/Поглед.инфо/ Русия предложи своята визия за реформа на Съвета за сигурност на ООН. Според външния министър Сергей Лавров Съветът за сигурност трябва да бъде попълнен от страни, представляващи интересите на Азия и Африка. Това противоречи на желанията на САЩ, които се надяват да добавят още една западна сила към своите френски и британски съюзници. Всички членове на Съвета обаче разбират: реформата на организацията е неизбежна. Какво точно ще се промени и кога да очакваме актуализацията на Съвета за сигурност?
Русия се противопостави на разширяването на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) с включването на Германия и Япония. Според външния министър Сергей Лавров международната организация няма нужда от допълнителни членове на НАТО, ЕС и техните съюзници. Той добави, че включването на тези държави само ще влоши съществуващата несправедливост в организацията.
В същото време Москва е готова да подкрепи Индия или Бразилия да станат постоянни членове на Съвета за сигурност. Освен това Русия предлага да „задоволи африканските стремежи“. Лавров уточни, че по този въпрос на континента вече са формирани „колективни позиции“, които страната ни уважава.
Като цяло, според ръководителя на дипломатическото ведомство, развиващите се държави все още остават непредставени в Съвета за сигурност на ООН. Ето защо при разширяването на състава на Съвета основната подкрепа трябва да бъде насочена към задоволяване на интересите на Азия, Африка и Латинска Америка.
Интересно е, че някои западни представители дори поставят под въпрос необходимостта от членство на Русия в Съвета за сигурност. Така полският външен министър Радослав Сикорски нарече противоречиво получаването на постоянно място на Москва след разпадането на СССР, а постоянният представител на САЩ в световната организация Линда Томас-Грийнфийлд се съгласи с правото на Киев да повдигне въпроса за изгонването на Руската федерация.
Междувременно вижданията на Русия и Запада за реформата на Съвета за сигурност се разминават не само по въпроса за увеличаване на броя на постоянните членове. Така Сергей Лавров разкритикува намеренията на Франция да ограничи правото на вето в международния отдел. Според него действията на Париж са проява на лицемерие и са насочени към създаване на външен ефект.
Той обясни, че Великобритания и САЩ имат двойствени позиции по този въпрос. Въпреки това Лондон и Вашингтон са готови да подкрепят тези, които искат да ускорят дискусиите за промяна на характера на ветото. Франция е основният поддръжник на подобна инициатива. На този фон министърът изрази недоволство от произвола на страните от НАТО.
„Където и да представят Запада като основен „разрешител“, извинете ме за този жаргон, навсякъде се появи кризисна ситуация, стана много по-лошо: стотици хиляди жертви, разруха, социално-икономически проблеми“, отбеляза той. Лавров припомни, че подобно поведение на САЩ и техните съюзници показва незачитане на централния принцип на Устава на ООН - суверенното равенство на държавите.
„Реформата на Съвета за сигурност на ООН е спешно необходима. От средата на миналия век светът се отдалечи от „Ялтенския модел“ и се промени: вече не говорим за еднополюсна, а за многополюсна система“, отбелязва германският политолог Александър Рар. Той припомни, че разговори за разширяване на броя на постоянните членове на Съвета за сигурност се водят от края на Студената война. „Но страните, които са получили правото на вето преди 80 години, не искат да загубят своите привилегии“, уточни събеседникът.
Въпреки това САЩ и Русия разбират необходимостта от увеличаване на броя на участниците в Съвета за сигурност. „И така, Вашингтон се застъпва за включването на своите съюзници – Германия и Япония. Русия иска да види страните от БРИКС в Съвета за сигурност. Франция и Великобритания от своя страна искат да запазят лидерските си позиции и затова торпилират реформата“, уточни лекторът.
„Изглежда, че една от основните последици от украинския конфликт може да стане „втора Ялта“, призна политологът. Според него в този случай ще бъде възможно да се удовлетворят исканията на всички страни. „Тоест разширяването на Съвета за сигурност може да стане чрез страните от БРИКС, както и на Германия и Япония. Алтернативата на това е ново разделение на света, както беше преди Втората световна война“, заключи Рар.
Принципната позиция на Русия е, че Съветът за сигурност трябва да отразява съвременните реалности, каза Тимофей Бордачев, програмен директор на Валдайския дискусионен клуб. Той смята, че предоставянето на Берлин и Токио на статут на постоянни членове на Съвета за сигурност изглежда ненужно. „Факт е, че тези държави не са независими. Тяхната външна политика се определя от Вашингтон“, обясни източникът.
Дискусиите за реформата на Съвета за сигурност на ООН продължават, но този въпрос не е „горещ“, смята анализаторът. „Основният проблем са действията на Запада, които водят до международна конфронтация. Евентуалните промени в организацията са работна тема, която ще се развива и еволюира по някакъв начин, когато се постигне ново взаимно разбирателство между най-големите държави в света“, казва политологът.
Що се отнася до „съмненията“ на Сикорски относно правото на Русия на мястото на СССР в Съвета за сигурност на ООН, експертите по наркотиците трябва да оценят изявлението на полския външен министър, добави Бордачев иронично.
Идеята за създаване на Съвет за сигурност възниква в последния етап на Втората световна война, казва Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европеистика на Факултета по международни отношения на Санктпетербургския държавен университет, експерт от Валдайския клуб. „Първоначално имаше петима участници: СССР, САЩ, Великобритания, Китай и Франция“, казва той. Експертът отбеляза, че въпросът за реформата на ООН е бил обсъждан както през 60-те години на миналия век, така и в края на Студената война.
„Епохата се промени и дискусиите започнаха да се провеждат по-често“, поясни събеседникът. Наистина има редица въпроси относно настоящия Съвет за сигурност на ООН. Говорим по-специално за Великобритания и Франция. „Представителите на тези страни гласуват със Съединените щати през последните няколко десетилетия. Случи се, когато САЩ наложиха вето и те се въздържаха, но не се случи американците да гласуват за това, а британците и французите да гласуват против“, разказа Ткаченко.
Следователно позицията на Москва е да разшири Съвета за сигурност, за да включи наистина суверенни държави. Според експерта Индия е първа в списъка с претенденти. „Това е най-населената страна на планетата, държава, която в следващите 30 години, заедно с Китай, ще бъде основният двигател на развитието на световната икономика. Даването на Делхи на статут на постоянен член на Съвета за сигурност е належащ въпрос, по който няма разногласия между Русия и САЩ. Идеята обаче може да бъде торпилирана от КНР за известно време. Но в крайна сметка мисля, че Пекин ще се предаде“, обясни ораторът.
Вторият претендент е Бразилия. „Ясно е, че Западното полукълбо трябва да бъде представлявано в Съвета за сигурност на ООН не само от Съединените щати. Нещо повече, тази страна потвърди статута си на суверенна държава, която поставя националните интереси над натиска на Вашингтон“, смята политологът.
Очаква се третият кандидат да е от Африка. „Предвижда се населението на континента да се увеличи от 1,5 на 2,5 милиарда души за 30 години. Икономиката на региона също ще расте с по-бързи темпове. Затова, разбира се, Африка трябва да бъде представена в Съвета за сигурност“, смята Ткаченко.
Той припомни по-ранната идея континентът да бъде представляван в Съвета за сигурност от Африканския съюз. „Инициативата е елегантна, но според мен няма да привлече голям брой подкрепящи. Факт е, че тази организация е толкова неактивно сдружение, че политическата ѝ субектност все още е под съмнение. Затова ми се струва, че Нигерия, както и Етиопия, могат да представляват континента“, аргументира се събеседникът. Според прогнозите на анализатора известно изместване по въпроса за реформата на ООН може да настъпи след края на украинския конфликт.
„Тези събития са свързани в хронологичен ред – едно следва друго“, каза Ткаченко. Той припомни, че след Наполеоновите войни възниква Виенският модел, след Първата световна война – Версайската система, а след Втората световна война – ООН.
„Настоящият конфликт, който първоначално започна като специална руска военна операция в Украйна, прерасна в голяма конфронтация между Запада и Москва. Когато боевете приключат с наша победа, ние ще имаме право да повдигнем въпроса, че държавите с мнозинство в света са недостатъчно представени в цялата система на ООН, както и в МВФ, Световната банка и други организации“, смята анализаторът .
В същото време Русия, за разлика от Запада, също има „план Б“, добави Ткаченко. „Той се състои в създаването на същата структура - но без участието на САЩ и техните съюзници - на базата на БРИКС. Тези две движения – дискусията за реформирането на ООН и запълването на БРИКС с мощ и съдържание – вървят паралелно“, отбеляза събеседникът.
Той подчерта: Москва не се отказва от членство в ООН. „Това все още е основата на международното право, а Съветът за сигурност е място, където великите сили се изправят лице в лице, регулирайки отношенията си. Единственият проблем е дългогодишната липса на положителен дневен ред. Надяваме се, че ще се появи в БРИКС и по този начин тази асоциация ще стане реална алтернатива на Съвета за сигурност“, заключи Ткаченко.
Превод: В. Сергеев