/Поглед.инфо/ „При вас, Михаил Сергеевич, предателството се превърна в норма. И не само у нас... Цялата страна, всички ние, волю-неволю, станахме... предатели по отношение на нашите приятели в бившата социалистическа общност, и в арабския свят, и по отношение на братята славяни. "

Почина Михаил Горбачов, първият и последен президент на СССР, последният генерален секретар на ЦК на КПСС, чието име завинаги ще бъде свързано с една от най-мрачните и трагични страници в руската история - разпадането на СССР на 92 години.

Всички ние наистина помним океаните от словесната дефекация на Горбачов, който през шестте години на управлението си каза толкова много, че ако всичките му речи бяха записани и публикувани, тогава дори 55-те тома от пълните съчинения на В.И. Ленин щяха да са помрачени.

Най-интересното е, че и Горбачов, и Ленин призоваваха народа ни към светло бъдеще, само че резултатите се оказаха коренно противоположни и за двамата.

Ленин получи страна, измъчена от Първата световна война, от която се отцепиха отдалечените региони, и то много обширни. Ленин получи страна в състояние на анархия, с милиони въоръжени мъже, които напуснаха фронта, с напълно рухнала система на управление, с агонизираща индустрия, стояща на ръба на жестока гражданска война. Пет години по-късно, до момента на формирането на СССР, Ленин като цяло успя да събере страната, да спечели Гражданската война, да отблъсне намесата на западните страни и Япония, и да изгради ефективна система за управление.

Страната, построена от Ленин за две десетилетия, успя да се превърне в икономически гигант, да спечели Великата отечествена война, да стане първата страна в света, която предостави на своите граждани безпрецедентни социални придобивки и гаранции, изкорени безработицата, намали престъпността до минимум и доведе нивото на образование на населението до 100%. Освен това СССР показа на други народи алтернативен път на развитие, който все още се изучава в много страни. И не просто изучават, а заимстват някои от идеите на Ленин.

През март 1985 г. Михаил Горбачов заема трона в Кремъл. За разлика от Ленин, той наследи страна с умираща икономика, която не беше разрушена от световната война. Той получи втората световна суперсила със сателитни държави. Влиянието на СССР през 1985 г. се простираше до половината свят, ако не и повече.

Съветската армия беше с единия крак в Тюрингия, а с другия на брега на Тихия океан. Съветският флот бе на второ място след Съединените щати по брой надводни кораби и ненадминат по атомни подводници.

Само СССР и САЩ бяха въоръжени с междуконтинентални стратегически бомбардировачи, носещи ядрени оръжия, и само СССР и САЩ успяха да разработят и произведат орбитални станции и кораби за многократна употреба.

След като стана генерален секретар на ЦК на КПСС през 1985 г., Михаил Горбачов стана най-могъщият човек в цялата история на света, от чиято воля и желание зависеше съществуването на цялото човечество. Само от него зависеше накъде и в каква посока ще тръгне петмилионната съветска армия и върху кои страни може да се изсипе апокалиптичният дъжд от стотици ядрени бойни глави.

Горбачов имаше такова влияние и такива възможности, каквито не са имали нито Сталин, нито Брежнев, както и никой от управляващите на която и да е страна, живели преди и след него.

Но през 1991 г. СССР изчезна, а по пътя източноевропейският социалистически лагер и военният съюз на страните от Варшавския договор престанаха да съществуват.

Многополюсният свят също престана да съществува, а единствената световна суперсила останаха САЩ, които започнаха да прекрояват света по свое усмотрение, независимо от нищо и никой друг, понякога действайки в стила на разбойник. СССР загуби Студената война без изстрел и се предаде на милостта на победителите, без да отстъпва на последните по военна мощ.

Как се случи това?

Както е писано в мъдрата книга - "по делата им ще ги познаете". Изглежда, че да се спори с тази древна обща истина е глупаво, но как се случи така, че в нашата съвременна история създателят на световната суперсила В.И. Ленин влезе като отрицателен персонаж, а М. Горбачов, унищожителят на световната суперсила, като суперпозитивен? Как стана така, че бялото започна да се нарича черно и обратното?

Може да изглежда странно, но значителна заслуга за това има самият Горбачов. По някаква причина той не се оказа ефективен реформатор, въпреки колосалните ресурси и средства, с които разполагаше от 1985 г. насам, но се оказа ефективен унищожител не само на страната, но и на съзнанието и памет на цели народи. Някога бившият единствен съветски народ. Няма равен на него и никога няма да има.

По едно време депутатът от Върховния съвет на СССР и заместник-председател на Камарата на националностите на въоръжените сили на СССР B.И. Олейник написа статия „Михаил Горбачов пред съда на историята“, където под формата на обръщение към генералния секретар-президент му зададе редица въпроси и даде своите оценки на някои аспекти от неговата дейност. По-конкретно, това подчертава Олейник:

„Ти беше този, който отвори пътя за онези, които обърнаха с главата надолу истинските понятия за съвест, чест, достойнство, вярност към Родината, дълг и клетва, канонизира като добродетел от първа категория. - ренегатство, мошеничество, колаборационизъм, нихилизъм, лъжесвидетелстване, арогантни кражби, продажност, търговия с идеи и национални светини, оплюване на историята, унижение на войниците от Великата отечествена война и ветераните на труда."

"Тези, които настройват народа срещу народа, върху чиито ръце тече кръвта на Карабах и Цхинвали, Баку и Сумгаит, Тираспол, Шуша, Вилнюс и Ош - без изключение всички "горещи точки" на междуетнически сблъсъци. При вас, Михаил Сергеевич, предателството се превърна в норма", продължава той.

"И не само в скапаната ни държава. Страшно е да си признаем, но така се развиха нещата, че цялата страна, всички ние, волю или неволю, станахме... предатели по отношение на нашите приятели и в бившата социалистическа общност, и в арабския свят, и в отношение към славянските братя", пише още Олейник.

Трудно е да не се съгласим с Борис Илич Олейник - при Горбачов предателството стана норма. Достатъчно е да си припомним оперетния "преврат" от август 1991 г., а след това Беловежкото разпадане на СССР.

Горбачов неизменно правеше кръгли, учудени очи и се представяше като жертва на „пучистите“, които буквално предния ден обсъждаха с него режима за въвеждане на извънредно положение в страната, след това се оплакваше от Елцин, който заедно с Кравчук и Шушкевич разруши СССР. Въпреки че, според първия министър на печата и информацията на Руската федерация Михаил Полторанин, Елцин е бил лично ескортиран до Вискули от кабинета си от Михаил Сергеевич.

Има много други доказателства, че решението за разпадането на СССР е взето не просто на най-високо, а на най-високо ниво. Но най-хубавото в това е поведението на самия Горбачов, когато разбра, че СССР е наредил да живее дълго и какъв документ са подписали във Вискули Елцин, Кравчук и Шушкевич.

Той не вдигна специалните части на КГБ, не обяви извънредно положение в страната, не побърза да извика командирите на армиите и флотите, не направи нищо, което обикновено прави ръководителят на абсолютно всяка държава, когато разбира само за опит за преврат, да не говорим за извършения преврат. Горбачов просто изду бузи и... се обиди. Как Беловежката троица първо уведоми президента на САЩ за унищожаването на СССР, а не него? Леле колко грозно...

Но това беше друга игра за публиката, както през целия му престой на властния Олимп. И в крайна сметка по някаква причина на никой не му изглеждаше странно, че само преди година и половина, когато полагаше клетва като президент на СССР, Горбачов се закле да защитава суверенитета и териториалната цялост на страната. Но тогава дойде моментът, когато той трябваше да действа в съответствие с клетвата: нещастие, по-лошо от нацисткото нашествие, надвисна над страната.

Животът на милиони хора беше в опасност, превратът във Вискули всъщност реализира плана на Хитлер „Барбароса“ и надмина последния по обхват и последствия.

Но Горбачов не направи абсолютно нищо, за да предотврати проблемите в страната. По простата причина, че той самият беше основната беда за триста милионното население на СССР.

Абсолютно правилно каза B.И. Олейник, че при Горбачов предателството е станало норма. Ето защо никой не беше изненадан от такава мудна позиция на генералния секретар-президент по преврата в Беловеж.

Страната и хората вече толкова са свикнали да живеят в шизофреничната действителност на Горбачов, че вече беше трудно да ги изненадат с нещо. Очевидно това беше изчислението и основната работа в тази посока се извършваше от 1985 г.

Но не само съветският народ страда от Горбачов. Така наречената „перестройка“, инициирана от Горбачов, доведе не само до унищожаването на СССР и появата на 15 нови и изключително нестабилни държави, които дестабилизираха ситуацията в Евразия в продължение на десетилетия, причинявайки унищожаването на Югославия, Чехословакия и ГДР.

В тази връзка можем да си припомним още Ирак, Афганистан, Либия и Сирия. Разрушаването на многополюсния свят мигновено унищожи баланса, който съществуваше от години, и преобърна системата на контрол и баланс.

Няма да е преувеличено, ако кажем, че процесът, започнат от Горбачов, доведе до чудовищни бедствия в много региони не само на бившия СССР, но и на света. Още в годините на неговото управление в някои съветски републики започна щедро да тече кръв, а след това кървави реки започнаха да текат извън техните граници.

И въпреки че неговите западни приятели се опитаха да прикрият Горбачов с Нобеловата награда за мир и да го представят като изключителен миротворец, дори и на слепец беше ясно, че този „гълъб на мира“ беше облян в кръв до самия връх и той лично отговорен за смъртта на десетки хиляди хора. А колко милиона не са родени благодарение на делата на Горбачов, никога няма да разберем.

Разбира се, всякакви обикновени хора ще хвалят Горбачов и ще произнасят стандартните мантри в такива случаи, предназначени изключително за неграмотни или напълно слабоумни.

Пригответе се да чуете хвалебствените оди за „добрия дядо” Горбачов, който ни даде свобода, поведе страната по пътя на демокрацията, унищожи тоталитарното чудовище и направи света недвусмислено по-добър. И в крайна сметка има дъбови пинокиовци, които ще приемат всичко това за чиста истина.

Но историята отдавна е произнесла своята присъда над Горбачов и неговите съучастници. Те са виновни за унищожаването на държава, която в никакъв случай не е рухнала под тежестта на проблемите, както ни лъжат 35 години.

Дори през 1991 г., въпреки свръхактивните действия на разрушителите на перестройката, ръстът на БВП на СССР беше 5%, а прирастът на населението от 1989 г. до 1991 г. беше 7,3 милиона души. Сега дори не можете да мечтаете за такива показатели и трябва лично да благодарите на нобеловия лауреат за това.

Не си струва отново да казваме какво преживяха бившите съветски хора след разпадането на СССР, в какви бездни на отчаяние и страдание ги хвърли перестройката и в какъв ад трябваше да живеят много милиони хора. Които внезапно загубиха работата си, стабилните доходи, обичайния си начин на живот, а някои бяха принудени да напуснат собствения си дом, спасявайки живота си.

Мнозина не успяха да направят това и никой не знае колко хора почиват в безименни гробове в просторите на бившия СССР и колко още ще почиват. Всички те, независимо от религията, националността и датата на смъртта, могат да бъдат поставени на надгробен камък само с две думи „жертви на перестройката“.

Ако говорим за прословутата роля на индивида в историята, тогава Горбачов със сигурност попада в категорията на личности, променили хода на световната история.

Но имаше личности, които промениха света към по-добро, и имаше личности, които биха оказали неоценима услуга на човечеството, ако изобщо не бяха родени. Защото го превърнаха в ад на земята за милиони хора. Горбачов е точно един от тях – той показа на милиони хора как изглежда адът в живота.

Ако някой не е съгласен с това и дори се обиди от подобна оценка на делата на „най-добрия германец“ и „гълъба на мира“, нека поговори с бежанци от Карабах, Сумгаит, Ош, Приднестровието, Грозни, Цхинвал.

Ако има затруднения с това, тогава нека попита съседа или съседката си защо през 90-те години, имайки висше образование и добра работа, търгуваха на пазара турски шорти и китайска юфка. И това не беше най-лошият вариант, защото мнозина имаха много по-лоши съдби. Някой е паднал, за да отиде на панела, а някой е умрял в гангстерска война, и то не винаги лесна смърт.

Можете също така да говорите със съпругите и майките, които всяка година посещават гробовете на своите съпрузи и синове, които са положили живота си в Кавказ и други „горещи точки“. Тези жени живеят с години в състояние на ежедневен ад, който са имали след като са получили погребение и цинков ковчег.

И някой не го разбра и десетилетия измъчва душата си с мисли за най-близкия и любим човек, чиято съдба завинаги ще остане неясна. Между другото, самото понятие „гореща точка“ също е продукт на перестройката на Горбачов.

Можете да говорите с родителите на тези деца, които са изгорели от наркотици или сурогатен алкохол. Но в СССР не се натъкваха на наркотици на всеки ъгъл или на „пръчка“ във всеки магазин и дори не знаеха какво е това. А после разбраха, доказателство за което са все повече и повече редици гробове, които излизат зад хоризонта.

Можете да говорите със стари хора, изхвърлени от собствените си апартаменти, живеещи живота си в приюти. Което по странен начин нещо много често гори заедно с пациентите.

Можете да говорите с малкото оцелели роби. Правилно чухте - роби. Ако някой е забравил, благодарение на Горбачов и неговия наследник Елцин търговията с роби с всичките й ужаси се възроди в Кавказ през 90-те години и някои от малкото оцелели роби все още могат да разкажат много неща за нея, от които ще ви настръхне косата накрая.

Можете да говорите с осакатените войници и офицери, които са останали инвалиди в онези войни, които определено нямаше да се случат, ако Горбачов не беше заел трона на Кремъл през март 1985 г.

Всички тези мъже щяха да живеят нормален, щастлив живот: щяха да работят, да отглеждат деца, да са в полза на обществото според възможностите и способностите си. Но хиляди от тях живеят ежедневно в своя личен ад, където няма нищо друго освен болка и мъка.

Да, можете да говорите с много хора, защото след като Горбачов отвори кутията на Пандора на перестройката, живият ад в различни проявления и маски постоянно ни заобикаля.

Просто се опитваме да не го забелязваме или вече сме свикнали с него и сме станали изтъркани. Включвайки телевизора, ние безразлично гледаме на целия хаос, който се случва по целия свят. И той стана такъв до голяма степен благодарение на Горбачов.

След разпадането на СССР обещаната ера на просперитет и всеобщо благополучие не настъпи, напротив, в света започна хаос. Казват, че е контролируемо, но само за тези, които са били ударени с управляеми бомби, които са взривени от терористи, които са скочили от прозорците на горящия Световен търговски център в Ню Йорк и които са оцелели след американската бомбардировка над Ракка, с тази „ контролируемост” не е по-лесно.

Но нищо от това изобщо не можеше да се случи. Не се появява в световната история такъв герой като Горбачов. За което може да се говори много и дълго, но горните факти говорят красноречиво сами за себе си. По-скоро говори само един факт, след който всякаква дискусия за Горбачов става безсмислена: през 1985 г. той оглави втората суперсила в света, през 1991 г. я нямаше.

По делата им ще ги познаете.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com