/Поглед.инфо/ Все по-често се правят опити да се атакува позицията на Русия като правоприемник на СССР, един от основателите на ООН и постоянен член на Съвета за сигурност. Според члена на Съвета на федерацията Сергей Калашников Западът започна "много мощна операция за изхвърляне на Русия от Съвета за сигурност на ООН".

75-годишнината от международната конференция в Сан Франциско, която доведе до раждането на ООН, ни подтиква отново да се върнем към този проблем.

Москва не смята, че световният ред след Втората световна война не изисква реформи. Готова е да обсъди варианти за преструктуриране на Съвета за сигурност, но предложенията, водещи до нарушаване на прерогативите на настоящите постоянни членове на Съвета за сигурност, включително правото на вето, са неприемливи за нея. Използването на ветото или заплахата от неговото използване неведнъж спасява ООН от това да стане съучастник в международни авантюри.

Рожденият ден на тази международна организация е на 26 юни 1945 г., когато Уставът на ООН е приет на конференция в Сан Франциско, в която участват повече от 850 делегати от 50 държави по света. В деня на откриване на конференцията на 25 април на Елба се провежда важна среща на авангарда на Червената и американската армии. И въпреки че противоречията между СССР и неговите западни съюзници вече се проявяват в Сан Франциско, решенията на конференцията са предопределени от „духа на Елба“.

Всички държави, участващи в конференцията на Организацията на обединените нации, предимно четирите велики сили (инициаторите на срещата в Сан Франциско на СССР, САЩ, Великобритания и Китай), призовават за създаването на международна организация за сигурност, която да гарантира колективно поддържането на световния мир.

Призната е специалната отговорност на великите сили при решаването на този проблем. По-рано ключовите проблеми са решавани не на общото събрание на всички делегации, а в тесен кръг от представители на великите сили (включително Франция). Както си спомня в последствие посланикът на Съветския съюз в САЩ Андрей Громико, който оглавява съветската делегация след заминаването от Сан Франциско на народния комисар по външните работи Молотов, срещите на „Голямата петица“ и ръководната им роля на конференцията „не са публично афиширани, но всички участници в този форум знаят за тях и като цяло ги приемат за даденост“.

В крайна сметка официалното равенство на великите сили, които допринасят решаващо за поражението на нацизма и милитаризма и на всяка малка държава и дори такива, които се присъединяват към антихитлеристката коалиция в самия край на войната, е не само исторически несправедливо, но и заплашва да проточи конференцията безкрайно, предвид многобройните изказвания участници на делегации, често поръсени с „тежката порция празни приказки” ( Громико).

По предложение на съветската делегация в Устава е включен преамбюл, който отсъства в първоначалния проект и обявява за най-важната цел на ООН поддържането на глобалния мир и сигурност, избавянето на бъдещите поколения от бича на войната „с мирни средства, в съответствие с принципите на справедливостта и международното право“.

Делегацията на СССР подкрепя предложението на други участници в конференцията да се включи в главата клауза зачитането на териториалната цялост и политическата независимост на държавите. Съветските представители, подобно на делегатите на САЩ, Великобритания и Китай, също изказват подкрепа за включването в Устава на разпоредба за ненамеса на организацията във вътрешните работи на нейните членове, с уговорката, че „този принцип не засяга използването на принудителни мерки“ в случаите, определени от Устава.

Държавите, които присъстват на конференцията в Сан Франциско или преди това са подписали Декларацията на ООН от 1 януари 1942 г., са признати за инициатори на новата световна организация за сигурност.

Определени са условията за приемане на нови членове в Организацията. Предложението на ръководителя на еквадорската делегация "във всеки близък или далечен период" да се допускат "всички суверенни държави по света и онези държави, които могат да придобият суверенитет в бъдеще" в организацията среща категорично възражение от представителите на СССР, които вярват, че това веднага ще отвори пътя за "неутралните страни и евентуално след сключването на мира, също и за вражеските страни“, което е неприемливо. Тази твърда позиция дава възможност да се изработи колективно решение, че членството в ООН ще стане възможно за всички миролюбиви държави, които ще поемат задълженията, съдържащи се в Устава и които „по решение на Организацията“ могат и желаят да изпълнят тези задължения.

Въпросът за разграничаване на правомощията на Общото събрание и Съвета за сигурност е много остър. Дори на конференцията в Дъмбартън Оукс (август - септември 1944 г.), а след това на конференцията в Ялта на Голямата тройка през февруари 1945 г., съветската дипломация се опитва да убеди британците и американците, че: а) решението на най-важните проблеми на войната и мира трябва да бъде прерогатив на Съвета за сигурност, б) при вземане на всички най-важни решения на Съвета за сигурност е необходимо да се спазва принципът на единодушие на великите сили.

Тук съветската позиция среща съпротива от редица „малки“ и „средни“ държави. Осъждайки специалната позиция на великите сили като "напълно недемократична привилегия" (както е посочено по-специално от представителя на Куба), те изразяват подкрепа за значително разширяване на правомощията на Общото събрание, като същевременно ограничават правата и възможностите на Съвета за сигурност.

Съединените щати и Великобритания стоят зад "малките" и "средните" държави. Те не биха имали нищо против разширяването на правомощията на Общото събрание в ущърб на Съвета за сигурност, както и да ограничат прилагането на принципа на единодушие на великите сили при вземане на решения в Съвета за сигурност. Всъщност в този случай, благодарение на подкрепата на зависимите от тях държави, включително британските доминиони и страните от Латинска Америка, англосаксонците си осигуряват механично мнозинство от гласовете както в Съвета за сигурност, така и в Общото събрание.

И все пак, в Сан Франциско принципът на единодушие заляга в Устава на ООН. Член 10 ограничава правомощията на Общото събрание само до препоръчителни, необвързващи решения. Уставът възлага главната отговорност за поддържането на международния мир на Съвета за сигурност на петте постоянни членове (СССР, САЩ, Великобритания, Китай, Франция) и 10-те периодично променящи се непостоянни членове.

Благодарение на основните принципи, заложени в Устава на ООН, човечеството успява да се въздържа от нов световен конфликт седем и половина десетилетия. И няма смисъл да се нарушава тази система.

Зад призивите на Украйна и редица други държави да се промени конфигурацията на ООН и нейните структурни органи, преди всичко на Съвета за сигурност, се крие единственото желание за понижаване на статута на Русия и ако е възможно, пълното ѝ изключване от списъка на световните сили, които носят специална отговорност за съдбата на човечеството. Голямата политика обаче е близка до механиката: ако един от стълбовете се срути, цялата структура рискува да се срине. Кой иска това?

Позицията на Русия, която предлага да не се демонтира изпитаната от времето система, а да се използват нейните не напълно реализирани възможности, е много по-конструктивна. Говорейки на 23 януари в Йерусалим по време на международния форум „Запазване на паметта на Холокоста, борба с антисемитизма“ Владимир Путин предложи да се проведе среща на високо равнище на лидерите на постоянните членове на Съвета за сигурност - Русия, Китай, САЩ, Франция и Великобритания - относно световните проблеми през 2020 г. „Забравянето на миналото, разединението пред заплахите може да има тежки последици. Трябва да имаме смелостта не само да кажем това директно, но и да направим всичко, за да защитим и опазим мира“, заяви държавният глава на руската държава. Според него "страните основатели на ООН, петте сили, които носят специална отговорност за опазването на цивилизацията, могат и трябва да дадат пример".

Превод: В. Сергеев