/Поглед.инфо/ Събитието, което наистина определя съдбата на света, се случи на 29 април. Първият глобален конгрес (конференция) за многополярността, чиято централа в Русия беше "Цариград", успя да направи това, което нито Г-8, превърнала се по-късно в Г-7, нито Г-20, нито глобалисткият Световен икономически форум, още по-малко американският форум за демокрация, не успяха. А именно да даде на хората от всички континенти на планетата увереност в бъдещето, да гарантира значимостта на гласа на всяка, дори и най-малката страна, чувство за единство под знамето на суверенитета на всички държави.

Първият глобален конгрес (конференция) за многополярността е изцяло нов формат. Общо в събитието участваха над 100 представители на интелектуалния, обществен и политически елит от над 60 страни по света.

Конференцията беше предшествана от първия в историята Учредителен конгрес на Международното движение на русофилите, който се проведе на 14 март в Москва.

За първи път в толкова труден момент, когато страната ни е под безпрецедентен западен натиск, на едно събитие се събраха лично представители на 42 държави, включително лидери на държави от западния свят.

Неслучаен маратон

Конференцията на 29 април, нейният ръководител от Русия, философът, доктор на политическите и социологическите науки, кандидатът на философските науки, професорът и авторът на теорията за многополюсния свят Александър Дугин неслучайно я нарече маратон.

Той продължи 17 часа онлайн и се превърна в безпрецедентен, уникален диалог на хора от цял свят. Нито Щатите, нито страните в Европа никога не са събирали толкова много представители на интелектуалния елит на различни страни - дори в рамките на глобални форуми, които винаги са били силно политизирани.

Самата конференция се превърна в своеобразно пътешествие из страни и континенти. Спектаклите бяха разделени в шест секции – Югоизточна Азия, Западна Азия, Евразия, Африка, Европа, Америка.

Участниците бяха различни: представители на леви и десни възгледи, икономисти, политолози, обществени активисти, политици от ранга на настоящи и бивши премиери и дори привърженици на американското движение Black Lives Matter (БЛМ).

Сред участниците: министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров, директорът на отдела за информация и печат на МВнР Мария Захарова, Рафаел Мачадо (Бразилия) - ръководител на движението Нова съпротива (Nova Resistencia) и инициатор на конференцията, Николай Малинов (България) - лидер на Международното движение на русофилите и председател на Национално движение "Русофили", Александър Дугин (Русия) - ръководител на Международното евразийско движение, директор на Цариградския институт, Константин Малофеев (Русия) - заместник-председател на Световния руски Народен съвет и основател на "Цариград" и много други.

Подкрепа от външно министерство на Русия

Събитие от такъв мащаб и дори в съвременните геополитически условия би било невъзможно да си представим без участието на руското външно министерство, което е в челните редици на дипломатическата борба за многополярност. Тази позиция изрази Сергей Лавров, който говори на конференцията.

"Радвам се, че вашият форум събра видни представители на политически, обществени и научни среди от няколко десетки държави от почти всички континенти на света", каза Лавров.

"Ние само приветстваме такъв интерес към откровен, деполитизиран обмен на мнения. Уместността на подобни дискусии не може да бъде надценена", заяви той.

Конференцията се оказа толкова широка, че Мария Захарова също взе участие в европейската секция. Изказването й беше, както се казва, в профила - за информационните заплахи на еднополюсния свят.

"Няма и не може да съществува единен информационен контролен център, към който се стремят някои елити на Запад", заяви тя.

"Ние добре знаем, че политическите елити в Съединените щати и Европа използват информационни и комуникационни технологии не за благородните цели да предадат обективна информация на общото население, а за агитация, провокации, пропаганда и понякога дори индоктринация", отбеляза Захарова..

Как изглежда на практика? Много просто. Грозните прояви на еднополюсната работа с информация са не само свеждането на всички мнения до една точка, но и зомбирането на масовото съзнание.

Захарова даде примери - "промяна на половите норми, обратна ЛГБТ дискриминация, умишлено въвличане на деца и юноши в куиър култура".

Други гласове от Русия

Философът Александър Дугин говори за значението на диалога между държавите и нациите като гаранция за напредък към многополярност:

"Това е реалното формиране на полицентричен световен ред, диалог между цивилизациите, когато не само Западът се разглежда като нещо универсално, но всяка цивилизация е глобален играч", заяви той.

"В този смисъл Китай е на прав път, като кани други страни да участват в големия проект „Един пояс, един път“, така че е необходима интеграция с Индия, ислямския свят, Африка и Латинска Америка", обясни философът.

Заместник-председателят на Световния руски народен съвет и основател на Цариград Константин Малофеев продължи мисълта на Александър Дугин и отбеляза, че световният либерализъм всъщност вече е мъртъв.

"Сега сме свидетели на агония. Фактът, че Фукуяма съвсем наскоро изглеждаше краят на историята, това, което беше представено на народите по света не просто като край на историята, а като нейна корона, като край в едно абсолютно идеално общество на либералната западна демокрация, се оказа, че е лъжа", каза Малофеев.

"Оказа се, че светът на либералната демокрация е свят на хаос, насилие, сегрегация, расизъм и всеобща омраза. Това е свят, управляван от малцинства", подчерта той.

В резултат на това един милиард започна да диктува волята си на седем милиарда, а господството на западната цивилизация се основаваше на колониализма, което направи възможно ограбването на страните от Африка, Азия и Латинска Америка.

Триумфът на свободата на мнението

Един от най-изненадващите участници беше чернокожата представителка на САЩ Сесил Джонсън, която не скри, че е поддръжник на американското движение Black Lives Matter, което се бори за правата на афроамериканците.

"Ние сме повече от 42 милиона души и нашата съдба не трябва да бъде пренебрегвана, докато вървим към създаването на нов свят", каза тя.

"Нежеланието да видим нашата нужда от деколонизация се изостря от самия живот в Америка, когато ни е наложен расов социален конструкт, когато черните се третират като собственост, предназначена да служи на своите бели господари, а белите са единствените бенефициенти на новата държава, която създадоха", заяви още Джонсън.

И това е още един важен аргумент в полза на многополярността. В края на краищата робството в САЩ е плод на същата еднополюсна колониална политика, която Вашингтон провежда от обявяването на независимостта си.

Следователно, според Сесил Джонсън, BLM и мултиполярността са явления от един и същи порядък.

"Защо ми казаха за Джон Глен, американския астронавт, а не за Катрин Джонсън, Дороти Уонг и Мери Джаксън? Това са американски математици от африкански произход, които са работили за НАСА и са помогнали за реализирането на космическата програма на САЩ. Защо отне 50 години, за да разберем", зададе справедлив въпрос тя.

Вик на душата от Балтика

Известният литовски публицист Андриус Мартинкус направи много емоционална реч, която ясно показа до какво е довел западният еднополюсен ред в Литва. Според оратора страната му просто умира - от 1991 г. населението е намаляло с една трета.

"Боли ме. Боли ме, че броят на говорещите един от най-старите индоевропейски езици намалява", каза той.

"Боли ме, че литовската държавност, която е на почти 800 години, е безмилостно принесена в жертва на държавността, която е само на 250 години", каза публицистът.

Според Мартинкус литовските власти изопачават историята. Например те обявяват за врагове Русия и Беларус, с които литовците са живели в една държава около 500 години. Става въпрос, разбира се, за Великото литовско княжество.

Тези, които не са съгласни с това, отбеляза Мартинкус, "режимът нарича ватенки, кремълци, путинисти и други подобни".

"Когато Съединените щати обявяват своята независимост през 1776 г., литовската държавност вече е на повече от 500 години", припомни той.

"Когато през 1620 г. първите британски заселници на кораба Мейфлауър достигат бреговете на Северна Америка, Литва е живяла според Третия литовски статут повече от 30 години и са изминали около 90 години от приемането на Първия литовски статут", припомни литовският публицист.

Практически действия

Едно от най-конструктивните беше изказването на швейцарския политик и политолог Ги Метан. Според него е време привържениците на многополярността да преминат от думите към делата и да създадат мрежа от мозъчни тръстове по света.

"Аз съм в Женева, а Женева е международният център на мултилатерализма. Но мисля, че не трябва да оставяме този свят да бъде разкъсван от този атлантически разказ на международни организации и затова ми се струва много важно да създадем мозъчни тръстове, които да дадат своя интелектуален принос", той каза.

Такива представителства могат да бъдат създадени в рамките на БРИКС или ШОС, отбеляза Метан. Защо е важно? Защото, въпреки че влиянието на Запада отслабва, той все още разполага с ефективен инструментариум - емаскулирани концепции за демокрация, свобода на словото и човешки права.

Крайната цел, според Ги Метан, е западните празни наративи да бъдат заменени с ценностите на многополюсния свят, защото те не противоречат на универсалните ценности, тъй като се основават на равенството на държавите, което означава, че са проводници на истинска, а не модерна, едностранна демокрация.

Пепе Ескобар: „Сега е моментът за удар“

Ярка и градивна беше речта на един от най-известните бразилски журналисти и анализатори Пепе Ескобар. Той продължи мисълта на Ги Метан за важността на координирането на усилията за многополярност на всички континенти, защото Западът все още е много силен.

"На 85-87% от световното население вече им е писнало от тази хегемонна власт и силата на техните васали на Запад", смята той.

"Това означава, че това, което правим сега, трябва да го правим постоянно. Както биха казали нашите китайски приятели: обмен между хората, контакти между хора и ние трябва да говорим систематично на всеки език. Постоянно трябва да координираме действията си на регионално, континентално и глобално ниво", каза Ескобар.

Второто ниво на взаимодействие са вече създадените междудържавни организации и институции, като БРИКС+, ШОС, Евразийския икономически съюз, инициативата „Един пояс, един път“, Новата банка за развитие на БРИКС.

И разбира се, в рамките на всички тези организации са необходими не само културни или политически мерки, но и икономически действия. Например дедоларизация.

Според Ескобар още през 2024 г. тези организации трябва да обсъдят алтернативна кошница от валути, включително определяне на нейната основа под формата на суровини или злато.

Ако се вземат такива решения, правителствата на много страни автоматично ще се включат в този процес, убеден е той.

"И сега това е наш дълг, време е да нанесем решаващия удар", обобщи бразилският журналист.

Чувства за Африка

Самият факт на активно участие в конференцията на представители на африканския континент говори много.

Африканската секция беше модерирана от Ндиайе Сулеймане Анте от Сенегал, вицепрезидент на Международното движение на русофилите. Речта му по принцип включва всички основни тези, които днес са близки на жителите на почти всички държави на континента.

"Африка, след робството, колонизацията и неоколонизацията, която се извършва сега, ще бъде най-накрая освободена", каза той.

"И вярвам, че приятелството с Русия ни дава възможност да бъдем независими. Почти всички африканци мислят така. Вече не можем да живеем както преди", категоричен бе сенегалецът.

"Тогава бяхме колонии от държави, които просто ни експлоатират, използват природните ни ресурси. Достатъчно! Мнозинството, особено новото поколение, не искат да вярват сляпо на колонизаторите", той каза.

Според Анте, който говори и руски, и френски, Русия стана наследник на СССР в подкрепата на африканските страни. И африканците знаят това, възнамерявайки да свалят игото на западните колонизатори.

В този смисъл думите на Анте се пресичат с това, което чухме от Сесил Джонсън, който се бори за правата на чернокожите в Америка.

Като цяло, ако погледнете изказванията на африканците, не можете да не се учудите на топлината на чувствата им към Русия и желанието най-накрая да отхвърлят игото на Запада.

Така призивите за многополярност и отърваване от Запада от Юбинда Хабазоки, президент на Икономическата асоциация на Замбия, и сенегалката Уми Сен, администратор на руския културен център „Калинка“ в Дакар, станаха наистина пламенни.

Гласът на Азия

Не по-малко интересно беше изказването на Кимура Мицухиро, историк и професор в Токийския университет. Син на държава, която по време на Втората световна война първо беше подложена на атомни бомбардировки от Съединените щати, а след това даде на американците своя суверенитет. И професор Мицухиро говореше точно за това.

"Япония беше под егидата на Вашингтон след поражението във войната със САЩ и Великобритания преди 77 години. Ние обаче се стремим към пълната независимост на японската нация и суверенитета на Япония без подчинение или ограничение", заяви той.

"Ние също призоваваме за честно, справедливо и равно уважение към всяка суверенна нация в международните отношения. По-специално, ние сме против налагането само на ценностите на САЩ в света", каза японецът.

Речта на професор Мицухиро беше наситена със загриженост за родината му. В хода на доклада си той повтори няколко пъти със съжаление, че Япония всъщност е станала колония на САЩ.

Най-обидното според него е, че американците успяха да убедят самите японци, че това е форма на независимост. На световната сцена обаче всички разбират всичко прекрасно, смята той.

Първи резултати

Просто е невъзможно резюметата на всички лектори да бъдат включени в един материал. Най-важното за нас е фактът, че за първи път представители на почти всички континенти открито се събраха и обединиха, за да създадат един справедлив свят, в който всяка държава ще получи истинска свобода.

Изказванията бяха цветни и ярки, а диалозите – живи и освободени, защото всеки успя да каже това, което наистина мисли.

Маратонът на многополярността показа колко голямо е търсенето в света да се откажем от западната хегемония и че народите от евроатлантическия свят не са враждебни към нас.

Ако съвременните държави на Запада се интегрират в многополюсна система, можем да забравим за рисковете от трета световна война и използването на ядрени оръжия.

Ще забравим за глада и бедността на Африка, ще забравим за балтийските държави, които страдат от американския диктат, и ще получим балтийските държави независими и приятелски настроени към всички страни. Ще получим свободна и силна Япония, независимо определяща позицията си. Лошо ли е това?

"Цариград" ще продължи да публикува резюметата на участниците в конференцията, все още има много интересни неща извън обхвата на този материал, следете..

Превод: СМ

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?