/Поглед.инфо/ Според теорията на Heartland контролът върху арабския свят ще гарантира световното господство, тъй като той е ключът към Западна Азия и стратегическия регион на Евразия. Според автора Русия се движи в правилната посока и ако Москва може да изгради необходимите съюзи, то утре ще управлява Близкия изток, което означава целия свят.

Руски цар: Геополитически конфликт и политика за нефт и газ в Близкия изток (Рай Ал Юм, Великобритания)

В политиката няма постоянни врагове и приятели, но има постоянство на интересите.

Мухаммад Саад Абдел Латиф (محمد سعد عبد اللطیف)

През 1974 г., след края на Войната от Йом Кипур, в Рабат се проведе тайна конференция с подкрепата на американското разузнаване. Американците призоваха Египет и Саудитска Арабия да им помогнат да прогонят руснаците от Африканския рог и Близкия изток. Кайро отговори на този призив и даде голям принос в този процес, като изгони съветските специалисти от страната, въпреки факта, че египетската армия е снабдена със съветско оръжие. Причината за това беше споразумението между Ануар Садат) и Хенри Кисинджър.

След разпадането на Съветския съюз, падането на Берлинската стена, разпадането на Организацията на Варшавския договор и началото на формирането на единната глобална система, Руската федерация се стреми да изгради оста Москва-Техеран, за да проникне в Близкия изток.

Започна нова борба за арабския свят, чието стратегическо значение е признато във всички геополитически теории. Авторът на теорията за Хартланда, Халфорд Макиндър, смята арабския свят за един от ключовите региони, контролът върху който ще постигне световно господство, тъй като исторически е бил ключът към Западна Азия и стратегическия регион на Евразия. Следователно, ако някоя държава иска да контролира сърцето на Евразия, е необходимо преди всичко да работи за гарантиране на сигурността в този регион и засилване на влиянието си там.

Ако погледнем политическите отношения между Иран и Турция, от една страна, и Съединените щати и Руската федерация, от друга, ще видим, че арабският свят е ключът към американско-руската геополитическа конкуренция. Арабските страни имат достъп до протоците, през които преминават най-важните търговски морски пътища, водещи от Близкия изток към западната част на Европа. Говорим за Ормуз, Баб ел Мандеб и Суецкия канал, които имат стратегическо значение за политическата география на арабския свят. Последният се намира в мястото на сливането на трите континента на света и контролира най-важните пътища на световната търговия. По този начин арабският свят е арена на конфронтация между великите сили.

Новата регионална система в Близкия изток се опитва да работи като част от стратегия за неутрализиране на силите, конкуриращи се със Съединените американски щати. Що се отнася до геополитическото значение на арабския свят за Руската федерация, то заема важно място в нейната евразийска стратегия поради вече споменатите фактори.

 Новият режим в Русия достигна границите на Сирия, а САЩ проправиха пътя за влизането му в Персийския залив след „Арабската пролет“. Тогава те позволиха на престолонаследника от Саудитска Арабия да установи контакт с Москва и да започне сътрудничество на различни нива. Египет беше сред първите държави , които се сдобиха с руски изтребители. Той подписа споразумения с Москва, включително за изграждането на ядрен реактор, и всичко започна, когато Вашингтон нареди на владетелите на ОАЕ да финансират руските военни операции в Сирия, бази и дори да платят на руски войници.

Русия смята себе си за способна да защитава основните концепции, които подкрепят влиянието и присъствието ѝ в Близкия изток, в арабския свят, както и тежестта ѝ на глобално ниво. Това се дължи на някои фактори, най-важният от които е правото на защита и използване на сухопътни и морски пътища, което е в основата на нейната политика в Близкия изток и Черноморския регион. Страната се ръководи от определени съображения. Така 50% от руските стоки се изнасят по посочените морски пътища. Влияе се и от религиозни концепции и съображения, необходимостта от защита на запасите от петрол и икономическият фактор, който започна да определя настоящата политическа стратегия на Москва и зае мястото на идеологията, доминираща в съветската епоха.

Спомнете си Турция, граничеща със Съветския съюз. Тази страна е от стратегическо значение за Съединените щати и НАТО, а по време на Студената война на нейна територия бяха разположени американски военни бази. Руснаците поискаха от Вашингтон да изтегли своите ракети оттам по време на съветско-американската ракетна криза в Куба през 60-те години.

Турция заема централно място в американската стратегия не по идеологически, а по геополитически причини, защото се намира в географския регион, който остава сърцето на Евразия. Настоящата морска сила (САЩ) счита този регион за гаранция за своето глобално господство, тъй като може да заобикаля континенталната сила (Руска федерация) и да възпрепятства нейното разширяване и достъп до моретата. Освен това Турция дава предимство да се контролират изключително важните Босфор и Дарданели.

Тя представлява ключ към разбирането на американската външна политика в Близкия изток, не само поради геополитическите фактори, които са станали за нея лост на натиск върху страните от Персийския залив и влияние върху развиващите се африкански държави. Важен е и религиозният фактор, който изиграва значителна роля за свързването на тези страни с мюсюлманския свят, центърът на който се счита за Саудитска Арабия.

По същия начин Иран от времето на шаха е бил южният портал към Евразия, отправна точка за този регион, граничещ с бившия Съветски съюз. Шахът беше жандарм в Персийския залив и пазеше американския петрол.

За да се сбъдне мечтата на руската мечка за достъп до моретата и надеждни газопроводи, Москва трябва да работи върху формирането на нови геополитически възли, включително оста Москва-Техеран. Това ще помогне на Русия, страдаща от липса на пристанища в топлите морета, да се разшири и да получи достъп до Персийския залив. Руската федерация е преследвала и продължава да преследва тази цел. Техеран има специално място в тази стратегия, като е един от най-важните партньори на Москва в региона, което ѝ позволява да достигне Персийския залив в политическия смисъл. Руско-иранското сътрудничество продължава да играе важна роля в Източното Средиземноморие, особено в Сирия, Йемен, Ирак и Ливан.

Геополитическото значение на Ислямска република Иран като част от Близкия изток принуждава Руската федерация да търси начини за сътрудничество с него. Москва се опитва да използва иранската позиция в конфликта с Вашингтон, тъй като иранците все пак са във война с американците. Планът ѝ включва признаване на относителната слабост на Русия в Близкия изток в сравнение с позицията на САЩ. С други думи, тя вижда Иран не като противник, а по-скоро като стратегически партньор и съюзник, който ще му помогне да предизвика американската сила чрез разширяване на регионалното и глобалното руско влияние. Тази стратегия е насочена към създаване на многополюсен световен ред, в който и Москва, и Техеран се опитват да отслабят силата и присъствието на САЩ в Близкия изток, както и НАТО и да формират противоположен политически и военен съюз. Той ще постави под съмнение американската хегемония в Близкия изток, като Сирия е негов център.

Дали обаче мечтата за Персийската империя ще бъде разбита след убийството на автора на отдавна замисления проект за достъп до топлите морета Касем Сюлеймани, или иракският парламент ще вземе решение да изгони американците от Ирак и да закупи руски ракетни системи С-300 и С-400? Може ли Ирак да е мислил за това преди?

Днес Турция, която получи руската ракетна система, заедно с Москва разработва политика в Северна Сирия. Ердоган и Путин наскоро постигнаха примирие в Идлиб, а на другия ден извикаха всички в Москва, за да обсъдят примирието в Либия. Днес Русия ръководи либийското дело в Берлин, а утре с началото на формирането на новия ред в Близкия изток ще управлява региона.

Превод: В. Сергеев