/Поглед.инфо/ Продължаващият опит за държавен преврат в Белорусия все още не е приключил, но днес можем да говорим с абсолютна, практически, сигурност за неговия неуспех. Да, страната определено няма да бъде същата като преди началото на протестите. Да, както хората, така и властите там очакват неизбежни промени, трудно търсене на нов път.

Независимо от това се случи главното - на пръв поглед печелившият сценарий на „цветната революция“, който е проработвал много пъти по света, „се провали“ в Минск. Защо страната, която беше почти стандарт за стабилност, изведнъж се оказа на ръба на „Майдана“ и защо успява да остане на този ръб? От всичко, което се случи и се случва в Белорусия, трябва да се извлекат сериозни уроци.

1. Няма имунитет срещу "Майдана"

Размириците, започнали в Минск и след това обхванали някои други региони на страната, демонстрират по най-убедителния начин, че „цветните революции“ в никакъв случай, никога и никъде, не са бунт на „обидените и оскърбените“, гладните и потиснатите. Точно обратното – в редиците на тези, които ги създават застават онези, които живеят достатъчно добре и в резултат на разрушаването на държавата от „Майдана“ рискуват да загубят (и губят, като правило!) този същият, макар и далеч не луксозен, но съвсем нормален живот. Стига се до абсурд, до ситуации на прословутата борба на мишките срещу сиренето - да се предприемат стачки в държавните предприятия на Белорусия, които са живи и ще работят точно докато Лукашенко е на власт! „Майданите“ абсолютно не са феноменът, за който говори навремето големият специалист по този въпрос, другарят Ленин, когато описваше признаците на революционна ситуация. Те са продукт на технологиите и един вид специална операция. Нито повече, но нито и по-малко.

Да смятаме поне една държава за застрахована срещу това зло е най-лошата и най-опасната от всички заблуди. Честна дума - преди около три години имах шанс да споря до пресипване с доста високопоставени служители на Министерството на вътрешните работи на Белорусия (не генерали, а от централния апарат на министерството). Те са прекрасни хора - патриоти, които обожават страната си, умни, опитни професионалисти. И всички те, когато разговорът се обърна към "Майданите", единодушно повториха: "При нас не можем да стане такова нещо, защото не може да стане никога!" Народът не е същият, няма причини, няма лидери на протестите ... Днес искрено им пожелавам да издържат битката с хаоса, започнал противно на всички очаквания и прогнози. И да си направят съответните изводи.

2. От силата на „Майдана“ боли

Който каквото и да говори за „прекалено грубите действия на силите за сигурност“ по време на първата вълна от белоруските протести, циничната и нетърпяща условно наклонение логика предполага нещо съвсем различно - ако полицията се държи по различен начин, най-вероятно в страната щяха да избухнат бунтове с насилствен характер и жертвите биха били много повече от сега. Това не говори за дългосрочните последици, като евентуална гражданска война по модел на Украйна. Принудителното „беззъбо“ стоене на украинската полиция, която само задържаше започналия „Майдан“, но не предприе активни настъпателни действия срещу него поради липсата на подходящи команди или поне разрешение „отгоре“, доведе само до увеличаване на този раков тумор, до увеличаване на отрядите, с формирало се точно тогава в бойците самочувствие на безнаказаност. Известното „брутално пребиване на децата под елхата“ бяха напълно законни действия, по време на които те не биеха толкова много и, между другото, съвсем не деца ... И едва след воя в медиите, контролирани от Запада и вдъхновителите на „Майдана“ властта на „независимата“ даде заден ход, превръщайки полицията в мишени, първо за камъните и "коктейлите Молотов", а след това и за куршумите.

В Белорусия обаче първоначално реакцията на опитите за „разклащане на ситуацията“ беше възможно най-остра - днес на практика полицията не трябва да използва сила. Местните хора от „Майдана“ разбират отлично: ако започнат да завземат административни сгради, както правиха украинските им колеги навремето, хвърляйки „запалки“ по ОМОН или поне да горят автомобилни гуми, веднага ще им бъде изсипано по първия номер така, че светът ще им се види мръчкав. На това поле те нямат никакви шансове за победа - това беше повече от убедително показано от белоруските милиционери и военните, които са готови да застанат с тях рамо до рамо. Браво на тях!

3. Никакви преговори с "майдановците"

Между другото, следващият урок директно произтича от горното - по дефиниция не може да има „диалог“ с обществеността, опитваща се да организира кървав бардак в собствената си къща с последващото й унищожаване, а властите се стремят да спасят тази държава. Днес г-жа Тихановская и нейните съучастници, представлявани от така наречения Координационен комитет, горчиво се оплакват, че Александър Лукашенко не иска да общува с тях. Извинете, но вие самите не толкова отдавна (когато изглеждаше, че победата е близо) крещяхте, че никога няма да седнете на една и съща маса за преговори с „кървавия диктатор“! Забележителна е реакцията на подобни пориви от страна на администрацията на Лукашенко.

Максимумът, на който се съгласи на мимолетен разговор с жадните за комуникация хора на Майдан, е помощникът на президента Вячеслав Латишонок и целият диалог по принцип може да бъде сведен до известния цитат от анекдота: „Какво искате? - Да поговорим! - Колко сте? - Двама! - Е, говорете помежду си ...“ Оттук можем да заключим, че „Татенцето“ е научил ясно украинския урок - в края на краищата Виктор Янукович подписа собствената си присъда точно когато започна да преговаря с „лидерите на опозицията“, като по този начин ги легитимира като вид „политическа сила“ и признаване на правото им да решават нещо и да изискват нещо. Всъщност следователите трябва да водят разговори с такива фигури – и със записване в протокол. Ето какъв подход демонстрира Александър Григориевич, с което до краен предел огорчава „членовете на комитета“, които упорито се опитват да се представят за някаква „алтернативна власт“. Докато истинската власт не потвърди този статут, като влезе в комуникация с „опозицията“ наравно, тя така и ще си остане с нищо.

4. Всичко зависи от Първия

Човек може да се отнася по различен начин към Александър Лукашенко и да оценява действията му както по отношение на Русия, така и по отношение на действията, които е предприел по време на подготовката и провеждането на последните президентски избори. Уви, много от тях само демонстрират, че никой не е застрахован от грешки и "ексцеси". Въпреки това, в дните, когато Белорусия се оказа на ръба на „майданната“ катастрофа, нейният лидер избра единствената правилна линия на поведение в тази ситуация. Последователност, непримиримост, готовност да вдъхнови защитниците на конституционния ред с личен пример и участие - всички тези компоненти, без съмнение, изиграха огромна роля във факта, че днес не текат реки от кръв по белоруската земя и не горят барикади от автомобилни гуми. Мнозина започнаха да се подиграват на слизането на „Татенцето“ с автомат в ръка от хеликоптера или да се ужасяват от неговата „бруталност“. Независимо от това, малко преди публикуването на тези снимки в интернет, имаше интензивно разпръснати съобщения, че „диктаторът, който беше уплашен от хората, избяга страхливо“.

Появата на публично място на президента, готов за битка, до голяма степен обърка картите на опонентите му. Още по-важен обаче беше фактът, че Лукашенко лично се обърна към „силовите структури“ с думи за насърчение и подкрепа. Приятелски хор от специалните части и обикновените полицаи, които без каквато и да било команда го поздравиха с викове: „Ние сме с вас докрай!“ всъщност стана изречение на „Майдана“. В Украйна през 2013-2014 г. Виктор Янукович не само не се осмели да вдигне оръжие, но и не си позволи да се появи поне веднъж в челните редици на "Беркут", който се противопостави на държавния преврат. При такъв „главнокомандващ“ победата на „Майдана“ беше неизбежна. С Лукашенко и подобните му лидери-бойци номерът не минава.

5. Опасен е не Западът, а страхът от него

Събитията в Белорусия максимално убедително демонстрираха още нещо: да упражнят натиск върху неугодните им власти на тази или онази държава, като по този начин подкрепят вдъхновената от тях следваща „цветна революция“ Западът може само ако това правителство се страхува от него, ако е зависимо и уязвимо от него. За Янукович, който се заигра с „европейската интеграция“, със сметките си в западните банки, няколко обаждания от европейските посолства и по-специално строгото подвикване на американската дипломатическа мисия бяха достатъчни, за да сломи и предаде цялата страна на преврата. Доколкото е известно, Александър Лукашенко просто игнорира опитите да се свържат с него онези, които очевидно са възнамерявали да дадат на президента „добри съвети“ и „ценни инструкции“, които всъщност са рецепти за предаване, дори да са били европейски лидери от най-високо ниво. Той също реагира съвсем правилно на настоящите заплахи и нелепи демаршове, като решението на Литва, Латвия и Естония да го обяви лично и още три дузини души от най-висшите ешелони на властта в Белорусия за „персона нон грата“. Какъв кошмар! Краят на света, може да се каже ...

В белоруското Министерство на външните работи отговориха на тези опити с декларация, че „Минск все по-малко се тревожи за мнението на тези страни“ и освен това заплашиха с ответни санкции. Днес всички, от Държавния департамент на САЩ до лидерите на Европейския съюз, изискват нещо от Белорусия и нейния президент и ги заплашват с нещо. И какво? Картофите ли спряха да раждат там ?! Плитки ли са реките? Изсъхнаха ли горите? Нищо подобно. Нито НАТО, нито, освен това, отделните му членове никога няма да се осмелят да се намесят пряко в тази страна, съзнавайки напълно възможните последици. И санкциите, както показва примерът на същата тази Русия, могат и там да преживеят. Във всеки случай това определено е по-малкото зло от "Майдана".

Естествено, един от решаващите фактори, предопределили поражението на „цветната революция“ по белоруски, беше ясната и недвусмислена позиция на Русия и лично на нейния президент Владимир Путин, който открито заяви готовността си да оказва военна помощ на братския народ - ако е необходимо. Подкрепата на страната ни с цялата си сила и мощ е най-добрата „ваксина” срещу всеки „Майдан”, където и да се опитат да го организират.

Главното е Русия да се справи, когато Западът ще определи следващата "цветна революция" вече на нейна територия.

Превод: М.Желязкова