/Поглед.инфо/ Дълбоко съм убеден, че форматът на Нормандската четворка на Русия, Германия, Франция и Украйна за решаване на положението на бившите територии на Източна Украйна е задънена улица. Той служи за изглаждане на ситуацията за известно време, но не реши проблема и не можа да го реши. Освен това Киев от време на време се опитва да постави проблемите на Крим на дневен ред, което в крайна сметка подкопава самата възможност за всякакви дискусии.

Русия не обсъжда Крим - това е строгата и недвусмислена позиция на Москва, от която тя никога няма да се откаже при никакви обстоятелства.

Но не това е въпросът. Статуквото в Донбас категорично не е удовлетворително нито за Киев, нито за самия Донбас.

За Киев Донбас е Украйна, за самия Донбас отдавна това не е така. Докато Русия стои зад Донбас, това „не“ има сериозна доказателствена база, равна на стратегическата тежест на самата Русия.

Тъй като в Киев все още са на власт екстремистки глобалистически сили, същите които са сътворили цялата каша с въстанието на нацистите на Майдана и началото на наказателните операции срещу руското население, и тук няма да има напредък.

Разбира се, европейските сили биха се радвали да се отърват от този проблем, тъй като никой не иска да отиде на остра конфронтация с Москва, но общата консолидирана позиция на Запада и НАТО в подкрепа на киевската хунта не може да бъде поставена под въпрос от тях .

Ето защо те поддържат нормандския формат в режим на тлеене. Той не може да изтлее напълно, но няма шанс да бъде запален истински.

Според мен е време поне теоретично да се подготвим за следващия кръг от историята. Донбас никога няма да се върне в Украйна. Но дори независимостта или обединението с Русия в сегашните граници също няма да решат нищо.

Да, нещастните хора най -накрая ще получат възможност да живеят като човешки същества. Но Донбас е само част от Новоросия. И за да освободим една територия, оставяйки всичко останало на неонацисткия режим, където дори руският език не е сред традиционните, това ще бъде половин мярка, не твърде различна от това, което имаме сега. Рано или късно Москва наистина ще трябва да се справи с Новоросия.

Трябва да се вземе предвид рязкото отслабване на САЩ - ярък пример за това е срамният бяг от Афганистан. Политическата обстановка в Украйна постепенно се разклаща, всички надежди, свързани със Зеленски, постепенно се сринаха и те нямаше как и да не рухнат.

Комикът беше жалък и не можеше да изпълни нищо, което беше обещано на масите. До 2024 г. позицията му очевидно ще бъде отчаяна.

Междувременно Русия трябва да се подготви за стратегически пробив. Ако Украйна не може да бъде поне неутрална, тя изобщо не би трябвало да съществува. Искам да кажа, че на нейно място трябва да се създадат две държави - Западна и Източна. И всичко ще бъде като в Белгия. Два народа - две територии, два езика.

Новоросия може да сключи историческо споразумение с Украйна - един вид съюз - като Кревската или Люблинската уния. И едва тогава може да се свика нормандският формат. Само тогава наистина ще имаме за какво да поговорим с Киев.

Излишно е да се възмущавате от случващото се в Украйна. Линията, която руските медии са избрали по отношение на истински братския малоруски народ, изглежда много грозна.

Във всяко семейство най -близкият и скъп роднина може да полудее, да се напие или да стане инвалид. Изобщо не е смешно. Това е бедствие. Роднина трябва да се лекува, а не да се срамува.

И само Новоросия може да излекува нашия скъп брат. От Одеса до Харков. И нека украинският да бъде държавен език там. Заедно с руския. И всички източни славяни, а и не само източните славяни и по принцип не сачо славяните, ще живеят в това прекрасно прекрасно формирование, приятелски и щастливо.

Не става въпрос за икономика, не за газ, не за факта, че украинското население бяга от страната и скоро няма да има кой дори да гледа хумористични и русофобски програми. Това е въпрос на принцип.

Киев имаше исторически шанс да изгради държава за два народа - като Белгия. Тук са валонците, а тук са фламандците. И всички заедно са белгийци.

Но ако валонците поискаха фламандците всички да станат валонци и да говорят френски (или обратно), Белгия нямаше да просъществува и за един миг. Но Киев пропусна този шанс. Безвъзвратно. И продължава да изпуска това отново и отново.

Оттук и отговорът: ще се върнем към преговорите след изпълнението на проекта „Новоросия“.

Тогава ще говорим. Във всеки формат. Дори в нормандски.

Превод: СМ