//Поглед.инфо// В своя мащабен геополитически анализ за Поглед.инфо, авторът Петър Карлуковски прави дисекция на историческия момент, в който се намираме – разпадът на еднополюсния модел и родилните мъки на алтернативния многоосов световен ред. Текстът разкрива дълбоките антропологични и морални различия между залязващия хегемон САЩ и изгряващите центрове на сила като Русия и Китай, анализирайки войната в Украйна като катализатор на необратими промени.
В глъбините на историята и сега, властта, парите, собствеността и религията са подреждали държавата, света и социалния живот на обществата. От изброените най-опасно е обаче разрушителното въздействие на парите когато се комбинират с властта в управление на държавата. Като доброто зло, парите без които не можем, исторически са най-голямото коварно изкушение пред човешката съвест и самозаблуда за непреходност. Само написаното като словесен отпечатък на духа на времето в неспирния му темп да се движи напред и заедно с него и възхода на човешкия напредък, може да претендира за непреходност. Защото освен от природата ние сме направени и от словото, славословено от нашите предци погълнали силата му да представляваме това което сме днес.
Историята показва, че най-опасна е обаче самозаблудата в непреходността на абсолютната власт с безграничната злоупотреба със съвестта. С използване на насилието, жестокостта и престъпване на греха над живота на човека са белязали най-тъмните страници в историята на човечеството.
Изложените щрихи за отношенията – човек, власт и пари изящно се олицетворяват от американския модел на функциониране на частната държава и нейното лидерство над света в последните десетилетия след разпада на двуполюсния модел на развитие на света в началото на 90те години на ХХ век. Как беше използвано, с какви средства и какво постигна като резултати за света и каква идеология беше използвана? И има ли значение ролята на морала и съвестта в американското разбиране за държавност и хуманност?
Примерите на накърнена американска съвест, която остава непроменена до колкото я има в последните най-малко сто години е трудно да бъдат калкулирани, а не е и необходимо, тъй като е загубила значението си в американската нравственост. Но пък има значение със злощастното ѝ отражение върху световното развитие с което САЩ се съизмерва в света. С такава цел за объркването на общественото съзнание се използва двойния стандарт, който САЩ демонстрират в цялата си история. Най-пресен пример е геноцидът в Газа и сърцераздирателните призиви на Д. Тръмп да спрат загубите на хиляди животи в Украйна. Ярко, лицемерно и недвусмислено доказателство, че американската съвест и морал вътре в страната и международните отношения отдавна са загубили всякаква задръжка на последна преграда пред живота и мира. Най-отвратително е публичното лицемерие и агресията, които САЩ демонстрират в прилагането на двойния стандарт и нямат скрупули да демагогстват със съвестта.
Ако се върнем в историята на съществуването си, САЩ са водили над 170 незаконни войни и безсъвестно са причинили на човечеството милиони невинни жертви. Това е което виждаме и днес: експанзия и империализъм по целия свят. В това не трябва да има изненада, защото в търсенето на отговора на причините за безсъвестното отношение на САЩ към съдбата на другите народи основна роля имат историческите наслагвания в американската антропология и усъвършенстван с времето инстинкт да се персонализира заплахата и посочи врага. Исторически този темперамент е дълбоко вкоренен в американската ментална култура, което намира продължение и във външната политика. Във вътрешен план цената на живота в американската нравственост е загубила всякаква стойност. Например правният статут да се притежава оръжие и да се разчита да се използва в
самозащита по лична преценка, за гарантиране на личната физическа сигурност на гражданите, първо е утопично и е дълбоко несъвместимо с разума в човешките взаимовръзки. Практика в американското общество развила се до дивашките инстинкти на животинската природа за самозащита няма нищо общо с прокламираната лична свобода, демокрация и права на човека. От 2010г. масовата стрелба и убийства в САЩ са нараснали с една трета. И реалната обществена атмосфера на постоянна несигурност в която живеят от столетие американците, разкрива неспособността на прехвалената американската политическа, „демократична“ система и държава да се справят с престъпността. И затова законно се прехвърлят права с оръжие всеки да осигурява личната си физическа сигурност. Разрастващата се престъпност е дълбоко социален проблем, който отразява разлома в нравствената тъкан на американските обществени отношения породен от остри социални неравенства и несправедливост. Бездомниците в САЩ към 1991г. са 4 милиона, шампион е Калифорния. Никак не беше случайна локалната мярка на Д. Тръмп да включи националната гвардия за прочистване на щата Вашингтон от бездомници. Аз лично съм видял мъртвец бездомник на улицата в Ню Йорк. Когато Д. Айзенхауер встъпва на власт през 1957г. заявява: „Равнището на престъпност в САЩ си остава астрономическо в сравнение с всяка индустриална страна.“
Печалното в случая със САЩ обаче е, когато противоречията на вътрешните американски социални отношения, намират отражение във външната политика. И това го виждаме, когато по стечение на обстоятелствата обусловени от историческия ход на световното развитие, САЩ се оказаха в ролята на лидер на света. Когато исторически антропологията на вътрешно американската природа на обществените нрави се пренася в международните отношения. И все повече се убеждаваме и днес, че американската политика е една стратегия на глобален авантюризъм в света и социална демагогия в страната. И това е неумолимият и опасен анархизъм на отминаващата си епоха, която много трудно може да бъде преодоляна и ще струва на света много страдания, а на САЩ загубата на еднополюсния модел и изтощителната борба за неговото спасяване, в която страната се намира в момента.
В контекста на казаното до тук, това което обуславя американската външна политика както и във вътрешен план е свързано както посочих с персонализирането на заплахата и врага. И американската олигархична демокрация независимо коя партия формално притежава властта не би могла да осигури оцеляването и дивиденти за САЩ, ако не се персонализира врагът отвън. За постигане на целите се използва предварителна манипулативна психологическа кампания за обработка на общественото мнение.
Историческият преглед показва, че САЩ не могат да водят градивна политика на споделената полза, освен политика на експанзия за последните сто и повече години. Те не са в състояние да съществуват и се развиват без да посочат и конкретизират заплахата независимо от коя точка на света идва. Квалифицира се като заплаха за американските интереси и се приключва с въпросите! Действа се, без оглед на средствата за постигане на целта, включително и с прилагане на сила. Разправата с Венецуела е доказателство за това! Това е политика в действие провъзгласена още в зародиша на основаването на американската държава от нейните бащи през 1776г.
И днес експанзионистичната политика на Д. Тръмп използвайки остатъчната сила от американската хегемония е огледално описание на същността на американската външна политика като отражение на американската народопсихология и разбирането на политиката като бизнес култура. И оттук произтича смисъла в американската политика, че всичко е сделка, корист, изгода и само парите имат значение. Компромисът е възможна част от договаряне на бъдещи отстъпки, сделки и дивиденти. И затова, когато врагът е посочен срещу него отдалеч се планират и се организират съюзявания, военни блокове и поставяне на държавите в зависимости за сключване на сделки за извличане на печалба. И ако се наложи и е необходимо се прибягва до сила и войни. Печалбата се преследва с цената на страданията, глада и погубен невинен живот на милиони хора по земята. Политиката на търсене на врагове в американската външна политика се засили особено след войната. Например, съюзната тройка СССР, САЩ И Англия във войната срещу нацистка Германия, много бързо се разпада и САЩ побързаха да персонализират СССР. Не само като враг, но и като зло за света. И в началото на 50те години на ХХ в. отвориха фронт на постоянна конфронтация със Съветския съюз на ръба на ядрената война. Благодарение на постигнатия ядрен паритет от СССР със САЩ светът се спаси от ядрена катастрофа и се осигури най-продължителния мир в Европа.
След изчезването на „съветското зло“, САЩ се почувстваха в свой води. И започнаха провеждането на произволна външна политика и престанаха да уважават установения международен ред след войната. От позицията на силата и в духа на американските нрави, интересите на САЩ се разпростряха върху целия свят. В усещането си за международни отношения на могъщата държава опростеното разбиране се сведе до: долара завладя света и страната ни е над всички и останалия свят трябва да ни се подчинява! И оттук се започна с диктата, зависимост и подчинение, и целият свят стана арена на американските интереси. Чрез инструментите на блоковото деление на света, САЩ започнаха да продават сигурност по света, като пазар за американските оръжия и източник на дивиденти. Само от американската хегемония рентата се превърна в постоянно перо за американския бюджет, по някои изчисления достига до 10%.
След размразяване на отношенията Изток – Запад в разговор с американски дипломат в Отава 1990г. бях озадачен от негова реплика между другото споделена: „че там където сме влезли нищо добро не се е случило за съответната страна.“ В потвърждение на застъпената теза сме свидетели, че рано или късно в отношенията с всяка страна стремежът е винаги нищо даром да не бъде дадено или неизгодно за САЩ. Подходът е същият към всички страни, включително и към съюзниците. И това го виждаме днес и българските политици трябва задълбочено да го проумеят! С политиката си Д. Тръмп напомни на съюзниците от Европа, че в отношенията им новото време налага да разберат, че за сигурността си трябва да плащат! Политиката залегнала още с подписване на вашингтонския договор за създаване на НАТО през 1949, но след войната не се спазваше.
Картината няма да е всеобхватна, ако не се очертае другата червена линия в американската външна политика характеризираща цялата история на американската държава: не допускане войните да се водят на нейна територия. И използването им за решаване на проблемите във вътрешната си политика, но винаги на чужда територия и за сметка на останалите народи.
С времето обаче развитието следва своя обективен ход към напредък и прогрес и измени съдържанието на световното развитие. С нови сили на световната сцена, което ожесточи съперничеството и разкъсва международната сигурност с множество конфликти. Съвременните военни технологии преодоляха географските пространства и промениха характера на войната. САЩ вече не са неуязвими и са силно респектирани в използването им и предоставянето им на други страни. Принудени са да променят стратегиите си. Това е основната причина САЩ да се въздържат да предоставят далекобойни ракети на Украйна, защото това пряко би застрашило националната им сигурност. Независимо от това САЩ все още са в плен на старата си политика на търсене на врагове, за да оправдаят експанзивната си арогантност към света днес.
След като Русия катастрофира като геополитически фактор, след предателството на М. Горбачов в преговори за предаване на съветското наследство от войната в лицето на Из. Европа и Западът успя да измами Съветския съюз със съхраняването на НАТО, САЩ започнаха да търсят нови врагове.
Терористичният акт върху двете кули на 11.09.2011г. САЩ го използваха като основание да обявят тероризма като основна заплаха за американската сигурност. В този случай Русия се солидаризира със САЩ, защото тя също беше застрашена.
След зловещата разправа с С. Хюсейн, М. Кадафи и унищожаването на практика на иракската и либийската държавност, САЩ отвориха фронт в Сирия срещу режима на Асад и влязоха в Сирия без санкция на Конгреса и ООН или по силата на двустранен договор.
Гражданските войни в Ирак, Либия, Сирия продължават в други горещи точки на Африка. Провокирани бяха войните в Украйна и Бл. Изток, между Израел и Палестина. Войната надделя над мира, над двустранната и многостранната дипломация и светът се раздели на враждуващи анклави и глобалният хаос възтържествува и продължава.
След тероризма, САЩ персонализираха нови геополитически заплахи и посочиха Китай и Русия за врагове на американските стратегически интереси. Последва изготвяне на стратегии и планове за пренасочването на американските ресурси към точките на потенциалните предизвикателства от Китай и Русия, който днес са в ход и войната в Украйна е част от този план.
Възниква въпросът, защо Русия първа се противопостави на еднополюсния свят и сложи неговия край с готовност да пролее кръв?
Разширяването на НАТО до източните граници на Русия от 1997г. и оперативно да бъде използвано и в други горещи точки в света го превърнаха в реален политически и военен инструмент на Запада да разширява силата си в целия свят. Постави се на прицел ,откъсването на Украйна от Русия. За целта бе даден ход на разработена предварителна с далечна цел подривната операция за смяна на режима в Киев с преврата от 2014г. и превръщането на Украйна в плацдарм и враг на Русия. С целия си ресурс колективния Запад застана зад нея. Стратегическата цел беше Русия да бъде държана под постоянна заплаха за нейната сигурност и да и бъде отнета военно оперативната ѝ възможност за реакция и самозащита.
Смененият режимът в Киев започна политика на дискриминация на руския демографски фактор. И практически откри фронт за гражданска съпротива на Из. Украйна в защита на рускоезичното население. Със само отделянето на двете републики – Донецка и Луганска се сложи началото на открит военен фронт на гражданска война през 2014г.
Поддържаният от Запада Киевски режим обяви на Мюнхенската конференция за сигурност през 2007г. кандидатурата си за член на НАТО и възстановяване на ядрения си статут. В отговор Русия в лицето на Вл. Путин остро протестира и отправи предупреждение за опасните последици и Русия ще отговори подобаващо.
Горещата война от 2014г. между украинци и украинци с хилядите цивилни жертви и деца бе преустановена с Минските споразумения от 2022г., на които Русия се съгласи и повярва добронамерено, но се оказа по-късно, че е отново измамена по признанието на бившата канцлерка на Германия А. Меркел и Е. Макрон, които уж бяха гаранти. Това окончателно срина доверието на Русия към Европа. Така или иначе Западът си спечели време за въоръжена подготовка на Украйна за продължаване на войната със собствения си народ.
Руското политическо ръководство предприе последен опит да предотврати военен конфликт с нейна намеса. На 21 декември 2021г. Русия излезе с всеобхватни предложения за предотвратяване и уреждане на конфликта по дипломатически път и гарантиране на нейната сигурност. САЩ и англосаксонска Европа високомерно и надменно отхвърлиха руските предложения и ги обявиха за несериозни. Последва остра реакция от Русия и Вл. Путин предупреди, че Русия ще бъде принудена да отговори с военно технически средства. В очакване на войната, която Западът провокира, започна да прогнозира, кога Русия ще се намеси. И на 22 февруари 2022г. Русия обяви Специалната военна операция, която продължава и до днес в четвъртата си година и чийто край не се вижда в обозримо бъдеще. Западът все по-открито се ангажира с войната против Русия, от която развръзка залогът е фатален и за Русия и за колективния Запад. Има основания да се мисли и се вижда, че от нейните резултати изглежда се задвижва ускорено историята, от което Западът ще загуби геополитическите си позициите в света.
Със смяната на администрацията в Белия дом с тази на Д. Тръмп през 2024г. по вътрешно политически, икономически и глобални причини САЩ полагат видими усилия постепенно да се де ангажират с войната като печелят от продажбата на оръжие на Европа, която със своята лудост е готова да предоставя на Украйна военна помощ за продължаване на войната.
След като САЩ се увериха, че въпреки опитите на Д. Тръмп с лична дипломация с В. Путин да се приключи войната се оказват неуспешни, САЩ предпазливо избягват да задълбочават конфликта пряко с ядрена държава като Русия. Те са наясно с изоставането си от Русия с модернизацията на ядрената си триада и двойна по силната си уязвимост от руско – китайското съюзяване, което с късогледата си политика сами провокираха и създадоха. И сега Д. Тръмп е изправен пред дилемата как да го разруши!
В същото време Русия знае, че сама по себе като география, история, ресурсно и цивилизационна мярка е самодостатъчна. Тя никой не заплашва със сила. Иска да бъде толкова силна, колкото е необходимо да гарантира своята сигурност. Тя беше принудена да воюва за равноправно признаване на нейното право на сигурност и равно право на сигурност на всички народи. На нея нови територии не са ѝ необходими. Никога не е планирала да завладява Украйна. Тя влезе в тази война главно да защити правата на рускоезичното население, което представлява половината от украинската демография. Това което е жизнено важно за Русия е да принуди Запада, за съжаление с война да се съобразява и признае и уважава нейния суверенитет и правни гаранции за своята сигурност.
Страховете на Запада са свързани главно с опасността в обозримо бъдеще да загуби вековната си хегемония. Заплахата произтича от новата идеология за посоката на световното развитие, което проповядват Китай, Русия и другите големи страни от Глобалния Юг. Те предлагат разделение и балансиране на световната власт между няколко властови центрове, които реално съществуват в резултат от новото измененото съдържанието на световното развитие и напредък. И изгодите от мирното икономическо сътрудничество да се преразпределят относително по-справедливи за всички страни.
Проблемите произтичат от прекомерния егоизмът и алчност, които движат цялата западна култура и са в основата на злополучната история на Европа в отношенията ѝ с Русия. И неразбирането и не до оценка на западните елити на Русия. И до днес те нямат реалистичен отговор, защо руският народ се е сплотил монолитно в подкрепа на войната в Украйна и е готова да пролива кръв. Те не разбират и до сега, че Русия е друг, различен свят, със своя специфична национална душевност, народопсихология и нравственост, така добре описана в класиката на руската литература. Сблъскват се с особеностите на друга политическа култура, която те не могат да разберат от векове. Руската душа е широка, колкото е голяма географията на страната. Мисленето и действията са с други мащаби и не винаги водеща е користта. Каузите за самоутвърждаване и отстояване на суверенитета са преобладаващи в руските интереси. Приемствеността на историята, историческата памет, традициите, социалното в културата е живеца на руската автентичност и нейната сила. Това което се загуби в западната култура и последвалата криза на ценности. Това което ни залива от екрана е точно това – кинокултура, която внушава и „възпитава“, че живота е само насилие и отношенията между хората може да са само корист и физическа саморазправа с всеки! Ще добавя днес с увереност може да се каже, че при това морално състояние на европейските общества, Русия е единствената европейска страна, която е носител и пазител на европейското просвещение. За това Русия воюва в Украйна, да защити собствената си цивилизационна автентичност, общата история на руснаци и украинци и православната вяра.
В стремежа си да съхрани тези ценности на руския народ, войната е справедлива и залог за стратегическите ѝ интереси. Да възстанови статута си на велика сила след катастрофата с разпадането на съветската държавност в края на ХХ в., която дълбоко накърни достойнството на руския народ, след огромните жертви във Втората световна война. Русия загуби изградена, мощна държава в лицето на Съветския съюз. Издълбаната дълбока рана в руската душевност и нравственост, отвън никой не може да разбере и осмисли, ако не познава Русия. Тук съм принуден да обобщя: западът отказва или е неспособен да разбере, че управлението на Путин е стабилно, защото е плод на историята, а не на един човек и да признае спецификата на политическата култура на руснаците и че с тях трябва да се съжителства, а не да се воюва!
Всяко проникване в културната съкровищница на народите показва, че причините за изостаналостта в тяхното развитие винаги се определя от разбирането, че светът е не еднороден, че всеки народ носи своята културна специфика. Проблемът е в прекъсването на приемствеността между поколенията да надграждат напредъка. Например САЩ на Айзенхауер си даваше сметка за руската културна и ментална особеност на руснаците да се сдружават в общност за по-добра защита. Тук спояваща роля има православната вяра на руснаците. Всичко това говори, че до влизането на САЩ в еднополярния свят, след Студената война, американските елити са имали толерантност и разбирането към разнообразието на света и, че трябва да се съобразяват и калкулират културните традиции и произтичащите от тях интереси на другите народи. Това е почивало на друг за онова време плуралистичен американски инстинкт и темперамент, оформен от антропологията им. Отклонението от това разбиране подкопа американското лидерство и примера за подражание!
Именно неспособността на Запада да разбере старата история на Русия и съвременната Русия е отказът на западните елити да калкулират, че зад поведението на Русия стой монолитна руска култура. Усещането ѝ за цялост, общност, нация с колективно съзнание и колективна вяра в елит, който ръководи народа с тази колективна вяра. И от тук идва възприемането на външната заплаха като необходимост за сплотяване на патриотична основа. От широчината на този антропологичен фундамент, авторитаризмът се приема като най-нормалната и защитна форма на държавно устройство и за социална хомогенност. Тук с убеденост бих добавил и географския фактор и разнообразието от култури на другите народи във федерацията, който с толерантност се уважават.
Историческото развитие на Русия утвърждава ролята на антропологичния извор в руската култура за нация, суверенитет и централизирана власт олицетворявана от самодържеца, вкоренява Русия, такава каквато е днес. Разнородната антропология на различните народности във федерацията я правят сложна страна за друг тип управление освен строго йерархистично вертикално държавно устройство.
Склонен съм да вярвам, че това ги сплотява Китай и Русия в един многополюсен мироглед в който полюсите са равни един на друг, но авторитарни на национално равнище. Д. Тръмп вероятно е достигнал до това прозрение, затова той се опитва да копира същия стил и толерира страните които се управляват авторитарно. Тук имам усещането да мисля, че това е една от причините Д. Тръмп да предложи сформирането на новата петорка: САЩ, Русия, Китай, Индия и Япония.
Всички тези фактори ми позволяват да твърдя накратко, че основополагащата антропология позволява на Русия във всичките превратности на поведение в историята си да се изправя отново и отново и да съхрани своя суверенитет в световното развитие. И днес в динамиката на потребителски капитализъм Русия се стреми да не допусне и предотврати развитието на бацила на абсолютен индивидуализъм, който предвид структурата на руското общество може да се окаже пагубен за нейната вътрешна сплотеност.
Има и нещо друго незабелязано, което обяснява много неща в поведението на съвременна Русия, и то също е социален фактор - историческото ѝ себеусещане за месианската ѝ роля в историята на човечеството. В този контекст в руския интелектуален и политически елит войната в Украйна се разглежда и в философски и идеологически смисъл. На създадената възможност да се преобърне посоката на международните отношения, извън блоковото мислене, което по замисъл и действие е конфронтационна политика, в която се търси егоистично изгодата за сметка на другите.
С решимостта си Русия да предприеме военни действия в Украйна, да защити своята сигурност и рускоезичното население практически се сложи краят на еднополюсния свят и се превърна в първата страна, която не само се противопостави на вековната западна хегемония, но даде да се разбере, че вече ще бъде не заобиколим фактор в света и тя е в състояние да диктува условията. В края на 2023г. Лавров заяви: „След войната в Украйна, ние ще диктуваме условията!“ Тази заявка беше дадена още със създаването на евразийският проект за мирно, по-справедливо взаимноизгодно икономическо сътрудничество, институционализираноорганизационно с основаването на БРИКС и ШОС съвместно с Китай, Индия, Бразилия и Ю. Африка. Образувание превърнало се в привлекателен икономически и технологичен център на страните от Глобалния Юг. Процесът на неговата монолитност не е завършил и поради тези причини няма все още ясно очертани граници. Но по-важно е целта на идеологията на тази сформираща се алтернатива: за споделена равноправна изгода за всички участници в международните отношения. С доминиращият принцип на уважение на суверените на всички страни. Това е огромно, непознато предизвикателство пред света в цялата му история. Внедряване на философия, която цели изкореняване на вековна практика, упражнявана от Запада за създаване на благоденствие за своите народи за сметка на останалия свят. Това е фундаменталната промяна, около която се разгаря геополитическа битка с огромно предизвикателство за реализацията ѝ. Да се поставят международните отношения върху този икономически фундамент, върху който да се изгради обновената рамка за сигурност.
Достигането до паритет и баланс между новите властови центрове ще зависи от това кой притежава най-много ресурси за технологично надмощие. В сегашното си ферментирано състояние, светът се намира на кръстопът, защото осъществяването на идеята за общата споделена грижа за социалната съдба на човечеството зависи сега изцяло от Западът. И се вижда, че се превръща в проблем за света, тъй като се убеждаваме, че Западът трудно и мъчително до последно ще се съпротивлява в защита на вековната си власт да определя посоката на развитие на света. Умерената реакция на Китай и Русия относно събитията във Венецуела, въпреки стратегическите им икономически интереси не издава слабост, а е доказателство, че БРИКС не е военен съюз, а икономическо пространство за мирно съвместно сътрудничество. И че в основата на тази алтернатива за развитие на света не стои старото западно блоково разбиране на изграждането на международните отношения. Русия осъди политическите действия на САЩ във Венецуела, а Китай отговори и с икономически мерки. С което доказва, че евразийският проект не е военен съюз и заплаха за никоя страна или съюзи. Той представлява предизвикателство за мирен икономически, технологичен и социален просперитет на света и изключване на войните като инструмент за решаване на противоречията и конфликтите. За намаляване на глобалните неравенства, премахване на войната като антипод на мира и установяването на мирен свят ангажиран с развитието и напредъка. Свят в който центърът е мирът и съвместното съществуване.
Днес поставен при тези обстоятелства, светът трябва да избира в каква посока ще се развие; да продължава да потъва в дълбоките коловози на стария свят в който човечеството е потопено в глобалния хаос на джунглата, на беззаконието, разделението, конфликтите и войните или ще се избере посоката на мирното съзидание, което предлага Изтока?
Изборът е на Запада! Да се превърне в част от този нов цивилизационен проект за мирно сътрудничество с Изтока или да продължава вековната си политика на разделяй и владей, на конфронтацията и безгранично подлагане на света на подвластието на алчността. В тази посока на мислене ходът на историята е непрестанен, неспирен, напред и нагоре и е необратим. Вижда се че Китай и Русия не бързат, те знаят, че това е разумния път, той е очертан и обединяващ фактор за пречупване на вековната практика на злокобно развитие на света.
С продължаващата война в Украйна Русия също показва, че не бърза да я приключва, докато Западът не прояви искрено разбиране и приемане на реалността и желание да се пристъпи към добронамерени преговори за приключване на войната. Поради тази причина Русия е принудена да води дълга изтощителна война, с цел да щади гражданската инфраструктура с минимум жертви сред украинското населението и собствената си жива сила. Същевременно с тази непримирима политика, Европа се само изтощава от дългова финансова задлъжнялост и се вижда, че парите са на привършване.
С риск да се повторя ще фокусирам проблемът пред който е изправен днес целокупния Запад: как да се пречупи и приеме раздялата си с вековната си доктрина и вкоренена практика на разделение, конфронтация и владичество чрез сила и подчинение, за егоистично извличане на полза само за себе си с цената на безотговорно и безсъвестно отношение към съдбата на останалия свят. И още как да се раздели с колониалното си отношение към света за поставянето му в зависимости и използване на блоковата доктрина за водене на войни, което очевидно изживява времето си.
След краха на социализма и отхвърлянето на марксистката философия световното развитие през последните трийсет и шест години потвърждават, че неолибералната идеология, която замени комунистическата, практически се оказва опасна за оцеляването на човечеството. Поставила го в състояние на глобален хаос, безпътица, войни, неравенства и социална несъвместимост с богатството на малцинството и преобладаваща маса от народите, обречени на мизерно съществуване и смърт. В същността си като политика, действие, практика, резултатите показват, че тази идеология е дълбоко антисоциална и античовешка и струва краха на американската хегемония.
САЩ като че ли са на път да го осъзнаят. Симптоматичните действия на Д. Тръмп дават признаци, че САЩ искат да се освободят от крайностите на глобалния неолиберализъм. Съпротивата обаче идва от дълбочинната власт на олигархичния капитал, който е превзел националната държава, партиите и демокрацията и ги превърна в административни институции за закрила на неговото господство и диктатура.
Алтернативата на еднополюсния свят за възможна друга посока за световното развитие ще се реализира, когато Западът проумее и признае неизбежността на обективния ход на световния напредък, предопределящ единствения изход за западната цивилизация, да запази значимост в промененото геополитическо съдържание на света, като се адаптира и съучаства. В изграждането на нови международни отношения поставени в обновена правна рамка за мир и сигурност. Това е единствения изход за приключване на глобалния хаос и безпътица в световното развитие и сигурност.