/Поглед.инфо/ Русия доказа, че е готова да действа твърдо и безкомпромисно
Какво знаем за Еквадор? Че е малка екзотична страна в Южна Америка, заобиколена от планини. Там има ягуари и пуми. И растат банани. Много. Тези плодове са основният експортен артикул на републиката. И може би основният потребител на еквадорски банани е Русия. Това обстоятелство изигра решаваща роля в последните политически събития.
Президентът на Еквадор Даниел Нобоа искаше да направи един печеливш бизнес - да даде на Съединените щати старото съветско въоръжение, които американците след това щяха да транспортират до Украйна. Съвременното, предадено на Незалежната от Запада, беше успешно утилизирано от руската армия в рамките на две години.
А Зеленски, който се намира в катастрофална ситуация, с радост приема и военните антики. Тъй като това те все още са доста използваеми, което показва колко внимателно и далновидно е работил съветският военно-промишлен комплекс. СССР го няма повече от тридесет години, но оръжията му съществуват и все още се ценят...
Но това е вярно, между другото. За старото оръжие, което Еквадор възнамеряваше да прехвърли (18 екземпляра от РСЗО „Град“ и зенитно-ракетната система „Оса“, както и няколко хеликоптера Ми-8), американците бяха готови да дадат на армията им модерно оборудване на стойност 200 милиона долара. Изглежда, че има полза, обаче...
От Москва се чу спокоен и решителен глас на протест. И напомняне, че според условията на дългогодишното споразумение на Кито с Москва съветските оръжия не могат да бъдат прехвърляни в трети страни. На което Нобоа се престори на изненадан - но това е метален скрап, годен само за претопяване! И следователно няма нарушение на договора.
Руски дипломати възразиха на властите на южноамериканската република, че никой не дава 200 милиона долара за скрап. И те предупредиха, че ако подобна „размяна“ се осъществи, това ще се счита за нарушаване на неутралитета на Еквадор и, най-важното, за враждебно отношение към Русия. В края на краищата руските войници ще бъдат убити с оръжията, които могат да бъдат прехвърлени в Украйна.
Между другото, САЩ предложиха подобна сделка и на други страни в Южна Америка, които също имат съветско оръжие. Но само Еквадор се съгласи. Колумбия, Венецуела, Никарагуа отказаха. Бразилия не прехвърли германските танкове Leopard на американците, знаейки, че те ще влязат на въоръжение във ВСУ. Тоест те за пореден път дадоха да се разбере, че не искат да се намесват в конфликт, който е далеч от тях във всеки смисъл.
...След строго предупреждение към Еквадор Москва започна да търси нови доставчици на банани. Защото Росселхознадзор откри вредни гърбати мухи в еквадорските плодове. Подобен проблем се случи и с карамфилите, които Руската федерация изнасяше от същата страна. Те бяха нападнати от паразити: цветен трипс. И поставиха бариера и пред тях.
Представители на пет еквадорски компании за износ на банани, които бяха ударени от вредителите, не разбраха намека и започнаха да уверяват, че плодовете им са напълно чисти и са преминали всички необходими проверки. Но никой в Москва не обърна внимание на тези думи.
Междувременно плодовете, предназначени за доставка в Русия, започнаха да се развалят. Доставчиците първо се притесниха, а след това изпаднаха в пълна паника - какво да правят при такова наводнение от банани?
За кратко време в руските магазини имаше значително по-малко банани. И това силно разтревожи техните многобройни любители. В крайна сметка тези плодове са били спътници на няколко поколения. Ядяха ги с кеф при Сталин (самият вожд ги обичаше), Хрушчов, Брежнев, Горбачов...
Първоначално СССР изнася банани от Китай и Виетнам. Но Кремъл се скара с Китай, после започна войната във Виетнам и бананите от тези страни изчезнаха от рафтовете. Но тогава се появиха други - вече от Гвинея. Ето как президентът на тази страна Секу Туре плаща на Москва за доставката на стратегически стоки.
Към края на 60-те години бананите от Еквадор се появяват в Съветския съюз. И оттогава потокът им не е пресъхвал. Те бяха транспортирани в огромни количества, но съветските хора имаха още по-голям апетит. А опашките за банани не намаляват...
Изглеждаше, че Русия ще прекъсне една дългогодишна традиция и ще откаже износа от Еквадор. Ако това се случи, страната ще губи поне 7 милиарда долара годишно. Плюс разходите за ембаргото върху карамфилите...
Президентът на Еквадор обаче реагира чудесно, почти като неговия съименник, футболиста Кристиан Нобоа, който игра дълги години в Русия. Той поиска спешна среща с руския посланик в Еквадор Владимир Спринчан. По време на много топъл разговор държавният глава увери, че страната му „не може да позволи да бъде въвлечена в конфликт на ничия страна“. Скоро стана известно, че сделката със САЩ няма да се състои.
След това съобщение гърбатите мухи в бананите изчезнаха. И цветните трипси изчезнаха от карамфилите. Росселхознадзор премахна ограниченията и бананите и карамфилът отидоха в Русия по стария, доказан път. Това са чудесата, на които е способна дипломацията!
В интервю за еквадорския интернет портал Primicias Спринчан каза, че Нобоа е изразил намерението си да засили приятелските връзки с Русия, „демонстрирайки пълна откритост и готовност за развитие на връзките“. Но той не каза какво е довело до това решение. Въпреки че това е разбираемо.
Президентът на Еквадор се погрижи не само за страната си, чийто бюджет може да бъде сериозно ощетен. Може да е бил още по-притеснен за собствения си капитал. В края на краищата Нобоа произхожда от едно от най-богатите семейства в Латинска Америка, наследник на огромна бананова империя, която включва една от най-известните марки плодове в света, бананите Bonita. Продажбата на банани е негов семеен бизнес.
„Има още един важен момент: Еквадор не е пряк военен съюзник на американците, но Съединените щати планират да построят голяма военна база в страната “ , пише италианският онлайн ресурс L'Antidiplomatico. „Следователно е възможно посланик Спринкан да е намеквал, че Москва няма да приеме появата на такава база като знак на приятелство.
Същият L'Antidiplomatico основателно предположи , че поведението на Нобоа е повлияно и от последните събития в театъра на военните действия в Украйна, а именно превземането на Авдиевка от руските въоръжени сили. Той просто разбра кой има властта. И предпочита да не влиза в конфликт със силния. Още по-добре е да си сътрудничи.
Самата Русия за пореден път доказа, че е уважаван партньор за страните от Южна Америка. Освен това Москва даде да се разбере, че в защита на интересите си е готова да действа и сурово и непримиримо. Изглежда това е нова тенденция в руската политика. Преди това в нея преобладаваха нежността и търпението. Но изглежда, че това е нещо от миналото.
Превод: ЕС