/Поглед.инфо/ Въпреки разпространението на вирусната инфекция, политическият живот в Беларус не спира. На 11 май започна президентската кампания, която трябва да приключи с изборите на 9 август. Тази кампания има редица забележителни особености.

На 15 май приключи подаването на заявления за регистрация на инициативни групи за номиниране на кандидати за президент. На първото заседание Централната избирателна комисия регистрира президента Александър Лукашенко с инициативен комитет от над 11 хиляди души. Нещо повече, лагерът на неговите съперници се оказа толкова особен и многоброен, че мнозина вече нарекоха това, което се случва, театър на абсурда.

Около 60 (!) души заявиха желанието си да се кандидатират за президентския пост и 55 подадоха молби в ЦИК. Сред тях има безработни, пенсионери, видео блогъри, фелдшери, медицинска сестра, електроженист, оператор на помпен блок и редица други също толкова интересни фигури. Повечето от тях бяха или незабавно са елиминирани от ЦИК, или ще бъдат премахнати в процеса на събиране на подписи. Беларуската централна избирателна комисия, оглавявана от Лидия Ермошина в продължение на почти четвърт век, вече изготви редица допълнителни инструменти за пречистване на кандидатските списъци. Например, във връзка с инфекцията беше установено, че събирачите на подписи трябва да спазват препоръките относно спазването на мерките за дистанция, да носят ръкавици и защитни маски. Нарушаването на тези изисквания ги заплашва от лишаване от акредитация на членовете на инициативната група и оттегляне на кандидата от изборната надпревара.

Броят на потенциалните кандидати обаче не е основната характеристика на президентската кампания в Беларус.

Кой и под какви лозунги отива до урните?

Ако изучавате биографиите на тези, които искат да станат президент на Беларус, и техните изявления, се оказва, че сред тях практически няма човек, който да бъде наречен проруски и в полза на съюза с Руската федерация. Изобщо не става дума за омаловажаване на някого по важността на суверенитета на Беларус или за предложения за включване на Беларус в Руската федерация. Говорим за нещо друго - за необходимостта от развитие на белоруско-руската интеграция в рамките на Съюзната държава и укрепване на връзките в областта на политиката, икономиката и културата. Никой от кандидатите, конкуриращи се с Лукашенко, не говори за това. Дори и да няма шанс за регистрация поради раждането си извън Беларус, Андрей Иванов, който понякога се нарича „привърженик на руския свят“, подчертава, че „не е проруски, а просъюзен, тоест пробелоруски“.

Всички, които планират да се състезават за поста президент на Беларус, могат условно да бъдат разделени на два лагера. Първият е опозицията, която отдавна е известна с националистичните и в някои случаи русофобски възгледи. Вторият са независимите кандидати, чиято роля и място в настоящата предизборна кампания са нееднозначни. Отделно има видео блогъри, чието желание да участват в случващото се е породено от желание да увеличат броя на своите абонати. Няма смисъл да ги приемаме сериозно като потенциални кандидати, въпреки че властите започнаха да обръщат все по-голямо внимание на протестното движение в интернет (глоби, административни арести). Така популярният в страната видео блогър Сергей Тихановски беше изпратен да излежава ареста си веднага след изявлението си, че са провалили регистрацията на неговата инициативна група.

Основното русофобско крило е опозицията. Освен това нейните кандидати нямат нито ясна програма, нито финанси, нито човешки ресурси. Това се доказа от силния неуспех на «праймериза» да се номинира един-единствен кандидат. Отначало повече от половината от опозицията отказаха да участват в първичните избори. След това останалите не успяха да свършат работата и се скараха. Скривайки се зад думите за „неблагоприятната епидемиологична ситуацията“ те отделно отидоха до урните. Единственият, който отказа да участва в предизборната надпревара, беше Павел Севяринец, който дълго искаше да прекрати всички отношения с Москва и да се присъедини към западния лагер. Отпътуването му обаче не означава, че представителите на белоруската опозиция са станали по-малко агресивни към Русия.

Сред тези, които са подали документи за регистрация от лагера на противниците на Лукашенко до 15 май, няма, повтаряме, никой, който се е застъпил за задълбочена интеграция с Русия. Ако не вземете предвид масовката на близо 30 „протестиращи кандидати“ от екипа на Николай Статкевич, останалите кандидати за опозиция са известни като пламенни, радикални западняци. Сред тях са самият Статкевич, председателят на Беларуската социалдемократическа партия „Грамада“ Сергей Черехен, ръководителят на движението "За свобода" Юрий Губаревич, съпредседател на организационния комитет за създаването на партия "Беларуска християнска демокрация", Олга Ковалкова, изпълняващият длъжността председател на Обединената гражданска партия Николай Козлов. Всички те, по един или друг начин, подкрепяха изоставянето на интеграционните процеси между двете страни. Бившият депутат Анна Канопацкая и съпредседателят на сдружение „Кажи истината“ Андрей Дмитриев са по-малко радикални в това отношение, но също така се застъпват за сближаване със Запада, като позволяват само „партньорски“ отношения с Руската федерация. Отделно заслужава да се спомене депутатът на парламента и председателят на Либерално-демократическата партия Олег Гайдукевич, който нарича себе си „конструктивна опозиция“, но винаги действа в рамките на заявените идеологически принципи, призовавайки Москва да „не докосва“ Беларус и нейния суверенитет.

Към 15 май само две са независимите от политическите партии и движения кандидатури, които могат да представляват интерес по отношение на предизборната кампания в Беларус. Това е бившият директор на Парка на високите технологии Валери Цепкало и бившият шеф на „Белгазпромбанк“ Виктор Бабарико. И двамата предизвикват двусмислено отношение.

Валери Цепкало, който е работил като помощник на президента в областта на науката и технологиите, е бил посланик в САЩ и първи заместник-министър на външните работи, а от 2006 г. ръководи „перлата” на Беларус - Парка на високите технологии в продължение на 11 години. Мнозина го смятат за протеже на президентската администрация, което трябва да привлече внимание на част от младежта. Последното е напълно по силите на Цепкало.

Подобна е ситуацията и с Виктор Бабарико, който обяви намерението си да се кандидатира едновременно с уволнението като шеф на „Белгазпромбанк“. През последните години той стана известен в Беларус поради дейности, свързани предимно с подкрепата на националистите с пари. Това не се отрази на работата му в банката и той благодарение на много интервюта в медиите за кратко време се превърна в медийно лице. Освен това в медиите и социалните мрежи той упорито създава образа на един от основните конкуренти на Лукашенко. И не е изненадващо, че именно Бабарико успя да сформира втората по големина инициативна група - около 8 хиляди души, от които около 5,5 хиляди са подали заявления в ЦИК. Въпреки това, нито медийната подкрепа, нито парите на банкера ни позволяват да говорим за него като за независима политическа фигура. Според анализаторите Бабарико, подобно на Цепкало, се появи на политическата сцена, за да създаде демократична фасада и да раздели опозиционния електорат на малки групи, предотвратявайки широка вълна от протести през август.

На последната среща белоруската ЦИК ще разгледа по-голямата част от заявленията, подадени за регистрация, за да не превърне изцяло предизборната кампания в цирк. Освен това всеки от потенциалните кандидати ще се опита да използва предоставената му възможност, а основната тема на президентската кампания ще бъде „независимост и суверенитет“.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели