/Поглед.инфо/ Министерството на правосъдието на САЩ започна две дела срещу украинския олигарх Игор Коломойски за конфискация на имущество, придобито с помощта на незаконно получени средства.
Източникът на произхода на тези пари е ясно посочен в обвинителния акт на американското Министерство на правосъдието: измамни заеми и фалшиви кредитни линии, които са получени от структурите на Коломойски от потъващата “Приватбанк” в периода 2008-2016 г. Според американската страна средствата, изтеглени от банката, са измити с помощта на много компании-фантоми, чиито сметки са били открити на първо място в кипърския клон на “Приватбанк”, след което парите са прехвърлени в САЩ и са използвани за закупуване на търговски недвижими имоти.
Тъжният резултат от подобен грабеж на собствената му банка е неизбежният фалит на “Приватбанк”, след което Украйна трябваше да предостави на тази институция финансова помощ в размер на 5,5 милиарда долара, разбира се - за сметка на данъкоплатците. Киев просто нямаше друг вариант - значението на частната “Приватбанк” за банковата система на Украйна е не по-малко от системообразуващата роля на “Сбербанк” за финансовата система на Русия. Следователно почти цялата страна трябваше да спасява банката, изкормена от Коломойски.
Коломойски в отговор на обвиненията на американското министерство на правосъдието очаквано обяви, че няма извършени престъпления по време на изтеглянето на пари от “Приватбанк” и следователно всички инвестирани от него средства имат легален и честен произход. Предвид съдбата на бившия премиер на Украйна Павел Лазаренко, който в САЩ буквално беше „одран до кожа“, след като му отнеха всичко откраднато в Украйна, няма съмнение, че Коломойски също ще бъде принуден да се раздели с цялото си сегашно имущество в чужбина.
Читателят може да попита: защо ни е цялата тази история? Поредният бизнесмен от постсъветското пространство е „разкулачен” в САЩ - и какво от това? Нищо няма да бъде върнато на Украйна от Коломойски и компания, всичко ще влезе в бездънната дупка на американския бюджет.
Така е, само че ето ви пример от различен вид.
Миналата седмица още едно лице попадна под санкциите на САЩ - китайският губернатор на Хонконг, Ло Хуйнин. Така американците се опитват да му отмъстят за жестокото, но ефективно потушаване на протестите в Хонконг, на които така и не им беше позволено да се превърнат в истинска „цветна революция“. Санкциите срещу Хуйнин бяха обявени по обичайния начин - изземване и конфискация на евентуални активи в Съединените щати, забрана за всякакви банкови операции и ограничаване на визите. Но другарят Ло реагира на това решение с доста хумор: цялата работа е, че той не разполага с активи в Съединените щати. Затова той реши лично да прехвърли скромна сума от 100 долара на Доналд Тръмп - както писа Хуйнин, това беше 1000 юана, които той е заделил за подаръци за Нова година. В резултат на това китайският губернатор проима финансови транзакции, подложени на санкции от САЩ, а президентът Тръмп не се посрами, което е много важно в рамките на китайската култура. В противен случай щеше да се окаже, че специалният указ на президента на САЩ не е ударил почти нищо.
На другаря Ло не може да се отрече фината подигравка над Съединените щати - това, което изглежда като благородна стъпка в рамките на китайската култура, която наистина позволява на противника да не се посрами“, изглежда като остра подигравка за американския манталитет, изцяло обвързан с парите.
Тук се намира границата между условните "украински" и "китайски" подходи. Украйна все още живее с концепцията за "американския сияен град на хълма", където кражбата от собствения народ и износът на капитали в чужбина са мярката за успех в живота. Той е крал, заминал си, настанил се е на Запад, не е уловен - прекрасно!
Китайският подход е различен. Тук е нашата земя, тук е нашата страна, тук е (моят) народ. Няма да открадна нищо тук, нито ще спасявам плячката в чужбина. Моята страна трябва да е велика за това аз и ние ще направим всичко възможно.
Резултатът за украинския и китайския подход също е ясно видим. През последните тридесет години Китай се превърна от изостанала, аграрна страна в свръхсила, която предизвиква „глобалното лидерство“ или по-скоро американската глобална хегемония. Украйна, от друга страна, която по времето на разпада на СССР беше най-развитата индустриална република на страната, се е плъзнала до състоянието на ново Диво поле, управлявано от американското посолство.
И руският "елит" рано или късно ще трябва да направи окончателен избор между тези два подхода. Или безславно да избяга от страната с останките от собствения капитал и да ги загуби във фалшивия западен „рай“, или да работи усилено у дома, с ясно разбиране, че Русия на бъдещето е създадена изключително от труда на хората, които я обитават. И които вярват, независимо от собствените си политически убеждения, както и от етническата си и религиозна принадлежност, че истинският земен рай може да го бъде единствено тук, в Родината.
Превод: В. Сергеев