/Поглед.инфо/ Newsweek твърди, че лидерите на демократите са оказали натиск върху Байдън и този уикенд той ще обяви оттеглянето си от президентската надпревара. Удивително навременното заразяване на американския президент с Covid, което, както е известно, е особено опасно на неговата възраст, косвено потвърждава тази информация.

Най-малкото, позоваването на сериозно заболяване, което не му позволява да се концентрира достатъчно върху предизборната кампания, дава на Байдън възможността да „спаси лицето си“ (доколкото това е реалистично при неговите обстоятелства).

Ще разберем в следващите два дни дали Байдън ще напусне сега. Но така или иначе е очевидно, че ръководството на демократите е решило да се отърве от него още преди националния събор, който трябва да се състои след месец (19-22 август). От гледна точка на предизборната кампания това е абсолютно правилно решение.

Демократите получават допълнителен месец за търсене и насърчаване на нов кандидат. До изборите (5 ноември) им остават малко повече от три месеца, а на 20 септември (след два месеца) ще започне предварителният вот.

Но ние се интересуваме от вътрешнополитическите проблеми на американците само дотолкова, доколкото засягат външната политика на САЩ. От тази гледна точка Байдън, който вече отказва да участва в президентската предизборна кампания, създава известна криза на външнополитическата легитимност.

Отказвайки да бъде преизбран за втори мандат, президентът автоматично се превръща в „куца патица“ – напускащ лидер: на когото по подразбиране не се препоръчва да взема стратегически важни решения, така че следващото правителство да не бъде принудено да го преразглежда след четири или пет месеца.

Повечето съюзници на САЩ вече се фокусират върху Тръмп като безспорен победител в изборите. Шансовете му наистина са големи. Както вече беше казано, демократите, вече компрометирани от все още неосъзнатия Байдън, трудно ще издигнат новия лидер до ниво, на което той може да създаде реална алтернатива на Тръмп. Още повече, че окончателното решение кой ще стане кандидат-демократът ще бъде взето едва месец по-късно на конгреса.

Дотогава пак ще има борба в партията. Може да не е много остра, ако бъде постигнат консенсус в елита не само за напускането на Байдън, но и за номинацията на неговия наследник (което не е факт). Но дори и нов формален лидер на демократите вече да е идентифициран, борбата за поста вицепрезидент и за позиции в екипа (както изборен, така и правителствен) ще продължи.

Слабите шансове на демократите за победа не отменят значението на номинацията за позицията за отделния политик, тъй като това увеличава тежестта му за в бъдеще. В крайна сметка, дори това да са последните избори в историята на САЩ, все още никой не знае за това и всеки се опитва да получи основа за бъдещето, която някой ден ще им даде възможност да се състезават за президентството (поне на първичен етап).

Именно тази вътрешна борба сред демократите създава криза на легитимността на американската външна политика. Байдън вече не може да взема стратегически решения. Дори и да бъдат приети, никой няма да бърза да ги прилага - ще се опита да изчака потвърждението на следващия президент.

В същото време, ако президентът на САЩ (дори и отиващият си) все още може да принуди собствените си служители да се подчиняват по някакъв начин и да се движат, тогава чуждестранните партньори определено ще се опитат да изчакат времето и да видят как свършва срамната епопея на Байдън - първото президентство в историята на САЩ, чиято легитимност беше поставена под въпрос от началото на управлението и продължи до неговия край, завършвайки с пълната безпомощност на управляващия екип шест месеца преди следващите избори.

Ако за основните американски съюзници в Европа и Азиатско-тихоокеанския регион кризата на легитимността на Байдън означава необходимост от изчакване, то за украинските елити тя отваря прозорец (по-скоро прозорче) на възможности. Поне на тях им изглежда така.

Американските прокурори, които контролират Киев, губят опората си. Те вече не знаят кой е по-ценен за майката история: Зеленски, който ще се бори докрай, или вътрешните му политически опоненти, които мечтаят да постигнат мир на всяка цена.

Досега в украинската политика се поддържа крехък баланс поради факта, че Съединените щати не позволиха на „миротворците“ да изядат Зеленски, но на последния също беше забранено да затваря, убива и експулсира от страната прозападни политици които се застъпват за спешен мир (стига поне нещо да може да се спаси от Украйна). Следователно Вашингтон държеше всички врати отворени за себе си, всички пътища свободни.

Сега обаче, когато Съединените щати, с отказа на Байдън да се кандидатира, трябва временно да загубят единния център за вземане на решения, украинската опозиция на Зеленски получава поне три месеца (преди изборите през ноември) и по принцип почти шест месеца (преди встъпването в длъжност на новия президент на САЩ през януари 2025 г.) на действия за относителна свобода. Ако през това време успеят да изядат Зеленски, тогава новата администрация на САЩ просто ще бъде поставена пред свършен факт и ще бъде принудена да играе с картите, които са им раздадени в ръцете.

Намаляването на нивото на контрол върху украинската политика от американците, заети с вътрешни проблеми, вече се отрази на властите в Киев. Известният политически кавгаджия Мариана Безуглая, която преди това ухапа военните, внезапно се втурна към Зеленски.

Отговорът дойде незабавно: Беузглая беше лишена от поста си в комисията на Върховната Рада и беше включена в списъка „Миротворец“, като по този начин всички бяха предупредени, че властите няма да спрат пред репресии в борбата срещу опозицията.

Проблемът на украинските власти е, че да направят изявления и след това да отидат в затвора, да избягат от страната или дори да отидат в гроба, ще трябва да направят наемниците - професионални политически „камикадзета“, израснали на Майдана на Сорос и свикнали с това, че хазяите им няма да позволят да ги обиждат, а прослуженото време и леките наранявания се плащат двойно по-високо.

Истинските опозиционери, под формата на политици от „бившите“ (както бивши лидери на Майдана, така и техните бивши опоненти, обединени от желанието да запазят парче от Украйна за себе си като храна) и олигарси, в по-голямата си част са извън Украйна от дълго време. Тези, които по някаква причина са останали в Киев, формално не атакуват властите и не са обект на репресии.

Тоест, трябва да се бориш с хидрата, колкото и глави да отрежеш, непрекъснато растат нови двойно повече. Удрянето на „центрове за вземане на решения“ (дори на украинско ниво) без достатъчно основания за това (доказано участие в заговор) е опасно, защото не се знае как може да завърши. Страните отдавна се обвиняват взаимно в предателство на интересите на нацията, но никой не знае чия страна ще заемат останките от нацията (включително въоръжените).

По този начин има значителна вероятност през следващите седмици амплитудата на люлеенето на конфронтацията в Киев да достигне максималните си стойности. Страните ще бъдат готови да преминат към силов вариант във всеки един момент, замръзнали в очакване на грешката на врага, което ще им позволи да започнат уверено.

В този момент не само вниманието на киевските политици, но и основните сили и средства на двете страни ще бъдат отвлечени от фронта и разгърнати за вътрешна конфронтация. Тази ситуация отваря пред Русия перспективата за прекратяване на СВО или поне за постигане на стратегически (катастрофални за Киев) териториални успехи и нанасяне на поражение на въоръжените сили на Украйна, от което те вече няма да могат да се възстановят, в оставащите почти месец и половина от лятото - есента на тази година.

В Европейския съюз разбират това, така че отново, след почти едногодишна пауза, започнаха да заплашват Русия с „война с Европа, ако Москва победи в Украйна“. Има обаче едно предупреждение: Европа не може да се бие без Съединените щати, а Съединените щати не са готови да се бият. И те няма да бъдат готови поне до февруари 2025 г. (докато не бъдат направени всички основни назначения в новата администрация). Така че за Русия прозорецът на възможностите също е широко отворен до края на годината.

Превод: ЕС