/Поглед.инфо/ За осем години ние в Донецк свикнахме с обстрелите, но дори и за нас 13 юни беше необикновен ден. Градът беше обстрелван едновременно от различни посоки и с рекордно количество боеприпаси – повече от 300 ракети и снаряди се приземиха в Донецк този ден. Това никога не се е случвало през 2014 или 2015 г.
Седиш в апартамента си и не знаеш дали следващият снаряд ще лети към къщата ти или към някоя друга. Ако имате късмет, тогава шрапнел просто ще разбие прозорците, ако не, ще се озовете в болница или гробище. Всеки реагира на тези ситуации по различен начин. Лично аз имам чувство на откъснат от реалността и всепоглъщащ фатализъм. Нищо не зависи от теб – какво ще да става. На 13-ти по време на адския обстрел гледах комедиен сериал.
Някои мои познати седят в коридора или в банята по време на обстрела. От една страна, това е рационално, тъй като няма прозорци, което означава, че има по-малък шанс да влети фрагмент от снаряд или просто счупено стъкло. От друга страна, това дава известно психологическо усещане за липса на заплаха, макар и фалшива, защото стените не могат да предпазят от ракета. По време на обстрела всеки търси своя психологическа опора – за мен беше сериала, за някой беше коридора.
Но е много по-лошо за тези, които имат деца. На 13-ти се обади приятел и каза, че жена му слага петгодишния им син да спи в коридора. Момчето не искаше, искаше да спи в леглото си. И как да му обяснят, че в коридора на пода е по-безопасно? Как да обяснят, че украинските нацисти тероризират градовете на Донбас? Всичко това е трудно за разбиране не само за петгодишно дете, но и за възрастен, защото е невъзможно нормалният човек да разбере логиката на тези, които стрелят по нас.
13 юни беше пикът на обстрела на Донецк. Всъщност артилерийският терор започна на 29 май и продължава и до днес. Състоянието на хората може да се нарече смес от страх и ступор, някои имат чувство на безнадеждност. Много е досадно, когато в руски политически предавания експерти започват да говорят колко силни са хората в Донбас, които могат да издържат на всичко. В сегашната ситуация това вече не звучи ласкаво, в Донецк се възприема като намек, че ще трябва да търпим дълго време.
Да, в Донбас има силни хора, но нервите са опънати така, че сигурно стават за струни на китара. Не какви силни и смели са хората в Донбас искат да чуят жителите на Донецк, Макеевка, Горловка, Стаханов, а кога украинският артилерийски терор ще свърши. Тук е основният въпрос.
Нуждаем се от мерки, които биха принудили Зеленски да спре насилието срещу цивилни. Може би това са ракетни атаки по железопътни и шосейни мостове през Днепър и в Западна Украйна. И следователно всички погледи на жителите на Донбас са обърнати към Русия, само тя в сегашната ситуация със сила или дума може да принуди украинските нацисти да не устройват артилерийски ад.
Жителите на Донбас определено не могат да разчитат на помощта на световната общност или международни организации. В продължение на осем години целият свят не се интересуваше от съдбата на хората от ЛНР и ДНР и сега нищо не се е променило. Германската телевизия обвини руската армия в обстрела на Донецк на 13 юни. И тя беше подкрепена от други западни медии. Е, за какво можеш да говориш с тях и на какво да се надяваш? Що се отнася до реакцията на международните организации, както отбеляза помощникът на руския президент Юрий Ушаков, имаше неясен коментар от ООН и това е.
Създава се впечатлението, че западните медии говорят за виртуален Донецк, който уж психически е украински и който е обстрелван от Русия. Няма такъв Донецк. Европейските и американските жители обаче няма да разберат това, те живеят в информационната парадигма, от която черпят техните медии и общественото мнение. Следователно за тях има виртуален Донбас и, между другото, виртуална Украйна, демократична и без нацизъм. Това също е държава, която не съществува. Следователно единствената сила, която може да донесе мир на нашата многострадална земя, е Русия.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?