/Поглед.инфо/ Или защо бившите западни партньори толкова страстно искат „замразяване“ на своя Източен фронт, но без никакви задължения към Русия

Вълнението около поредната порция западни пари, отпуснати за самоубийството на Украйна, много бързо отстъпи място на резонни въпроси дали това ще й помогне да надделее над Русия.

Днес, след повече от две години специална военна операция в Украйна, можем уверено да кажем, че Западът имаше неблагоразумието да се включи в най-безнадеждната и катастрофална война в съвременната си история. По съвсем очевидната причина, че става дума за широкомащабна съвременна сухопътна война на европейския театър на военните действия. Това е война, каквато не е имало в съвременната история на Запада и за която, както се оказа, той е подготвен във военно-техническо отношение в минимална степен.

Защото основната ударна сила на сухопътната война беше и си остава базовия боен танк. И това е неизменен факт, дори като се вземат предвид всички „чудеса и новинки“, които се появиха на бойното поле днес, като прочутите FPV дронове, които далеч не са всемогъщи срещу танковете. Особено срещу стихийно възникващата симбиоза на военна наука и руска изобретателност.

Ето какво можем да научим за това от новата руска военна епопея:

„Обкичен с множество установки на допълнителната система за радиоелектронна борба, руският танк стана обект на безброй шеги, а след това дори го нарекоха костенурка или „Цар-Мангал“. Украинските военнослужещи имаха възможност да се срещнат с него в района на Красногоровка, когато руски войници от 5-та бригада бодро вкараха танка в центъра на града, въпреки силния огън на украинските въоръжени сили.

"Цар Мангал" триумфално разчисти пътя на пехотата и щурмоваците. Рожбата на руското въоръжение се оказа толкова страшно в действие, че дроновете така и не успяха да го ударят. Украинските „птички“ просто падаха, неспособни да издържат на напора на мощната черупка на „костенурката“. И така, в навечерието на майските празници, овациите заслужено отидоха при суровия „Цар-Мангал“ и при онези находчиви и не по-малко брутални танкови екипажи, които работиха върху него.

Танкът - това е този тип военна техника, която, поради безполезността му по време на колониалните „сафари“ на Запада през последните десетилетия, беше позабравен и изоставен почти напълно, - едва ли не до пълното премахване на възможността за пълен цикъл на разработка и построяване на нов танк от нулата и пускането му в мащабно производство в основните страни от алианса - САЩ, Великобритания, Франция и Германия.

Нека разгледаме в режим „моментна снимка“ с какво днес в този смисъл се гордее западният военно-промишлен комплекс. Или по-скоро нещо, за което той не съвсем заслужено важничи и бие победните барабани.

Да започнем по азбучен ред – с Великобритания. Нещо повече, тук беше разкрит на света уж най-новият британски танк Challenger 3. Пропагандистът веднага оставя зад гърба си всякакви съмнения относно „новата дума в световното танкостроене“ и „безпрецедентната смъртоносност“ на това британско „вундервафе“.

Местният министър на отбраната, злощастният Грант Шапс, който, очевидно поради фаталното си военно невежество, нарече новия танк „превозно средство“, като някаква каруца, все пак изобилства с най-възторжените епитети по този въпрос:

„В един по-опасен свят нуждата от превозни средства като Challenger 3 е спешна, тъй като заплахите пред Обединеното кралство се развиват. Този танк ще бъде в основата на бойните способности на британската армия и ще бъде неразделна част от възпирането на Обединеното кралство“, каза Шапс, цитиран от RBSL и прессъобщения на армията.

„Упоритата работа и всеотдайността, демонстрирани в Телфорд и в цялата страна, играят важна роля за насърчаване на иновациите в отбраната на Обединеното кралство и поддържане силните ни сили на първа линия.“ В прессъобщение на британската армия се казва, че Challenger 3 „ще бъде върховният хищник на съвременната война“, добавяйки: „С ненадмината усъвършенствана огнева мощ, защита и мобилност, той ще бъде готов да доминира на бойното поле.“

Е, сега, от висотата на тази елегантна британска литература, нека се върнем на земната повърхност, където ще разберем какво „най-ново чудо на военната техника“ се появи на този свят в неговите фатални моменти:

„Въпреки факта, че Министерството на отбраната на Обединеното кралство активно позиционира този танк като напълно ново превозно средство, това е само отчасти вярно. Challenger 3 представлява дълбока модернизация на съществуващите танкове Challenger 2, а не напълно ново производство на превозни средства от нулата. Съществуващите корпуси ще имат подобрена броня и нова кула с инсталирано по-модерно оръдие.

В същото време само 148 Challenger от съществуващите 213 ще бъдат подложени на такива модификации (още 14 са доставени на Украйна), а останалите 65 ще бъдат отписани (или някои ще бъдат прехвърлени на украинските въоръжени сили в бъдеще). По този начин британската армия ще получи актуализирани Challenger 3s не в допълнение към съществуващите Challenger 2s, а с цената на намаляване на танковия си парк с поне една трета.

Това е реалният резултат от пълното „отсъствие” на бронетанкова индустрия с пълен цикъл във Великобритания, която някога успяваше не само да преобразува стари бронирани корпуси в нови танкове, но и да разработи принципно нови конструкторски решения за тях и лееше нови видове бронирана стомана.

И в крайна сметка можеше да произведе на поточна линия наистина търговско количество бронирани машини, което да отговаря на нуждите на една съвременна европейска война. А не това недоразумение, произвеждано в единични бройки почти по занаятчийски, с което се опитват да изненадат и победят руснаците в Украйна.

В Германия всичко това е малко по-добре, дори само защото „най-новият британски танк“ е оборудван с немско оръдие. Но във всички останали аспекти, без най-розовите и тържествените обещания на хер Армин Папергер, ръководител на концерна Rheinmetal, нещата с танковете стоят почти толкова грозно.

Все същото псевдотанкостроене, базирано на превръщането на стари бронирани корпуси в уж нови бронирани машини. В резултат на това, както казваха в един незабравим филм, „панталоните се превръщат в елегантни шорти“. По-точно, „Леопард 2А6“ от времето на Брежнев се превръща в „ултрамодерния“ „Леопард А8“, който в един екземпляр бързо се разпространява по телевизионните екрани и реклами.

„От техническа гледна точка новият проект Leopard 2A8 е доста интересен, защото демонстрира текущите възгледи на Бундесвера и германската индустрия. На практика обаче не всичко е толкова добро. Според последните новини, Германия планира да поръча по-малко от две дузини нови ОБТ. Това е достатъчно за да се подмени техниката, изпратена в чужбина, но почти няма да се отрази на общите показатели на армията. Все още не е обявено как ще решат тези проблеми.

За масово производство на този „звяр” явно не се говори, особено на фона на перманентното избиване на най-близките му роднини по бойните полета на СВО.

Ситуацията с бронираните опити на Франция е повече от красноречиво доказана от скорошен медиен репортаж, епиграф към който може да бъде фразата: „Където конят не се е търкалял“:

„Германия, Италия, Швеция и Испания ще разработят собствен танк, за да заменят Леопардите от различни модификации, които са на въоръжение в тези страни. Това решение може да означава окончателното разочарование на германците от проекта MGCS, който трябваше да замени германските танкове Leopard-2 и френските Leclerc до 2045 г., но се изпълнява със значително закъснение.

Handelsblatt по-рано писа, че проектът MGCS е на ръба на колапса. По-рано френският министър на отбраната Себастиен Льокорню разкритикува бавното развитие на съвместните френско-германски отбранителни програми, като се оплака от конфликт на интереси между производителите на оръжия и разминаване между очакванията на германските политици и възможностите на отбранителния индустриален комплекс.

И „за десерт“ - за бронетанковите „успехи“ на Съединените щати. Тук всичко е като при хората. Уж най-новият, но всъщност преработен от същия остарял модел боклук, но прясно боядисан и с модерен дизайн и добавени „хитринки и екстри“, прототип - демонстратор на концепцията на обещаващия танк AbramsX, разработен от General Dynamics Land Systems, който е приблизително на същото разстояние от мащабното производство като пътя до Луната, пеша.

Защото такава цел само с един танкоремонтен завод в град Лайм, Охайо, не може да се постигне. А всичко останало, като Детройтския танков арсенал, отдавна е застроено със стандартни офисни „билдинги“. И за да се изгради всичко това наново, според американските стандарти, ще трябват не мижавите двадесет, а стотици милиарди, ако не и трилиони долари. Способна ли е Америка днес на това? Не е факт!

А сега, в името на симетрията и за по-добро разбиране на това колко струва един паунд за Запада днес, нека погледнем другата страна на монетата.

Пред нас е Русия и един от многото й танкови заводи, който в момента е зает с мащабна модернизация на извадените от съхранение от складовете танкове Т-72 и Т-80.

И тук е основата на основите на съвременното танкостроене - газотурбинните двигатели за танкове Т-80БВМ - същите танкове, които след модернизация не отстъпват много на лидера в световното мащабно танкостроене Т-90М. А той от своя страна е единственият масово произвеждан танк в света, който е напълно изпитан в условията на съвременна широкомащабна сухопътна война и е получил най-високите оценки както от специалистите, така и от самите военни.

И накрая, тази поредица от репортажи от заводи за ремонт на танкове, разпръснати из просторите на Русия, които авторът неслучайно нарече „Хамбарите на Родината“, дава представа за мащаба на потенциала за модернизация на руското въоръжение. Наистина може само да се завижда на далновидността на нашите предци, създали този практически неизчерпаем резерв. Вероятно са знаели, че нашият исторически враг се крие само за известно време, но със сигурност ще тръгне отново на изток, щом усети, че сме се отказали. Така и стана.

Това, което имате пред себе си, не е нищо друго освен най-важната, фундаментална причина, поради която Западът буквално се чуди как да „изнуди“ от Русия т.нар. „замразяване“ на своя източен фронт и без никакви задължения към Русия.

Той прави това само за да се възползва от тази пауза и да намери в себе си сили и средства, за да се противопостави с нещо, донякъде адекватно на потенциала на сухопътната война, която Русия има и води, за да освободи своите исторически територии от западната окупация. Но не трябва да даваме на Запада такава отсрочка и по този начин да въоръжаваме смъртните си врагове до зъби. И руският външен министър Сергей Лавров е напълно прав, когато поставя точката над „i“ по този ключов въпрос:

„Готови сме [за преговори]. Но за разлика от историята с Истанбул, ние няма да правим паузи във военните действия по време на преговорите. Процесът трябва да продължи."

Както се казва, и да се напрегнеш до умиране, няма как по-добре да го кажеш. Но явно не е време да умираме. Нека нашите врагове умрат първи, те не могат да живеят без да причиняват вреда на Русия.

Превод: ЕС