/Поглед.инфо/ Западните страни са възмутени и дори „шокирани” от поведението на Русия - и всичко това, защото страната ни е напуснала специалния режим на взаимодействие в рамките на ООН. Този механизъм е свързан преди всичко със съществуването на хуманитарни обекти в Сирия. Защо страната ни взе такова решение и какво всъщност се криеше в Сирия под прикритието на „училища и болници“?

САЩ са шокирани от решението на Русия да прекрати участието си в механизма на ООН за деконфликтирането в Сирия, заяви постоянният представител на САЩ Кели Крафт по време на заседание на Съвета за сигурност на ООН. „Ние разбираме, че Русия е унищожила своя механизъм за разрешаване на конфликти с ООН, излагайки на риск милиони животи в Северозападна Сирия и блокирайки доставката на помощ на ООН в тази зона”, заяви тя.

Крафт заяви, че решението на Москва е неприемливо. Според нея това е направено, за да се поставят „нови бариери“ за хуманитарна помощ. „Шокирани сме, че Русия предприе толкова опасна стъпка“, каза Крафт.

Миналата седмица Русия уведоми заинтересованите страни чрез ООН за отказа си от този механизъм. На 23 юни постоянният представител на Русия при ООН Василий Небензя заяви, че „този механизъм е действал на доброволна основа, не е фиксиран от решения на Съвета за сигурност или други правни основания. “Нашите собствени разследвания многократно показват, че някои от обектите по деконфликтиране всъщност са били използвани като щаб на терористите, така че те не могат да получат хуманитарен статут”, допълни той.

Заместник-генералният секретар на Световната организация по хуманитарни въпроси Марк Лоукок в същото време потвърди оттеглянето на Руската федерация от този механизъм. „На 23 юни Руската федерация уведоми ООН, че няма да продължи да участва в системата за хуманитарно предупреждение, която ООН и нейните хуманитарни партньори използват за споделяне на информация със страните в конфликта. Ще обсъдим това с нашите хуманитарни партньори в Сирия и с Руската федерация. Целта на предупрежденията е да се гарантира безопасността на хуманитарната помощ чрез информиране на страните в конфликти относно местонахождението на хуманитарните обекти или движения “, каза той.

По-рано британският външен министър Доминик Рааб на страницата си в “Туитър” заяви, че изтеглянето на Русия от хуманитарния механизъм на ООН в Сирия е "неоправдано и неприемливо". Освен това британският министър изтъкна, че „руските атаки в Идлиб“ се разглеждат от Лондон като „военни престъпления“.

За какво ставаше дума и защо нашите западни партньори изпадат в истерия? Деконфликтирането (освен че е подигравка с руския език) е много тромав, неточен и неясен термин. Следователно, повече няма да го използваме. В дипломатическия език подобни термини не са рядкост, тъй като позволяват да се размие самото събитие като трудно разбираем, тромав термин.

На практика схемата работи приблизително така. Представителите на ООН създават карта на обектите на територията на Сирия, които според тях са или хуманитарни обекти (болници, училища, религиозни сгради, паметници на културата, водопроводи), или се нуждаят от хуманитарна помощ (бежански лагери, изолирани или обкръжени) селища и други подобни). Тогава се образува конвой с хуманитарна помощ за тези съоръжения (или не се образува , което се случва много по-често).

Уловката тук е, че списъците с „хуманитарни обекти“ са създадени в съответствие със системата за кандидатстване. “Тоест определен брадат мъж с картечница се обажда в офиса на ООН и казва: сега навесът с такива и такива координати е болница. Кажете на асадистите и руснаците, че ако го бомбардират, това ще бъде военно престъпление”. И иди да проверяваш какво има под навеса му. Разузнаването показва, че в бараката никога не е имало болница, а просто е щаб на същия този брадат мъж, който се обажда на ООН. В резултат на това плевнята се смазва заедно с брадатия мъж вътре, но британската преса започва да вика, че злите руснаци са бомбардирали отново болница в Идлиб. Само в Алепо навремето имаше повече от 40 такива болници. Толкова много няма дори преди войната.

Вторият проблем беше, че служителите на ООН и различни хуманитарни мисии са крайно некритични по отношение на информацията, която попада в техните ръце. Те априори вярват на всичко, за което им съобщават бойците, и във всичко, което се появява в Интернет. Такъв информационен инфантилизъм превръща целия този механизъм в инструмент на едностранна пропаганда, а не в начин за защита на гражданското население и хуманитарната помощи. В крайна сметка всичко това просто създава информационни причини за пропагандната кампания срещу правителството на Башар Асад и Русия.

Освен това цялата тази дейност не е регулирана по никакъв начин. По своята същност няма писмени споразумения относно този механизъм или дори инструкциите на съответните комитети на ООН. Няма и подбор на служителите, въпреки че на теория такъв трябва да се проведе под ръководството на г-н Лоукок, тоест от Световната организация по хуманитарни въпроси. На практика има достатъчно хора с напълно неизследван произход. И ако леко изстържете биографиите им, можете да намерите много интересни неща.

С други думи, Русия беше обвързана с това „деконфликтиране“ дълго време. И не че не можехме досега, просто специализираните заседания на Съвета за сигурност на ООН за Сирия не се случват толкова често, колкото биха могли. И такива изявления се обвързват именно с тях. Тъй като механизмът е под егидата на ООН.

Сега за самата хуманитарната помощ, за която толкова се коси новият постоянен представител на САЩ в ООН Кели Крафт (може би най-чаровният посланик в историята на американската дипломация, дъщеря на ветеринарен лекар и съпруга на милиардер търговец на въглища). Легалното правителство на Сирия е блокирано от американски санкции от всички страни. Така нареченият закон на Цезар налага санкции лично на Башар Асад и съпругата му Асма. Един от най-яростните защитници на по-строгите санкции срещу Сирия и режима на Асад е именно посланик Крафт. Точно през февруари тази година мадам посланик заяви, че преговорите в Астана са довели до хуманитарна криза, а САЩ и тя лично ще направят всичко икономически и дипломатически да „изолират кървавия режим на Асад“.

В резултат на тази реторика доставката на хуманитарна помощ за Сирия просто стана невъзможна. Веднага, щом някой (включително организации с лиценз на ООН) се опита да внесе хуманитарна помощ в Сирия, посланик Кели Крафт се намесва на пътя. От американска гледна точка цялата хуманитарна помощ, постъпваща в Сирия, веднага попада в лапите на "кървавия режим", а злощастните таласъми в Идлиб няма да получат нищо. Кръгът е затворен.

От 2016 г. структурите на ООН буквално само няколко пъти успяват да проведат хуманитарни конвои в Идлиб. И не защото асадисти и руснаци не ги допуснат, а именно защото е нереалистично да се заобикалят американските санкции.

Така че защо е необходим този проклет механизъм? На практика той се превърна в инструмент за информационен шантаж, създаване на партенки и удобна позиция за провеждане на полево разузнаване от англоезични хуманитарни работници. В този контекст е наистина разумно Русия да напусне тази система.

В същото време американската страна, трябва да ѝ отдадем длъжното, настоява, че като цяло тя има добри отношения с руснаците в Сирия. Вярно, това не е казано от посланик Крафт, а от специалния представител на президента Тръмп за Сирия Джеймс Джефри. Да, има определени проблеми, но като цяло е разработена схема, която трябва да изключи различни инциденти между руската и американската военна страна. Дори някои планове за съвместни операции се разработват срещу останките на “Ислямска държава” в югоизточната част на страната, но засега само на думи.

Някои страни и организации се възползват от монополното право да обявят нещо за „хуманитарно“, а друго за много страдащо от потисничество. Съединените щати, Великобритания или англоезичните кадри на ООН и хуманитарните мисии нямат естествен морален авторитет да раздават етикети или индулгенции наоколо. Разбира се, в хуманитарните мисии има много фанатици на борбата за всичко добро срещу всичко лошо, но професионалистите от съвсем различно естество са също достатъчни.

И целият този механизъм трябва по някакъв начин да бъде коренно преструктуриран. В противен случай цялата тази хуманитарна и морална сфера винаги ще бъде обвързана с мнението на посланик Крафт.

Превод: В. Сергеев