малко 21 висши генерали. След последните събития, от седемчленната Централна военна комисия остават само самият Си и заместникът му Джан Шънмин. Този мащабен процес на прочистване е съпроводен с безпощадни мерки – в Китай екзекуциите за корупция са редовна практика, дори за висши мениджъри и кадри, свързани с организираната престъпност.

Екипът на Поглед.инфо подчертава, че това не е просто наказателна акция, а стратегическа замяна на поколенията. Исторически, НОАК е била доминирана от сухопътните сили. Днес обаче фокусът се измества. Новите „звезди“ в китайското командване – генералите Ян Жибин и Хан Шънян – идват от Военновъздушните сили. Жибин ще оглави Източното командване, насочено директно към Тайванския проток, а Шънян поема защитата на Пекин. Това показва преминаване към нов модел на воюване, в който авиацията, ракетите и кибертехнологиите играят водеща роля.

2026-2027: Годините на решителния избор

Западът гледа на тези процеси със смесени чувства. От една страна, Пентагонът се надява, че чистките ще подкопаят оперативната ефективност на Китай в краткосрочен план. От друга страна, британският The Economist признава, че в дългосрочен план армията ще стане по-ефективна и сплотена. 2026 г. е ключова – тя бележи началото на 15-ия петгодишен план на Китай и е финалната права към стогодишнината на НОАК през 2027 г. – срокът, за който се смята, че Си е наредил армията да бъде готова за обединение с Тайван.

Докато западните лидери като Киър Стармър посещават Пекин в търсене на икономическа сигурност, НОАК се трансформира в модерна бойна машина. Руският опит в Украйна научи Китай на важен урок: старата система на управление не работи в условията на съвременна високотехнологична война. Нужни са нови командири, освободени от корупционните мрежи на миналото, способни да отблъскват атаки във всички домейни – от морето до космоса.

Пекин разбира отлично, че Западът се опитва да превърне Тайван в „новата Украйна“, за да тласне Китай към изтощителна война. И точно затова Си Дзинпин бърза. Той знае, че за да избегне поражението, трябва първо да победи вътрешния враг. Чистката на генералите не е признак на слабост, а подготовка за оцеляване в един свят на нарастваща несигурност.

Тук четенето не стига – споделянето е задължително.