/Поглед.инфо/ На 9-10 декември Париж беше домакин на среща на лидерите на Русия, Франция, Германия и Украйна в „Нормандски формат“, посветена на уреждането на военно-политическата обстановка в Донбас.

Възможно ли е да се каже, че непокорният Донбас, който се бори шест години срещу хунтата на необандеровците, завзела властта в Украйна, трябва отново да стане част от „унитарна“ украинска държава, чиято идеология е нацистки краен национализъм, потискане на правата на рускоезичното население и почти биологична русофобия? Оказва се, че за нашите западни „партньори“, да не говорим за „партньорите“ от Киев, това се приема за даденост, за нещо очевидно. А новоизбраният президент Владимир Зеленски съветва колегите си да разказват на целия свят за „сепаратистите в окупираните територии на Донбас“. И никой не му отговаря в духа, че трябва най-накрая да вземе твърдо решение: „сепаратистите“ не могат да бъдат „окупатори“. Напротив, всички усърдно се преструват, че приемат сериозно този „клоун с пианото“, който внимателно, по точки, изброява исканията от „ултиматума на опозицията“, така че - Да не дава Бог! - десните радикали, „необандеровците“, които контролират улицата, да не се разсърдят.

Руският президент не можеше да предвиди, че ще бъде в Париж в известна изолация, но силата му беше, че той единствен се опря на Минските споразумения, подписани от всички участници в „нормандския формат“ и одобрени на ниво ООН, докато всички негови „партньори“ настояват за тяхната „гъвкавост“, без която, казват те, не може да се направи нищо. В същото време въпросът колко струват подписите на представителите на Германия, Франция и Украйна отново увисна във въздуха.

Ясно е, че Москва е предприела възраждане на „нормандския формат“, за да създаде повод за подобряване на отношенията с двете водещи страни на Европейския съюз и за прекъсване на единния режим на санкции, което нанася чувствителни щети на финансовите и икономическите интереси на Русия. Или поне да се постигне напредък в този процес за периода на завършване на строителството на газопроводите в Балтийско и Черно море.

Следователно, споразуменията по незначителните въпроси, като размяната на затворници и по-нататъшното разделяне на войските, присъствието на мисията на ОССЕ и пълното прекратяване на огъня в Донбас, са само извинение за среща след четири месеца (в началото на април, когато газопроводите ще бъдат завършени и отоплителният сезон в Украйна ще премине). По този начин беше постигната важната цел за по-нататъшно обвързване на Германия и Франция с руските енергийни източници, заобикаляйки украинската „тръба“.

Що се отнася до по-нататъшните стратегически стъпки, тук страните на практика са запазили първоначалните си позиции. Путин поиска прилагането на споразуменията от Минск въз основа на „формулата на Щайнмайер“, която предвижда провеждането на избори в независими територии едновременно с изборите на общинско ниво, заедно с останалата част от Украйна, което предполага най-сериозните конституционни промени, които по същество водят до федерализация на „независимите“ и подкопават стабилността на необандеровската диктатура.

Присъствайки на тази среща, Зеленски потърси допълнителна международна легитимация на властта си в конфронтацията с вътрешнополитическите противници, както и подкрепа от ЕС (и МВФ, който в навечерието на срещата в Париж отпусна на Киев нов транш от 5,5 милиарда долара за три години). Франция и Германия засилиха влиянието си върху Украйна и Източна Европа като цяло, демонстрирайки способността независимо, без официално участие на Вашингтон, да разрешава проблемите с Русия.

Но допълнителните рискове за Кремъл в тази политическа игра са изключително големи. На първо място, това се отнася до идеологията на настоящия украинско-руски конфликт. Политическият режим, който сега е доминиращ в Киев, „майката на руските градове“, е в същото време център на привличане на всички антируски опозиционни сили: от либералите до чеченските сепаратисти и клин, който разделя патриотичната част на руското общество с „вертикала на властта“.

В историческата перспектива за Руската федерация, помиряването с украинската "Анти-Русия", вдъхва несигурност в привържениците на руския свят както в Украйна, така и по целия свят. В допълнение, контактите, довели до възобновяването на срещите на „нормандската четворка“ на най-високо ниво, както и резултатите от парижките преговори, не премахват проблема с „иконоборческата“ борба на Запада срещу Русия, а я извеждат на ново ниво. Неслучайно до 9 декември бяха споменатият по-горе транш на МВФ, дискриминационното решение на WADA, експулсирането на двамата руски дипломати от Германия по скалъпени обвинения и многото други, така че засега въпросът кой печели и кой губи остава отворен.

Превод: В.Сергеев