/Поглед.инфо/ В последните дни международните медии се фокусират върху пристанище „Чанкай“ в Перу. То е построено с инвестиция от китайска компания и скоро ще бъде пуснато официално в експлоатация. Очаква се това да намали времето за транспорт на стоки от Южна Америка до Азия с почти 30%, което ще даде нов тласък на икономическото сътрудничество между двете страни на Тихия океан.
Също в Перу тази седмица предстои важно събитие — 31-вата неформална среща на лидерите на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), на която ще присъства и китайският председател Си Дзинпин. Под темата „Възможности, приобщаване, растеж“ представители на политическия и бизнес елит на 21 икономики от Азиатско-тихоокеанския регион ще обсъдят ключови теми като насърчаване на отворената, свободна и приобщаваща търговия, устойчив икономически растеж и глобалната енергийна трансформация.
Защо Азиатско-тихоокеанският регион успява да бъде на водещо място в световното развитие? Това се дължи както на дългогодишния мир и стабилност в региона, така и на значителния принос на АТИС.
Като ключова икономика в региона, Китай активно участва в сътрудничеството в рамките на АТИС, играейки ролята на двигател за регионалното партньорство. В момента Китай е най-големият търговски партньор за 13 икономики от АТИС и допринася с 64,2% за икономическия растеж в региона, давайки 37,6% от нарастването на търговията със стоки и 44,6% от нарастването на търговията с услуги.
Поддържането на отвореност и сътрудничество е успешна формула за развитието на Азиатско-тихоокеанския регион досега. Именно това трябва да остане основна насока и за бъдещето му. Колкото по-сложна и тежка е световната ситуация, толкова повече икономиките в региона трябва да се съсредоточат върху общите си интереси. Те трябва да подкрепят свободната търговия и инвестиции, да се противопоставят на протекционизма и да изпълнят напълно целите на „визията от Путраджая“. Така ще изградят отворена, жизнена, устойчива и мирна общност в Азиатско-тихоокеанския регион и ще поставят началото на нови „златни тридесет години“ на сътрудничество.